Разказ за участието ни в пролетният сбор "Орлова чука 2023", посещението ни в едноименната пещера с БФСп № 0103, както и на „Пътеката на Исихастите“.
И ето, че лека полека дойде време за ежегодният пролетен събор „Орлова чука 2023г.“, който бе насрочен за периода от 21-ви до 23-ти април - петък, събота и неделя, и който очаквахме с огромно нетърпение. Отново щяхме да се срещнем със скъпите ни приятели от двата Русенски клуба С.К. „Приста“ и С.К. „Академик“, които са и организатори на проявата, да посетим прекрасната пещера „Орлова чука“, да поработим малко в нашия забой в края на галерия „Христо Ботев“, и най-после да посетим интересната „Пътека на Исихастите“. Общо взето все изключително приятни занимания. Събрахме се група мераклии в състав: Аз(Стефан), моята съпруга Стефани, Дани, Герасим, Софи, Цвети, Крис и Мая, като се разбрахме сборният пункт да е направо в петък 21-ви, на поляната пред хижа „Орлова чука“, където ще бъде изграден палатковият лагер.
Така неусетно дойде петъчният ден, Дани дойде в къщи към 10:30ч. сутринта и заедно със него и със Стефи, натоварихме в колата предварително събраният багаж и поехме, към хижа „Орлова чука“, като попътно спряхме да заредим с хранителни провизии в град Две могили. Пътуването мина приятно, а и ни се стори доста бързо, въпреки че бе малко над четири часа, но усещането, когато пътуваш към поредното приключение винаги те окрилява и то някак не ти тежи. Пристигнахме след обяд на уреченото място, но все още нямаше никой. Поляната до хижата бе още пуста и само тук-там се мяркаше някой турист, но времето бе топло, слънчево и много приятно. Най-важното бе, че прогнозата за времето ни обещаваше сухо време, тъй като бих описал предишното ни посещение тук с една дума-потоп… Веднага попитахме в заведението, в което се помещаваше и билетната каса за пещерата, тъй като същата в началните си чати е облагородена, къде точно е определеното място за лагера, като касиерката ни посочи оградената с лента приятна и рядка борова горичка, намираща се между заведението, паркинга и хижата. Идеално. Избрахме си удобни места, опънахме палатките и хукнахме на разходка из околността. Когато се върнахме вече всички участници в експедицията се бяха събрали на лагера. Като се досещате, последва една изключително приятна вечер. Видяхме се с много приятели, запознахме се с нови такива, хапнахме, пийнахме, попяхме, че даже изиграхме и едно хоро. Накрая обсъдихме „политиката“, както се казва, пък и положението в българското пещерно движение, и очертахме горе-долу плана за действие за събота и неделя. Разбира се, захласнати във всички тези приятни занимания, се отплеснахме, и си легнахме чак към два часа през нощта, и то защото местните чакали ни подсетиха. Това съвсем естествено доведе и до по-късно ставане на сутринта. Но денят бе пред нас, така че нямаше нужда от притеснение. Закусихме, оправихме се, облякохме пещеризоните, стегнахме една прониквачка с вода и нещо за хапване, взехме инструментите за работа и направихме едно групово, междуклубно и сборно проникване в пещера БФСп№ 0103 „Орлова чука“, която както всички знаете, към момента е третата по дължина пещера в България. Общата и дължина е 13437 метра, като най-ниската точка от входа и е 33, а най-високата е 12 метра. До входът и се достига по кратка пътеката, започваща от поляната, като се слиза по 120 стъпала. Иначе същият се намира в скалите на 40 метра височина над река Черни лом и на около 157 метра н.в. Но стига толкова сухи факти. Председателят на С.К.“Академик“- Русе Тишо Енчев пое ролята на умел водач и екскурзовод, като ни разказа за пещерата, показа ни най-красивите места и ни заведе до прелестната зала „Рай“. Тук искам да спомена, че „Орлова чука“, може би е една от най-топлите пещери в нашата страна. Целогодишно в нея се поддържат около 14 градуса. От зала „Рай“, всяка група се запъти към своят обект за работа, с цел откриване на дългоочаквано продължение на пещерата. Ние попътно си бяхме оставили инструментите за работа, на разклона за глухата галерия „Христо Ботев“, за да не ги носим из дупката излишно. Та на връщане си ги взехме, отидохме при добре познатият ни забой, запретнахме ръкави, образно казано и се захванахме за работа. С доста мъки и литри пот, успяхме да преминем през изключително твърдият слой от вкаменила се глина и започнахме бързо да отхвърляме по-мекият долен слой. Когато вече доста се бяхме изтощили, погледнахме часовника. Същият показваше 18:20ч. Време бе за заслужена почивка. Оставихме инструментите в забоя и излязохме от дупката. На входа срещнахме нашият голям приятел от С.К.“Приста“- Русе Сашо Попов, който също ни разказа много интересни неща за пещерата и района около нея, а след това, отново последва една незабравима и изпълнена с веселие вечер... Неделното утро ни посрещна с много слънце и след, като закусихме се приготвихме за „Пътеката на Исихастите“, която се намира в скалният венец, в близост до село Пепелина. Както Сашо Попов ни бе инструктирал, взехме със себе си по един комплект „джаджи“, по една каска и чифт ръкавици, натоварихме се в колата и тръгнахме. Цецко и Цвети вече я бяха посещавали предишни години така, че бързо я открихме. Намъкнахме се в „джаджите“ и тръгнахме един по един нагоре по въжето, като Цеко ни водеше. Трябва да отбележа, че от нея определено се откриват чудни гледки, още в самото и начало. Изкачвайки се, постепенно преминахме през скален манастирски комплекс, някога обитаван от монаси исихасти, през елементи на „via ferrata“, както и през една малка и симпатична проходна пещера. Така, запленени от всички тези красоти и омайни гледки, достигнахме до крайната и точка, която представляваше най-просто казано един къс и леко възходящ тесняк в скалата. Свалихме един по един „джаджите“ ,за да не ни пречат, прибрахме ги в една прониквачка и започнахме да се изнизваме през него. Излязохме от горната страна на скалите, полюбувахме се на гледката и тъй, като след нас имаше друга група, слязохме по-обиколният път до колата. Прибрахме се в лагера, обядвахме, преоблякохме се в пещерните одежди и отново се върнахме в забоя, за да поработим още малко, преди да си тръгнем. Този път, не бяхме само „Искърци“, защото към нас се присъедини и колега от С.К.“Приста“- Русе. Заедно успяхме бързичко да отгребем доста материал, като достигнахме до тънък пласт изключително фин пясък и започнахме да дълбаем в леко влажна глина, която за наше учудване, надолу ставаше все по-влажна. Това ни увлече в работата и започнахме да бленуваме за това, че откритието е близо…За съжаление обаче, времето ни притискаше безмилостно, тъй като днес бе последният ден от експедицията и ни предстоеше прибиране към дома. Часовникът показваше 16:00ч. и голямото откритие трябваше да почака за следващият път… Събрахме инструментите и казахме довиждане на пещерата. В крайна сметка, бяхме успели да изкопаем над метър дълбочина в края на галерията, което никак не е малко, както всеки, който е копал там много добре знае. При лагера се преоблякохме, измихме се и събрахме багажа с огромно нежелание. Аз, Стефи и Дани бяхме готови за тръгване, а и останалите също. Сбогувахме се с нашите приятели, като им благодарихме за прекрасните моменти и си пожелахме да се видим отново в най-скоро време, след което потеглихме към дома. Да ви кажа, че за разлика от пътуването към поредното интересно приключение, този на връщане създава илюзията, че няма край…
За експедицията и всички приятни мигове, бе заснет видеоклип от Стефани Карлова, който бе публикуван в YouTube. Ако желаете, можете да го видите на следният линк: https://www.youtube.com/watch?v=H_d45NsowU0
