Една лежерна неделна разходка до интересната пещера „Подмола“ при село Гинци
Пещера „Подмола“ е заведена в ГКПБ под БФСп № 1344. Намира се в местността „Магерова кукла“, която е част от природната забележителност „Заскоко“ и попада в землището на село Гинци. А знаете ли, че всъщност тя е обявена за такава през далечната 1981 година, и то под името „Заского“. Същото произлиза от старинен израз, буквално означаващ „зад скока“ или „за скок“, и който несъмнено описва доста добре самото място. То представлява рязък скален праг или отвес, откъдето водата и самият терен правят скок, или иначе казано — падане надолу в ниското. С времето обаче доста по-благозвучното "Заскоко" е изместило първоначалното наименование и се е наложило трайно не само в речта на хората, но и в повечето писмени източници и карти. Впоследствие пък, след настъпилите промени в закона през 1998 година, „Заскоко“ погрешно започва да бъде наричана просто защитена местност, вместо природна забележителност. Аз обаче май леко се отплеснах и определено е време да се върна към пещерата, за която започнах да ви разказвам в началото. Та тя сама по себе си е етажна и не се отличава с особено големи размери – общата ѝ дължина е едва 56 метра, при положителна денивелация спрямо входа 19 метра. Въпреки това същата наистина е изключително раздвижена, технична, интересна и красива. Всъщност досетихте ли се вече за коя пещера става въпрос? Да, точно така – говоря ви именно за онзи голям отвор в интересно нагънатите скали, който непременно, а сигурен съм и неведнъж сте забелязвали, докато сте пътували по пътя София – Монтана през красивия Петрохански проход, точно преди Гинци.
Мястото предлага по нещо за всеки – долното ѝ ниво е подходящо за просто разглеждане, докато горният етаж изисква катерене „на класика“ или екипиране с ТЕВ. Макар и по-трудно достъпно, второто ниво впечатлява с много по-красиви форми от долното, като именно там се крият и най-впечатляващите образувания на пещерата. За съжаление, по стените около входа личат следи от човешко присъствие под формата на множество надписи и драсканици, оставени от недобросъвестни посетители. Обяснение за името на пещерата можем да изведем на базата на спелеотопонимията и изследванията на д-р Нено Атанасов. Според тях името „Подмола“ е чисто географско и описателно понятие, което идва от народната дума за голяма скална ниша, навес или подкопан бряг. Тъй като пещерата се намира в природната забележителност „Заскоко“, където теренът е изключително нагънат и скалист, местните овчари навремето са наричали цялата тази карстова структура „подмоли“. Затова най-вероятно при документирането и картирането ѝ изследователите просто са записали името така, както местните винаги са наричали този специфичен скален покрив.
При нашето неделно посещение на празничния 6 септември 2026 година, преди да влезем в пещерата, първо се разходихме под високите скални венци на „Заскоко“, които на места са чудно красиви и дори някак магични. След това се насочихме към „Подмола“, като първо разгледахме долното ѝ ниво. Още на входа заварихме, откъм горния етаж, да виси някакво старо и определено не спелео, нито пък алпийско въже. То достигаше едва докъм средата на цялата височина на пещерата и по всичко личеше, че не е било поставено там от пещерняци или катерачи, и най-вероятно се е скъсало при някой опасен опит за използването му. Тъй като изкачването директно при входа ми се видя леко рисковано, се изкачих „на класика“ през вътрешната част на пещерата. След това екипирах надеждна система от двете ѝ страни – през вътрешния отвес и отвън, спускайки въже пред самия вход. По този начин съпругата ми Стефани Карлова се изкачи безопасно, разгледахме заедно този красив етаж, след което тя се спусна по вътрешния отвес. Аз на свой ред разекипирах системата и отново слязох „на класика“. Заснехме и кадри на входа ѝ, които изпратихме на Иво Тачев, за да бъдат прибавени към ГКПБ. Тук трябва да спомена и, че пещерата бе обитавана от множество прилепи. Според Константин Стоичков от П.К. „Хеликтит“ – София, с когото се чухме по телефона, това са мъжки екземпляри. Те се отделят от женските и новородените, намиращи се в другите подходящи за „детски градини“ пещери в района, за да не ги безпокоят.
В края на тази кратка публикация искам да ви споделя още нещо любопитно, а именно - за произхода на името на село Гинци. Всъщност съществуват две теории, които звучат еднакво правдоподобно. Първата разказва как то произлиза от старото българско мъжко име Гинчо с наставката „-ци“. Тя е типична за формирането на селищни имена по нашите земи и обозначава наследниците или родата на даден човек. В този смисъл Гинци означава „родът на Гинчо“, който най-вероятно е бил първият заселник в района или основател на махалата. Втората теория гласи, че името идва от старата диалектна дума „гинка“, която означава специфична преса или чарк за вълна. Това от своя страна пък пряко кореспондира с овцевъдството, което е било основният поминък на местното население през вековете.
А ето и малко снимки от това чудно местенце:
Ако обаче желаете да разгледате всички снимки от пещера „Подмола“, можете да го направите в Google Photos на следния линк:
https://photos.app.goo.gl/aj3jDMpBWsgjxTLQ7
Автор: Стефан Карлов
14.09.2026 г., с. Гара Бов