Скален феномен „Мъжо̀“ – древният страж на „Петренски дол“
В сряда, на 11-ти март 2026-та година, заедно с Даниел Колев решихме да се разходим до скалният феномен „Мъжо̀“, извисяващ се над „Петренски дол“. Той е разположен високо на рида, в участъка между „Петрински дол“ вливащ се отляво и „Братанов дол“ идващ отдясно. Същият е една по-слабо известна, но любопитна природна забележителност, представляваща единична и ярко изпъкваща, стройна скала, явяваща се карстов самотник, който някои наричат просто скално образувание, други обелиск, а пък трети дори менхир. Според мен обаче, „Мъжо̀“ е преди всичко карстов самотник. Важно е да отбележим, че за разлика от обелиските и менхирите, които обикновено са плод на човешката дейност и съзнателно издигнати паметници, тук става въпрос за чиста природна забележителност. Неговата форма е изваяна не от длето, а от търпеливата ръка на времето и ерозията.
Интересен факт е, че през далечната 1961-ва година е било направено предложение „Мъжо̀“ да бъде обявен за защитен природен обект, тъй като представлява специфично скално образувание, което поради ерозията е придобило форма, напомняща на човешка, мъжка фигура, например страж, откъдето вероятно идва и името му. Но за съжаление, тази инициатива тогава не се увенчава с успех... Съществува обаче възможност името му да води своето начало и от доста по-древни времена. Може би още древните обитатели на тези земи, са видяли в негово лице фалическия образ на плодородието и са го почитали като символ на мъжкото начало – фалоса, оплождащ природата – Великата Богиня майка. Така името му „Мъжо̀“ вероятно е „опитомен“ езиков вариант на много древен култ към мъжката сила.
Пътят до него обаче се оказа приятна и лека разходка само до момента, в който стигнахме до кръстопътя на екопътеката, вървяща по „Петренски дол“. Там се отклонява пътеката към „Алпийска поляна“, а от нея пък се разклонява друга, водеща към махала „Ръжища“ на село Миланово. Именно от този пункт нагоре пътека изобщо липсва, което ни принуди да се изкатерим напряко по стръмния склон. Около 30 минути се борихме с големият наклон и неприятнитните сипеи, провирайки се през относително гъстите храсти. Макар, че по пътя ни към скалният феномен, забелязахме и други интересни скали с причудливи форми, този път бяхме решили да разгледаме отблизо именно „Мъжо̀“. Неговата доминираща над околния пейзаж осанка, определено приковава погледа по начин, който не позволява да го подминеш с лека ръка.
Още преди да тръгнем, у нас се бе зародила една малко налудничева идея – да се спуснем на въже от близката и по-висока скала до „Мъжо̀“, за да можем да го видим и да му се насладим от една по-различна и така да се каже, вертикална гледна точка. За целта бяхме натъпкали в прониквачните торби необходимите ни „джаджи“, каските, едно въже, няколко лентови примки, с различна дължина, малко карабинери за тях и най-важното, няколко протектора.
Достигайки върха на по-високата скала, извисяваща се над „Мъжо̀“, останахме запленени от откриващата се прекрасна гледка по цялото протежение на „Петренски дол“ и заобикалящите го височини. Набързо организирахме и изградихме системата на естествени опори, грижливо обрушвайки скалата по пътя си, почиствайки я от лабилните камъни. Определено, висейки от въжето точно в пространството между скалата и карстовия самотник, пред нас се откри още по-интересна и зашеметяваща гледка – един раличен поглед към този древен и мълчалив страж на планината.
Обективът улови формите, но не и песента на вятъра, нито тишината, величието и мащаба на каньона и на този древен страж. Ето и малко моменти от нашето приключение:
Въпреки, че едва ли някой не знае за екопътеката вървяща по „Петренски дол“, искам да спомена, че тя започва от прекрасният вир, намиращ се в най-близката до гара Лакатник махала „Пробойница“ на село Губислав, където едноименната река се среща с река „Петреница“. А за желаещите да посетят скалния феномен „Мъжо̀“, споделям и неовите GPS координати: 43.098343 23.371371.
Автор: Стефан Карлов
Село Гара Бов 2026г.