Разказ за посещението ни в пещера "Еловица" с БФСп№ 1223, намираща се край село Еловица.
Денят бе 15.01.2023г. и бяхме Стефан, Стефани, Рен, Цецо и Крис.
Предният ден, както вече знаете, посетихме пещера "Духлата" и след нея, се разбрахме, че на 15ти януари - неделя, Цецко ще ни заведе в пещера "Еловица". Той набързо ни беше разказал, че тя се намира в землището на Трънското село, носещо същото име и, че е наклонена пещера, с дължина 223м., положителна денивелация 21м. и отрицателна такава 14м. Богата е на красиви образувания, а инвентар за проникване не е необходим. Единственият проблем, е лекият тесняк в привходните части, но според него, същият не е невъзможен за преминаване от човек с нормално телосложение. От този разказ на Цецан, апетита ни за тая ми ти дупка се бе обострил и вече нямахме търпение да дойде утрешният ден.
Както се казва в приказките речено - сторено. Неделната утрин дойде бързо и ние със Стефани приготвихме сухи и стари дрешки, тъй като след вчерашната "лазерната" дейност из "Духлата" , пещеризоните и поларизоните ни бяха мокри и кални, сложихме в раниците малко храна и потеглихме с колата, към село Еловица, където щяхме да се чакаме с останалите. Сборният пункт бе на центъра на селото, с координати: 42.7446610 22.5610042. Пристигнахме десетина минутки по рано от уреченото време. За сега нямаше никой от другите. Наоколо имаше цяло стадо любопитни кози. Минаха десетина минутки и ето го и Вихрен пристигна. Да, ама от Цецко и от Крис нямаше и следа. Рекохме да им се обадим и да видим до къде са я докарали, но установихме, че телефоните ни нямаха обхват... Започна едно чакане, не ти е работа... Няма ги и това си е. По едно време, докато хранихме козичките с хляб, от една къща наблизо, излезе един възрастен дядо. Веднага започна да ни разпитва "на чии ора сме", от къде сме и поради каква причина сме тук. Обяснихме му и той ни разказа горе долу как да стигнем до дупката и, че като дете е влизал с другите момчета от селото в нея. Оказа се, че е на 90 годити. Каза ни и къде да застанем, за да дойде обхвата и да се свържем с нашите хора. Разходих се до там и ура, телефонът от другата страна наистина звънна. Свързахме се с Цецко.Той вдигна и каза, че някъде са се объркали, но вече са близо. След около десетина минутки бяха при нас. Като погледнахме часовника, бяха пресрочили с около час. Нахулихме ги леко, но нищо де, беше все още рано и имаше време. Сбогувахме се с дядото и водени от Цецко и Крис, продължихме с колите нагоре по черният път. Стигнахме до едно широко местенце в края на селото, с координати 42.7389157 22.5621994, където паркирахме колите. Ние със Стефи се преоблякохме в пещерните дрешки и водени от Цецо, поехме по черният път, движещ се покрай едно поточе. Същият се падаще в дясно,когато селото ни бе зад гърба. Повървяхме по пътя около седемстотин метра, като същият бе с лек положителен наклон. Пред нас бе У-образен кръстопът. Тук Цецко каза, че трябва да завием по лявото разклонение. Тръгнахме по него и след около двеста и тридесетина метра, достигнахме до един каптаж. До тук нещата съвпадаха и с обясненото ни и от дядото. Цецко ни поведе право нагоре по стръмният баир над каптажа. Започна да има малки скални венчета и отделни скали. Таман бяхме изкачили първата височина и Цецко каза, че дупката трябва да е някъде тук. Оставихме багажа на едно сравнително равно и чисто от храсталаци местенце и се разпръснахме из района. А тук, а там....няма дупка...Разменихме си направленията и повторихме упражнението, но уви, резултата бе същият. Бре, викаме на Цецко, какво стана, нали уж я знаеше. Той обаче не се отказа и продължи да търси, но разшири района. До толкова, че се изгуби нанякъде. Ние още един път преходихме вече два пъти преходеното, да не би нещо да сме изпуснали, тъй като ни бе казал, че входа е сравнително малък. Снимка обаче, както и координати липсваха в картотеката и нямаше от къде да погледнем, какво в същност търсим. Докато се сблъсквахме с неуспеха,точно когато вече бяхме изгубили всякаква надежда, изведнъж Цецко се появи задъхан и ура, заяви, че го е открил. Оказало се, че след първият каптаж, малко след, като отдясно се премине покрай едно дере, има още един каптаж. Малко над него, в един малък скален венец се е натъкнал на входа. Просто сме били объркали каптажите. Настана всеобща радост, нарамихме багажа и Цецко ни поведе, към входа. Щом стигнахме пред него, веднага снех координатите: 42.7343 22.5523 и направих снимки от няколко гледни точки. Цецко и Вихрен започнаха да се преобличат, а Крис, като видя, че в дъното на входа има едно неприятно стеснение, реши, че ще ни изчака отпред и ще ни напали огън. Преобличането не стана хич бързо. Цецко си се поцецка доволно...След, като вече бяхме започнали да губим търпение, той най-после бе готов. Направихме си една обща снимка и тръгнахме да се провираме през неприятното стеснение. Цецик водеше, след него Стефи, Аз и накрая Рен. Преминахме го, след него малко се поразшири, но като цяло си остана тясно. Галерията се раздели на две. Лявата бързо задъни, а дясната правеше десен завой. точно тук обаче бе и леко неприятният тесняк за който Цецко ни обясняваше, че уж няма да е проблем. Той се напъха пръв в него. Обаче, при условие, че е с много слабо телосложение и е доста гъвкав и с голям опит, положи неимоверни усилия за да премине от другата му страна. Тук в нас веднага се надигна подозрението, че щом Цветан премина с такава мъка, то ние, най-вероятно няма да имаме никакъв шанс. Понеже, при разглеждането на задънващата галерия, бяхме сменили реда при който влязохме, аз бях на ред да се пробвам през тесняка. Следвайки напътствията на Цецко пробвах да се напъхам. Как ли не се въртях, как ли не подхождах....а с главата напред и лявата ръка напред, а с дяснята, а наляво, а надясно.....а с краката напред...не става и не става... Даже се запирах и натисках с краката в срещуположната страна, но уви...гръдният ми кош не искаше да премине. Дупката не ме пускаше да се насладя на скритите в дълбините и красоти. Вихрен заяви, че той, бидейки доста по едър от мен, изобщо няма и да се опитва. Стефи, въпреки, че почти сигурно щеше да мине, прецени, че щом по голямата част от групата не може да продължи, то няма смисъл от начинанието. Така лека полека взехме да се изнизваме през теснотиите, към изхода. Цецко пъшкайки и обяснявайки ни, че в същност не е толкова тясно излезе през тесняка и ни последва. Крис някак не посрещна, без голямо учудване, че толкова бързо излизаме. Разказахме му набързо за случилото се, след което падна голям смях и доста цветни благословии по адрес на Цецик. Крис каза, че е имал вътрешно усещане, че тука нещата не са баш, както Цецан ги разправяше и за това е решил да остане отвън и да погледа малко сеир. Е оказа се много прав... И така с увесени носове, приведени глави и благославяйки Цецко поехме по обратният път. Преоблякохме се при колите, седнахме та хапнахме на слънце и предупредихме Цецан, в бъдеще да съобразява и преценява по-добре къде ни води. С това, така злополучното ни и комично приключение приключи и си тръгнахме със смесени чувства към вкъщи. Когато се прибрахме, изпратих снетите координати и направена снимка на входа в картотеката на БФСп за попълване на липсващата информация.
Ето и линкове, към няколко кратки клипчета от тогава, публикувани в "YouTube" от Стефани Карлова:
https://www.youtube.com/shorts/Nfr1SCmXWBg