Разказ за посещението ни в пропастната пещера "Катя" с БФСп № 4225, намираща се в землището на Свогенското село Желен.
На 08-ми септември 2023-та година, с Дани Колев бяхме свободни следобед, та по негова инициатива, решихме набързо да отидем и да посетим малката пропастна пещера „Катя“, намираща се по поречието на река „Трескавец“. Интересът му към тази дупка бе породен от това, че му разказах за миналогодишното ни спускане в нея, заедно с моя шурей Юлиян Димитров, а също така и от факта, че тя се намира в изключително голяма близост до село Гара Бов. А може ли да има пропастна дупка край домът ни и той да не се е заврял в нея? Ами разбира се, че не. За това, тутакси събрахме необходимият ни инвентар в две прониквачни торби, метнахме се заедно с тях в колата и тръгнахме. Спряхме до магазина за да си закупим вода и нещо сладичко за душата и поехме по черният път, вървящ покрай река „Трескавец“. Той започва от местният и сгушен между червеникавите скали на бившата каменоломна кариера футболен стадион, носещ напълно прилягащото му име „Скала“. Докато пътувахме към целта, разказах на Дани, че дупката е с обща дължина 31 метра и с отрицателна денивелация от входа минус 19 метра. Разделена е на два отвеса и за съжаление няма образувания. Стените на галерията и са доста остри, като в привходните части и около първият отвес са и бая ронливи. Докато си бъбрихме, неусетно изминахме около 2.6 км., достигайки до характерна обратна отбивка, падаща се отляво на пътя и водеща към близката стара къща, с GPS координати: 43.010886 23.3860651. Оставихме колата в отбивката, нарамихме прониквачките и тръгнахме пешачката. Върнахме се тридесетина метра назад, прекосихме реката и започнахме да се катерим, към входа на дупката, по стръмният планински склон. След около 60-70 метра бъхтане право нагоре, преодоляхме около 30-десетина метра денивелация и достигнахме до малкият и отвор, с GPS координати: 43.0102000 23.3854000, намиращ се на около 645 метра надморска височина. Докато си почивахме от стръмният баир, накатахме въжето в едната прониквачка и си монтирахме „джаджите“ и каските с осветлението. Обадих се по телефона на съпругата ми Стефани Карлова, която бяхме определили за дежурна контрола и предварително и бяхме оставили координатите и името на пещерата. Съобщихме и че влизаме, както и контролното време, преди което трябва да сме излезли от дупката и отново трябва да се чуем. Вързах „канапа“ на две близки дървета над входа, като направих едно основно и едно дублиращо закрепване на тях, посредством две лентови примки и два карабинера. Закачих се за него и се шмугнах през тесният отвор. Веднага след него галерията се разшири, а в дясно, след къса и силно наклонена част, започваше и първият отвес. Организирах едно „У“-образно междинно прехвърляне с лентови примки и един карабинер, на оскъдните естествени опори намиращи се в ляво от мен и се насочих към същинският отвес, дълбок около има-няма 4-5 метра. Казах на Дани „свободно“ и той с нетърпение се промуши през малкият вход. Точно над отвеса, направих още едно междинно закрепване на един здрав и достатъчно дебел скален издатък, отново чрез лентова примка и карабинер и се спуснах на дъното му. Викнах на Дани, че е свободно и той без да губи време кацна при мен. В дъното на малката зала следваше наклонен тесняк, след който бе и вторият отвес, с дълбочина около 9-10 метра. Вързах още една лентова примка през един заклинил се скален блок, намиращ се точно над стеснението, щракнах в нея един карабинер и направих още едно прехвърляне. Промуших се през стеснението, галерията отново се разшири и се озовах над отвеса. Тук на единствената възможна естествена опора, представляваща къс, но пък подходящ за целта здрав скален издатък, пак с лентова примка и карабинер, вързах последното междинно прехвърляне. Спуснах се на дъното и повиках Дани, който енергично ме последва. Показах му малкото подземно поточе, протичащо в края на залата. То идваше от непреодолимо за човека стеснение и бързичко се изгубваше от очите ни, отново в такива. Според описанието, водата от него извира от намиращото се до реката и в близост до входа на дупката, едноименно карстово изворче, на което тя е кръстена. След, като разгледахме, се насочихме към изхода. За около десетина минути вече бяхме отвън и системата бе разекипирана. Обадих се на Стефи по телефона, за да и кажа, че всичко и наред, а след това събрахме багажа и се върнахме при колата. Пътувайки към дома, с Дани обсъдихме дупката и преценихме, че ако отново я посетим в бъдеще, определено би било добре да вземем с нас акумулаторният перфоратор и шепа анкери 8мм, за да можем да поставим изкуствени опори за изграждане на по-сигурна система за техниката на единичното въже. Когато се прибрахме, незабавно се захванахме с прането на инвентара, като това естествено бе съпроводено с по една-две студени бирички. Е няма как, за да върви процесът гладко, полезното трябва да се съчетава с приятното.
Ето и малко кадри от пропастната пещера „Катя“:
Автор: Стефан Карлов