„Чавките“ – библиографична ретроспекция за една интересна пропастна пещера.

Submitted by Карлито on Вт., 02/27/2025 - 20:12
Форуми

„Чавките“ – библиографична ретроспекция за една интересна пропастна пещера.

 

          Разлиствайки овехтелите страници на брой № 4 на списание „Турист“, издаден през месец април на далечната 1959-та година, попаднах на една много интересна статия за пропастната пещера „Чавките“ с БФСп № 1806, намираща се в землището на Свогенското село Дружево. Този факт силно ме зарадва и събуди интересът ми, тъй като съвсем скоро, на 28.07.2024-та година я посетих, заедно с Калоян Първанов и Даниел Колев. Тогава, тя толкова много ни хареса, че веднага разказахме за това на останалите, а аз даже съставих един кратък разказ, който можете да прочетете на следният линк: цъкни тук В следствие на това, само след няколко месеца, на 17.11.2024-та година Герасим Леков, Вихрен Петков, Иван Стефанов и София Ангелова, също се спуснаха в нея, за да я разгледат.

          Ето и няколко кадъра от тогава:

          Но да се върнем на статията, за която започнах да ви разказвам в началото. Размишлявайки, достигнах до заключението, че по някакъв начин, тя трябва да се запази във времето, но и да бъде достъпна за всеки, който желае да я прочете. Така, се роди идеята, да я споделя с вас. Ето я и самата статия, чиито автори са Таню Мичев и Владимир Бешков:

          Споделих я, по „Viber“-а, и с Константин Стоичков от П.К.“Хеликтит“- София и така, заедно с него решихме да се разровим из личните си спелео библиотеки и из интернет пространството, за да видим каква още информация можем да открием за „Чавките“.

          Първият материал, на който попаднах, бе публикуван на 65-та страница, в книгата на Петър Трантеев „Пещери туристически обекти“, издадена през 1965-та година. Ето, какво можем да прочетем в него:

                 Следващото, което открих, пък бе публикувано на страници 38-ма и 124-та, в книгата на Николай Джамбазов „Пещерите в България“, издадена през 1958-ма година. Ето каква информация се съдържа в тях:

           - на страница 38-ма:

          - на страница 124-та:

          Последното пък ме подсети, че съвсем наскоро в интернет сайта „hinko.org“, бях попаднал на подобна публикация. Тя е озаглавена „Спелеонимия или топонимията на пещерите и връзката им с народния и пещерния фолклор“. В нея, също се споменават „Чавките“:

           Търсенето на публикувана през годините информация за „Чавките“, обаче се оказа доста трудна задача и последното, на което успях да се натъкна бе, в брой 1-ви на „Инфо спелео“ - информационен бюлетин на БФСп, издаден през месец февруари 2000-та година. Ето, какво прочитаме в него:

          За щастие обаче Константин Стоичков, също бе открил доста интересна информация за „Чавките“. Първият материал бе информация от сайта на П.К.“Хеликтит“-София от 10 юли 2004-та година, както и публикуван на 94-та и 95-та страници, в Годишника на П.К. „Хеликтит“ – София брой № 8 от 2005-та година. Ето ги и тях:

 

          Следващото, което Коста ми изпрати, бе може би първият картон на „Чавките“ от картотеката на федерацията, както и една доста стара схема на разположението и:

          Последното, открито от Коста, пък е съставеното от Иван Рашков „ Описание на пропастта Малката Чавка“ – БФСп № 5305, в което е записано, че отворът на пропастта „Чавките“, е най-сигурният ориентир за откриването и. Другото ценно, което се споменава е факта, че тя е открита през 1980 година, по време на експедиция на П.К.“Искър“- София. Но ето го и самото описание:

           За да бъде по-изчерпателна настоящата статия, тук ще поместя и линкове към информация за „Чавките“, публикувана в картотеката на БФСп, както и в интернет сайтовете „hinko“ и „caves4at“:

- в картотеката на БФСп: цъкни тук

- в интернет сайта „hinko“: цъкни тук

Тук, ще си позволя да цитирам публикуваният текст, касаещ историята на откриването и, отново за да се съхрани в бъдещето възможно най-дълго и да бъде достъпна до хората:

„Името си носи от хайдушките гарги, които обитават ниските й части. Преди изследването й през 1958г. за нея се носеха легенди за 200-300 м. дълбочина. За първи път в нея се спуска Ненко Радев през 1929г. с помощта на стоманено въже и макара. Резултатите от неговото изследвани са останали неизвестни. Знае се само, че на дъното той е намерил рядкото пещерна бръмбарче – светломразец (Pheggomizetes), което се среща само в пещери и пропасти в България. Първо спускане на 11/05/1931г. от Ненко Радев и Пепи Енглиш. Второ спускане и първа скица - 22-23/11/1958г. - Петко Недков, Таню Мичев, Петър Берон и Симеон Пенчев. Прекартирана 1977г от Васил Василев - „Алеко" (дълбочина -63 м). По-късно след подривна дейност удълбочена от членове на Армейския спелеоклуб в София. Прекартирана и преоборудвана за ТЕВ от Константин Касабов, Живко Петров, Христо Христов и Ива Бончева -10/07/2004г.“

- в интернет сайта „caves4at“: цъкни тук

          Разбира се, информация можете да откриете и в изключително удобното и полезно приложение за „Android“ „BGCaves“.

          Надявам се настоящата библиографична ретроспекция да ви е била полезна и най-вече интересна.

          Съставил: Стефан Карлов, с безценната помощ на Константин Стоичков от П.К.“Хеликтит“-София, за която му благодаря.

        27 февруари 2025г.

 

Допълнителна информация за „Чавките“, споделена от г-н А.Жалов.

      Във връзка с настоящата библиографична ретроспекция за пропастната пещера "Чавките", на 17.03.2025г., бележитият и изключително ценен в пещерната ни общност спелеолог г-н Алексей Жалов, сподели с нас портрет на Ненко Радев, както и снимка, отразяваща първото спускане в нея, осъществено от Ненко Радев и Пепи Енглиш на 11 май 1931г. Този интересен исторически кадър, от проникването, му е бил предоставен лично от сестрата на самият Ненко Радев! Г-н Жалов, сподели също и следната информация:  

       Д-р Ненко Радев е един от най-ревностните изследователи на пещерите в България, още преди основаването на Българското пещерно дружество на 18 март 1929г. !

      През 1926г. и 1928г. Ненко Радев публикува “Материали по изучаване на пещерите в България”, където описва 16 пещери, посетени и картирани от самия него, включително и водните: „Ледницата“ при с.Гела, „Сбирковата“ при Чепеларе, „Темната дупка“ при Калотина, „Живата вода“ при Боснек, „Андъка“ при Дряново, „Марина дупка“ с.Генчевци. В периодът 1923 – 1925г. Ненко Радев, прави температурни измервания на редица от споменатите пещери: „Живата вода“ при с. Боснек (на 06.02.1925г.); „Змейова дупка“ при с.Генчевци, Тревненско (на 29.10.1924г.); „Куминчето“ (още „Пропастите“, а днес позната под името „Марина дупка“).

       Не бива да се забравя, че той , заедно с Пепи Енглиш, са първите , които се спускат в Бездънния пчелин!

Ненко Радев

Кадър от първото спускане в пропастната пещера „Чавките“, осъществено на 11.05.1931 година, от Ненко Радев и Пепи Енглиш.

      Благодарим на г-н Алексей Жалов за споделената с нас изключително ценна информация и с негово разрешение, публикуваме същата, за да бъде тя достъпна до всеки и да се съхрани по-дълго във времето.

     18.03.2025г.