Рила – двудневно кръгче около Двуглав (8 - 9.07.2023)

Рила – двудневно кръгче около Двуглав (8 - 9.07.2023)

През втория юлски уикенд (8-9.07) с Гогата и Герасим се отправихме към Рила. Замисълът бе от Рилския манастир или Кирилова поляна да се изкачим през Сухото езеро и Поповокапските езера до заслон Орловец /БАК/ и ако времето е с нас, през премката м/у върховете Злия зъб и Орловец да се спуснем по Синия улей обратно към долината на Рилска река. Речено – сторено. Към 10 ч. в събота бяхме на Кирилова поляна, където оставихме колата. Минимизирахме багажа, вземайки предполагаемо най-необходимото: бивачни съоръжения за нощувка на заслон (+ една тента), дъждобрани, дрехи, алпийски инвентар (35-метрово въже с диаметър 8 мм и 2 – 3 парчета по 5-6 метра, седалки/колани, рапелни съоръжения, каски и един пикел), щеки, малко храна, вода, огнена вода, газово котлонче.

В 10:20 поехме яваш-яваш нагоре по маркировката за Кобилино бранище, малко понатежали от мазните банички, които хапнахме попътно. След два часа бяхме на Сухото езеро, обградено от пищна зеленина и много красиви цветя. Сред тях бе и жълтия планински крем (Lilium jankae), балкански субендемит, един от най-старите защитени видове у нас (от 1961 г.), включен в Червената книга на България. Известен е още като „самодивско лале“ и „янкиев крем“.

Сухото езеро

Оттук напуснахме приятната пътечка за Кобилино бранище и драснахме по баира в ляво веднага след като пресякохме буйния поток, събиращ води от стръмен улей и неголям водопад по-нагоре. Излязохме на било, спускащо се южно от вр. Попова капа (с гледка към ключовия заслон Кобилино бранище), откъдето след леко похапване и още малко изкачване в южна посока излязохме на терасата на Поповокапските езера.

Панорама от Поповокапските езера (с част от Водния чал и Рилецкото било)

Оттам се вляхме в добре маркираната рилска магистрала между х. Рибни езера и х. Мальовица, превалихме главното било на Северозападна Рила между върховете Попова капа и Лопушки и Попова капа и подсичайки последния се изкачихме на реброто му, спускащо се към Страшното езеро. Накрая без пътека, във вятър и мъгла се качихме, щем-нещем, и на върха (Попова капа - 2704 м.нв.).

 Продължихме по маркираното с пирамидки главно било в западна посока, изкачихме и Големия Купен (2731 м.нв.), и Ловница, и към 21 ч. пристигнахме на заслон БАК / Орловец. Тук срещнахме и първото човешко присъствие от Сухото езеро насам – момче и момиче катерачи, опънали палатка край заслона. Ние се приютихме в заслона (който не блести от чистота, но предлага  съвсем приемливи и адекватни на очакванията ни за такова място условия (спални чували си носехме, естествено). Няма вода, но можехме да топим сняг (дебел снежник бе заел дъното на циркуса и обграждаше от всички страни заслона).

Както може да се очаква, тук дивите животни са си у дома. В ранното утро на следващия ден направихме фото-сесия на няколко диви кози. Предстоеше и гвоздеят на двудневната ни програма – спускането по Синия улей.

Ц. Остромски

==========

Рила – двудневно кръгче около Двуглав (8 - 9.07.2023)

През втория юлски уикенд (8-9.07) с Гогата и Герасим се отправихме към Рила. Замисълът бе от Рилския манастир или Кирилова поляна да се изкачим през Сухото езеро и Поповокапските езера до заслон Орловец /БАК/ и ако времето е с нас, през премката м/у върховете Злия зъб и Орловец да се спуснем по Синия улей обратно към долината на Рилска река. Речено – сторено. Към 10 ч. в събота бяхме на Кирилова поляна, където оставихме колата. Минимизирахме багажа, вземайки предполагаемо най-необходимото: бивачни съоръжения за нощувка на заслон (+ една тента), дъждобрани, дрехи, алпийски инвентар (35-метрово въже с диаметър 8 мм и 2 – 3 парчета по 5-6 метра, седалки/колани, рапелни съоръжения, каски и един пикел), щеки, малко храна, вода, огнена вода, газово котлонче.

В 10:20 поехме яваш-яваш нагоре по маркировката за Кобилино бранище, малко понатежали от мазните банички, които хапнахме попътно. След два часа бяхме на Сухото езеро, обградено от пищна зеленина и много красиви цветя. Сред тях бе и жълтия планински крем (Lilium jankae), балкански субендемит, един от най-старите защитени видове у нас (от 1961 г.), включен в Червената книга на България. Известен е още като „самодивско лале“ и „янкиев крем“.

Сухото езеро

Оттук напуснахме приятната пътечка за Кобилино бранище и драснахме по баира в ляво веднага след като пресякохме буйния поток, събиращ води от стръмен улей и неголям водопад по-нагоре. Излязохме на било, спускащо се южно от вр. Попова капа (с гледка към ключовия заслон Кобилино бранище), откъдето след леко похапване и още малко изкачване в южна посока излязохме на терасата на Поповокапските езера.

Панорама от Поповокапските езера (с част от Водния чал и Рилецкото било)

Оттам се вляхме в добре маркираната рилска магистрала между х. Рибни езера и х. Мальовица, превалихме главното било на Северозападна Рила между върховете Попова капа и Лопушки и Попова капа и подсичайки последния се изкачихме на реброто му, спускащо се към Страшното езеро. Накрая без пътека, във вятър и мъгла се качихме, щем-нещем, и на върха (Попова капа - 2704 м.нв.).

 Продължихме по маркираното с пирамидки главно било в западна посока, изкачихме и Големия Купен (2731 м.нв.), и Ловница, и към 21 ч. пристигнахме на заслон БАК / Орловец. Тук срещнахме и първото човешко присъствие от Сухото езеро насам – момче и момиче катерачи, опънали палатка край заслона. Ние се приютихме в заслона (който не блести от чистота, но предлага  съвсем приемливи и адекватни на очакванията ни за такова място условия (спални чували си носехме, естествено). Няма вода, но можехме да топим сняг (дебел снежник бе заел дъното на циркуса и обграждаше от всички страни заслона).

Както може да се очаква, тук дивите животни са си у дома. В ранното утро на следващия ден направихме фото-сесия на няколко диви кози. Предстоеше и гвоздеят на двудневната ни програма – спускането по Синия улей.

Ц. Остромски

==========

Рила – двудневно кръгче около Двуглав (8 - 9.07.2023)

През втория юлски уикенд (8-9.07) с Гогата и Герасим се отправихме към Рила. Замисълът бе от Рилския манастир или Кирилова поляна да се изкачим през Сухото езеро и Поповокапските езера до заслон Орловец /БАК/ и ако времето е с нас, през премката м/у върховете Злия зъб и Орловец да се спуснем по Синия улей обратно към долината на Рилска река. Речено – сторено. Към 10 ч. в събота бяхме на Кирилова поляна, където оставихме колата. Минимизирахме багажа, вземайки предполагаемо най-необходимото: бивачни съоръжения за нощувка на заслон (+ една тента), дъждобрани, дрехи, алпийски инвентар (35-метрово въже с диаметър 8 мм и 2 – 3 парчета по 5-6 метра, седалки/колани, рапелни съоръжения, каски и един пикел), щеки, малко храна, вода, огнена вода, газово котлонче.

В 10:20 поехме яваш-яваш нагоре по маркировката за Кобилино бранище, малко понатежали от мазните банички, които хапнахме попътно. След два часа бяхме на Сухото езеро, обградено от пищна зеленина и много красиви цветя. Сред тях бе и жълтия планински крем (Lilium jankae), балкански субендемит, един от най-старите защитени видове у нас (от 1961 г.), включен в Червената книга на България. Известен е още като „самодивско лале“ и „янкиев крем“.

Сухото езеро

Оттук напуснахме приятната пътечка за Кобилино бранище и драснахме по баира в ляво веднага след като пресякохме буйния поток, събиращ води от стръмен улей и неголям водопад по-нагоре. Излязохме на било, спускащо се южно от вр. Попова капа (с гледка към ключовия заслон Кобилино бранище), откъдето след леко похапване и още малко изкачване в южна посока излязохме на терасата на Поповокапските езера.

Панорама от Поповокапските езера (с част от Водния чал и Рилецкото било)

Оттам се вляхме в добре маркираната рилска магистрала между х. Рибни езера и х. Мальовица, превалихме главното било на Северозападна Рила между върховете Попова капа и Лопушки и Попова капа и подсичайки последния се изкачихме на реброто му, спускащо се към Страшното езеро. Накрая без пътека, във вятър и мъгла се качихме, щем-нещем, и на върха (Попова капа - 2704 м.нв.).

 Продължихме по маркираното с пирамидки главно било в западна посока, изкачихме и Големия Купен (2731 м.нв.), и Ловница, и към 21 ч. пристигнахме на заслон БАК / Орловец. Тук срещнахме и първото човешко присъствие от Сухото езеро насам – момче и момиче катерачи, опънали палатка край заслона. Ние се приютихме в заслона (който не блести от чистота, но предлага  съвсем приемливи и адекватни на очакванията ни за такова място условия (спални чували си носехме, естествено). Няма вода, но можехме да топим сняг (дебел снежник бе заел дъното на циркуса и обграждаше от всички страни заслона).

Както може да се очаква, тук дивите животни са си у дома. В ранното утро на следващия ден направихме фото-сесия на няколко диви кози. Предстоеше и гвоздеят на двудневната ни програма – спускането по Синия улей.

Ц. Остромски

==========

Рила – двудневно кръгче около Двуглав (8 - 9.07.2023)

През втория юлски уикенд (8-9.07) с Гогата и Герасим се отправихме към Рила. Замисълът бе от Рилския манастир или Кирилова поляна да се изкачим през Сухото езеро и Поповокапските езера до заслон Орловец /БАК/ и ако времето е с нас, през премката м/у върховете Злия зъб и Орловец да се спуснем по Синия улей обратно към долината на Рилска река. Речено – сторено. Към 10 ч. в събота бяхме на Кирилова поляна, където оставихме колата. Минимизирахме багажа, вземайки предполагаемо най-необходимото: бивачни съоръжения за нощувка на заслон (+ една тента), дъждобрани, дрехи, алпийски инвентар (35-метрово въже с диаметър 8 мм и 2 – 3 парчета по 5-6 метра, седалки/колани, рапелни съоръжения, каски и един пикел), щеки, малко храна, вода, огнена вода, газово котлонче.

В 10:20 поехме яваш-яваш нагоре по маркировката за Кобилино бранище, малко понатежали от мазните банички, които хапнахме попътно. След два часа бяхме на Сухото езеро, обградено от пищна зеленина и много красиви цветя. Сред тях бе и жълтия планински крем (Lilium jankae), балкански субендемит, един от най-старите защитени видове у нас (от 1961 г.), включен в Червената книга на България. Известен е още като „самодивско лале“ и „янкиев крем“.

Сухото езеро

Оттук напуснахме приятната пътечка за Кобилино бранище и драснахме по баира в ляво веднага след като пресякохме буйния поток, събиращ води от стръмен улей и неголям водопад по-нагоре. Излязохме на било, спускащо се южно от вр. Попова капа (с гледка към ключовия заслон Кобилино бранище), откъдето след леко похапване и още малко изкачване в южна посока излязохме на терасата на Поповокапските езера.

Панорама от Поповокапските езера (с част от Водния чал и Рилецкото било)

Оттам се вляхме в добре маркираната рилска магистрала между х. Рибни езера и х. Мальовица, превалихме главното било на Северозападна Рила между върховете Попова капа и Лопушки и Попова капа и подсичайки последния се изкачихме на реброто му, спускащо се към Страшното езеро. Накрая без пътека, във вятър и мъгла се качихме, щем-нещем, и на върха (Попова капа - 2704 м.нв.).

 Продължихме по маркираното с пирамидки главно било в западна посока, изкачихме и Големия Купен (2731 м.нв.), и Ловница, и към 21 ч. пристигнахме на заслон БАК / Орловец. Тук срещнахме и първото човешко присъствие от Сухото езеро насам – момче и момиче катерачи, опънали палатка край заслона. Ние се приютихме в заслона (който не блести от чистота, но предлага  съвсем приемливи и адекватни на очакванията ни за такова място условия (спални чували си носехме, естествено). Няма вода, но можехме да топим сняг (дебел снежник бе заел дъното на циркуса и обграждаше от всички страни заслона).

Както може да се очаква, тук дивите животни са си у дома. В ранното утро на следващия ден направихме фото-сесия на няколко диви кози. Предстоеше и гвоздеят на двудневната ни програма – спускането по Синия улей.

Ц. Остромски

==========