Разказ за посещението ни в пещера „Духлата“ с БФСп№ 0946, намираща се край с. Боснек.
Денят бе 14.01.2023г. и бяхме Стефан, Стефани, Юли, Вихрен, Цецо, Крис, Герасим, Дани, Радо и Владо.
Бяхме се разбрали няколко дни по рано, в събота, на 14-ти януари, с останалите, да направим една разходка из любимата ни Духла. Отдавна не я бяхме посещавали и определено нямахме търпение да полазим из красивите й галерии. И ето, че неусетно съботното утро дойде и ние заедно с багажа се натоварихме в колата със Стефани, Юли и Дани, и потеглихме към Пернишкото село Боснек. Бяхме определили, че мястото на срещата с останалите, ще е направо пред входа на пещерата. Пристигнахме в селото и преди да отидем при останалите, минахме през приемната на кмета, от който взехме ключовете за вход "А" на пещерата и записах в тетрадката от кой клуб сме, кои хора сме, в колко часа се очаква да влезем и респективно излезем от дупката. След, като свършихме тази работа, се отправихме към другите. Пристигнахме, преброихме се, че всички сме на лице и се преоблякохме в пещерните одежди. Тъкмо да влезнем и пристигна друга група от спелео клуб "Ъндърграунд". Заговорихме се с тях. Помолиха ни да оставим ключовете от вход "А" малко навътре, след като заключим, тъй като те ще влезнат от вход "Б" и ще излязат през "А". Така хем ще е заключено и няма да има опасност някой неоторизиран да влезе в този лабиринт, хем тяхната група ще може да излезе по всяко време, като след това ще заключат и отново ще промушат ключовете зад решетката. След, като се разбрахме, ние си направихме една обща снимка пред входа и хлътнахме в дупката. Беше доста забавно, тъй като бяхме голяма група, а и Стефани Карлова заснемаше видео за проникването. Така поетапно се провряхме през тесните входни части, минахме покрай "Аязмото", през зала "Сталактон" и най-после се поизправихме в първата голяма зала на Духлата- "Голямата зала" или по-известна, като зала "Уринария". От там се спуснахме през "Гърлото на Ада", минахме през зала "Носорог", "Телевизора" и се озовахме на "Рибката". Цецко предложи да се разходим малко срещу течението на реката, където по негови бледи спомени, имало красив водопад. Голямо провиране падна из тая теснотия, та даже успяхме и да се понамокрим в студените води на рекичката. В крайна сметка достигнахме до мястото, където водата и тавана се срещнаха. Уви, обаче водопад, камоли пък и красив, така и не се появи. Цецко се позамисли и стигна до заключението, че явно не е тази рекичката. Нищо де. Пак си беше интересно да преходим и това направление. Върнахме се и след това разгледахме "Гранд каньон", "Приказки", Зала "Сталактони", и стигнахме при синтровите мазета, където се полюбувахме на "Свещниците". Решихме, че ни стига толкова лазене, пък и понеже времето бе доста напреднало, да се ориентираме към изхода. Все пак придвижването на голяма група, а и фото заниманията на Цецко отнемат доста време. И така отново през "Уринарията" и привходните части се появихме, дето се вика на белият свят, изморени, леко мокри и изкаляни, но пък доволни и щастливи. Ключът, както се бяхме разбрали с колегите от "Ъндърграунд", ни чакаше на уреченото място, след като те бяха излезли. Преоблякохме се в чистите и сухи дрешки, минахме през кмета да оставим ключовете и както се полага, тъй като бяхме зверски изгладнели, седнахме да хапнем в едно местно кръчме. Там, докато хапвахме и пийвахме, както се казва, направихме разбор на днешното проникване, раздумахме се за стари и весели спомени, посмяхме се и Цецко предложи, ако има желаещи, утре да ни заведе до пещера "Еловица". Същата била много красива и приятна. Само при входните части имало едно малко тесняче, ама не било проблем. Аз, Стефани, Вихрен и Крис се оказахме свободни за утре, та решихме, че ще я посетим. След ресторанта се сбогувахме с останалите и тръгнахме към вкъщи.
Цялото проникване, можете да видите в заснетият от Стефани Карлова видеоклип, който е публикуван в YouTube. Ето и линк към него: https://www.youtube.com/watch?v=gp7tqcOyvI0