Разказ за посещението ни до пропастните пещери "Змейовеца/Хубавицата" с БФСп N 4478 и "Райкьовец" с БФСп № 3841, намиращи се край с. Синьо бърдо.
Бяхме Аз /Стефан/ , Стефани, Дани, Юли, Цецо, Мушморок, Док, Герасим, Калоян и Цвети Ганева, а датата бе 09-ти април 2023-та година.
При един наш разговор, Герасим ми бе разказал, че има далечни и доста бледи спомени, за една красива и пълна с образувания пещера, намираща се някъде до Романското село Синьо бърдо, но не си спомня как и е името. Това запали моето любопитство и започнах активно да ровя из картите, картотеката на БФСп и сайтовете „hinko“ и „caves4at“ и да търся, коя ли може да е тази чудна дупка. След, като прегледах цялата информация, намерих една единствена дупка, чието описание се припокриваше с думите на Герасим и това бе пропастната пещера „Змейовеца“ ,известна и като „Хубавицата“. Според описанието, тя бе с дълбочина минус 58 метра и с обща дължина 111 метра. За щастие, имаше и публикувани координати: 43.1210000 23.8392000. Веднага му пратих по „Viber“-а информацията за дупката, след което му се обадих и по телефона. Каза ми, че може би е тази пещерата и заедно започнахме да кроим планове за посещението и. Междувременно писах и едно съобщение във „Viber“ групата на клуба и веднага се намериха мераклии. Цецко каза, че ще се обади на Цури от С.К.“Мездра“ за да поразпита за подробности за дупката. Така заедно определихме експедицията да се състои в неделя -девети април 2023-та година и зачакахме с нетърпение да настъпи момента.
И ето, че неусетно неделното утро дойде. Натоварихме в колата предварително приготвеният от предишния ден багаж и тръгнахме. Бяхме се разбрали с останалите, сборният пункт да е на бензиностанция „Петрол“ в началото на град Мездра, която се намираше на самият разклон за село Синьо бърдо. Пристигнахме в уреченият час, където установихме, че повечето мераклии вече са се събрали. Липсваше само Герасим. Побъбрихме си, че не се бяхме виждали отдавна, ама Герасим го нямаше и това си е. Обадих му се по телефона и той, след като вдигна, отговори, че идва и е близо. И така, след още десетина минутки се присъедини към нас. Преговорихме маршрута, метнахме се по колите и отпрашихме към Синьо бърдо. Предварително бях набелязал на картата един черен път, който при добър късмет, щеше да ни заведе близо до входа на дупката. Стигнахме в края на селото и поехме по въпросният път. От начало бе здрав и каменист, като тук-таме имаше някоя локва. Изведнъж пред нас се появи една прекрасна полянка с голям оброчен кръст в средата. Спряхме да го разгледаме, а Мушмурока веднага сне координатите: 43.11452 23.83961, при надморска височина 393 метра. За сега времето бе слънчево и приятно, но прогнозата вещаеше развалянето му в следобедните часове и обилни валежи, придружени с гръмотевици. Тук черният път ставаше доста по-равен и за съжаление кален и с по-големи локви, а на всичкото отгоре странично бе и доста обрасал с храсталаци. Взехме да се чудим дали пък да не оставим тук колите, но след като Док и Юли разбраха, че до дупката има още около 830 метра, предложиха да претоварим багажа в техните два джипа, тъй като са доста по-проходими. Те да го закарат за да не го носим, а ние да оставим нашите коли тук и да продължим пеша. Така и направихме. Обаче, малко след като поехме по пътя, Док установи, че огромната локва не е толкова зле и най-вероятно няма да имаме проблем да минем и ние. След това отцепи надясно през един едва забележим път, през една люцерна и след минутка се обади по телефона. Каза, че пътят е добър, да вземем нашите коли и да караме по него. Така лека-полека, минахме покрай един каптаж и се добрахме до една полянка в края на гората, в която трябваше да се намира входа на пещерата. Според GPS-a ни оставаха още около 100 метра. Цецко обаче заяви, че се съмнява координатите да са верни, защото нещата нещо не съвпадат с обясненото му от Цури от С.К.“Мездра“. Все пак решихме да проверим и от края на поляната започнахме да се спускаме през гората. Обаче подозренията на Цецко се оказаха основателни. Вход никъде не се виждаше…Разпръснахме се и обиколихме всичките храсталаци и то в доста голям периметър. Няма дупка и това си е. Събрахме се при колите и установихме, че Цецко го няма. Започнахме да го викаме, но уви, отговор нямаше. Опитахме да му звъннем по телефона, но за нещастие нямаше обхват. Е те сега я втасахме! Къде ли се дяна тоя човек? Докато се чудихме какво да предприемем, след около десетина минутки дойде съобщение, че вече има обхват и след един бърз разговор, след още десет минутки се появи. Според него дупката трябвало да е в млада горичка, на няма и пет метра под пътя, но в другият, тоест срещуположният склон на височината на която се намирахме. Прегрупирахме се и с нова доза ентусиазъм щурмувахме въпросният склон. За нещастие, резултата отново бе същият…нямаше и следа от входа на пещерата. Тъкмо се бяхме събрали при каптажа, който Мушумрока установи, че бе с координати: 43.11912 23.84155, с надморска височина 457 метра и където пътят се разделяше на две, и се чудехме дали да не тръгнем да търсим по дясното му разклонение, когато от към селото се зададе един джип. Дани веднага хукна към него и започна да прави знаци да спрат. Оказаха се двама местни ловджии. Обяснихме им какво търсим и им показахме снимката на входа, публикувана в картотеката. За наше щастие те познаваха добре района и знаеха къде в близост има две пещери, едната от които съвпадаше с търсената от нас дупка. Поканиха Дани да се качи при тях, а ние да тръгнем подире им и поеха по дясното разклонение, което одеве си бяхме харесали. Отне ни известно време, за да се върнем до поляната с колите и да преценим с кои да ги последваме. В крайна сметка тръгнахме с нашата „Хонда“, със „Сузуки“-то на Док и „Джиип“-а на Юли. Дани ми се обади по телефона и ми изпрати снимка на входа. В крайна сметка бяха я открили. Каза ми да караме все по този път и на една полянка ще видим къде са паркирали и, че дупката е на около три метра от нея в рядката горичка. Пътя бе добър, но много обрасъл. Пристигнахме на полянката, която бе с координати: 43.1236921 23.8429566, а на нея ни очакваше Дани с ловците. Паркирахме и ни заведоха при първият отвор. Това определено беше дупката която търсим, а именно „Змейовеца“. Мушмурока веднага сне координатите. Същите бяха: 43.12395 23.84319, при надморска височина 411 метра. След това ни поведоха към другият отвор. Той отстоеше на около 50-60 метра от този на „Змейовеца“, като се продължи по същият черен път. На дъното на доста голям въртоп зееха три отвора, които изглеждаха като две очи и уста под тях. На скалите в началото на въртопа имаше някакъв стар и отдавна нечетлив и неразбираем надпис с червена боя. Как ли не се мъчихме, но уви, така и не установихме името на дупката. Цецко предположи, че може все още да не е известна за пещерният свят и, че трябва да проверим подробно в картотеката на БФСп. Мушмурока сне и тези координати. Същите бяха: 43.12468 23.84350, а надморската височина 405 метра. Благодарихме сърдечно на ловците и те продължиха по своите задачки. Събрахме се при колите и взехме решение да се разделим на две групи. Тоест всяка група да екипира по една дупка, после да се разменят и да разекипират. Док ни съобщи, че трябва да си тръгва, тъй като има неотложен ангажимент. Изпратихме го и се преоблякохме набързо. Разделихме се на две групи. За „Змейовеца“ бяхме Аз, Калоян, Стефи, Мушмурока и Цвети, а за неизвестната пещера Цецо, Герасим, Юли и Дани. Разделихме си инвентара и всяка група си захвана дупката. Започнах да екипирам „Змейовеца“, чиито вход бе доста тесен и неприятен. Почти в началото му имаше едно много неприятно и тегаво за преминаване стеснение. С малко усилия, след като изгребах малко шума и пръст и извадих малко камъни, успях да размърдам камъка, който препречваше пътя и да го бутна по отвеса, бе твърде голям за да го изкарам навън. Допроврях се, спускайки се надолу, като взе малко да се поразширява. Направих едно прехвърляне и се спуснах надолу. Наоколо имаше много пръст и лабилни камъни, които лесно падаха. Обруших каквото можах и стигнах една тясна, висока и силно наклонена галерия. Викнах на Калоян „свободно“, като го предупредих да внимава с камъните и отидох на безопасно разстояние. Той се спусна при мен и заедно слязохме до дъното на наклонената галерия. Тук организирах прехвърляне и Калата се върна да каже „свободно“ на Стефи. След прехвърлянето се спуснах надолу и достигнах разклонение наляво и надясно. Калоян, Стефи и Цвети също се присъединиха, тъй като тук бе достатъчно широко и хоризонтално, за да се съберем. Първо тръгнахме надясно, но там галерията приключи бързо, като по стените имаше малко образувания. Върнахме се и тръгнахме в другата посока. Тук беше по-тясно и падна провиране, като галерията бе с наклон надолу, но нямаше нужда от въже. Изведнъж пред мен се появи много тесен отвес, който не бе повече от минус три метра, а в дъното му се забелязваше началото на хоризонтална галерия. Погледнах картата и най-вероятно това бе широката зала в края на вертикалната част. В началото на отвеса имаше два спита. Опитах се да го екипирам, ама беше толкова тясно, че не ми се получи. Повъртях се и пробвах от различни позиции, но уви. Беше само като за Цецко. Мушмурока вече бе дошъл и му хвърли един поглед, но и на него му се стори невъзможен. Калоян, който бе бая по-едър от нас заяви, че в такъв случай за него не може да става и дума. Съобщихме на Стефи и Цвети и след, като му хвърлиха един поглед, взехме решение да излизаме, тъй като времето бе напреднало, а и Мушмурока ни бе съобщил, че навън много сериозно се е заоблачило. Изнизахме се по въжето в обратният ред. На повърхността Геасим и Цецо таман бяха се върнали от другата дупка. Обяснихме им какво е положението в „Змейовеца“ и Герасим се отказа да влиза. Цецко ни каза, че Дани и Юли са си тръгнали, тъй като имали друг ангажимент вечерта и за това са разекипирали тяхната дупка. Мушмурока каза, че докато е чакал да се спусне при нас е успял да влезне и в тяхната дупка. Ние с Калоян погледнахме времето и ни се стори, че още не е толкова зле, пък и докато Цецо се спусне в „Змейовеца“, наснима я и я разекипира, ние щяхме да успеем да разгледаме другата дупка. Взехме техния инвентар, Герасим ни обясни как да екипираме и хукнахме към нея. Организирахме основно и дублиращо закрепване на две дървета, и един по един, аз пръв, а Калоян след мен, се спуснахме във въртопа. Малко по-надолу направихме едно междинно прехвърляне отново на дърво и се озовахме пред трите отвора. Герасим ни бе казал, че най-удобен за проникване е горният ляв вход. Обиколихме огромната скала между него и долният вход с друго въже и организирахме едно прехвърляне. Спуснахме се около пет метра и бяхме на дъното. Пред нас бе една широка, висока и силно наклонена суха и прашна зала. Слязохме без въже до дъното и като ни се стори, че височината до тавана е около 12-13 метра, а общата дължина на пещерата от входа 20-тина метра. Тъй като представляваше една типично разломна пещера, естествено нямаше никакви образувания. След, като бързо я разгледахме, тръгнахме да излизаме, като този път аз бях напред, а Калоян разекипираше. Тъкмо събирахме инвентара в прониквачката, когато Мушмурока дойде да ни вика. Да не повярваш, Цецо беше излязъл от „Змейовеца“, без да се цецка…Времето беше станало доста студено, ветровито и започваше да препръсква от натежалите облаци. Време беше да изчезваме бързо. Само Хондата бе останала на полянката, а ако пътят нагоре се разкаляше, нямаше кой да ме дръпне. Събрахме се при нея и бързо натоварихме багажа. Само съблякох пещеризона и веднага се изтрелях нагоре, а другите тръгнаха пеша, като се разбрахме да се чакаме на каптажа. За сега поспря да ръми и успях да се кача без ядове до горе. Лека-полека се събрахме и тръгнахме към оброка. Ние със Стефи с Хондата напред, Герасим с неговият джип след нас и Калоян с Цецо, Мушмурока и Цвети най-накрая. Стигнахме на оброка, обаче Калоян никакъв го нямаше… Докато се чудихме къде ли се е запилял, нещеш ли изкочи от обраслия път и кълнейки, че се е объркал и издраскал „Кашкая“, слезе от него. Както и да е. Седнахме и хапнахме набързо, а към нас се приближаваше обещаната от прогнозата буря. Тъкмо се натоварихме по колите и същата ни връхлетя със страшна сила… Това обаче нямаше никакво значение, тъй като бяхме успели да и се измъкнем и вече пътувахме към дома.
Няколко дни по-късно се порових из картотеката и открих, че неизвестната дупка, в същност носи името "Райкьовец" с БФСп № 3841. Оказа се, че според описанието е с обща дължина 16 метра, а дълбочината от входа и е минус 11 метра. А по-късно изпратих верните координати на пещерите, сети от Мушмурока, на Иво Тачев, който да ги вкара в картотеката на БФСп.
