Разказ за посещението ни в пропастната пещера БФСп № 3857 „Дядовата дупка“ в землището на село Челопек.
Посетихме я Аз/Стефан Карлов/, Юлиян Димитров, Димитър Петров-Мушмурок и Цветан Остромски. Датата бе 01.04.2023г.
Бяхме се разбрали от предишният ден да посетим тази пещера. Цецик ни беше разказвал, че е много красива и ние нямахме търпение да я посетим. Сутринта Цецик и Мушмурока пристигнаха с влака на с.Гара Бов, а ние с Юли ги чакахме с натоварен багаж. След, като ги посрещнахме, метнахме в багажника и техният багаж и поехме към село Челопек. Пристигнахме и оставихме колата на отбивката с координати: 43.1287724 23.5979619 на РП ІІІ-1004 и поехме по пътеката. Следейки координатите, преминахме през продълговатата поляна, изкачихме премката между върховете "Дядо- Тошова могила"- 1100м. и "Малкото бранище"-1095м. и започнахме да спускаме от другата страна. Лека-полека, къде през поляни, къде през храсталаци, водени от координатите, открихме входа. Времето бе доста облачно и подухваше един хладен и обикновено дъждоносен ветрец. Преоблякохме се, завихме раниците с черни чували, екипирахме входчето и се вмъкнахме в пещерата един по един. Веднага започнаха големи обеми и множество, и красиви образувания. Тръгнахме през залата с доста голям, но пешеходен наклон. Слизайки надолу, онемяхме от красотите скрити в тази дупка. Така неусетно стигнахме до отвеса. Екипирахме го и се спуснахме до дъното. Навсякъде бе уникална красота. Тъй, като и Цецик и Мушморок са фотографи, настана едно снимане, едно чудо. А от тук, а от там. Я пак. И така лека полека на нас с Юли ни стана студено и тръгнахме да излизаме. На фотографите казахме да не се бавят много и поехме към изхода. Когато излязохме навън валеше, като изведро. Гръмотевици раздираха небето, но слава Богу, далеч от нас. Веднага с Юли разпънахме тентата над входа и решихме да хапнем на сушина. Хапнахме, ама фотографчийте никакви ги няма. Дъжда поспря и с Юли взехме да разчистваме и облагородяваме около входа. Лека- полека, прочистихме и просякохме пътека през храсталаците, дълга поне 200 метра, до една поляна, до която стигаше чиста от храсти пътека, идваща от премката. Слизайки отново към входа, чухме "пау" и се зарадвахме, че нашите хора са готови. Нищо подобно. Мушморока бе излязал, но от Цецик нямаше и следа. Уж идвал след малко. Казахме си добре. Таман времето беше започнало да се подобрява и се беше показало слънчице. Мушмурока хапна и той, ама няма и няма Цецик. Таман вече бяхме изгубили търпение и Мушмурока влезна да го вади "за врата" и го чу че се задава. Разгеле. Излезна и започнахме да се преобличаме и да стягаме багажа. Както се досещате и това не стана толкова бързо, колкото ни се искаше. В крайна сметка се сглобихме и потеглихме към колата. Още пъплихме натоварени по баира и доста преди премката, ни настигнаха едни супер тъмни облаци, довяни от доста бурен и студен вятър и ни зашиба жесток порой от леден дъжд, който около премката се примеси със суграшица......Мъка. Мокри до кости, измръзнали и благославяйки Цецик, се добрахме до колата. Даа, цяло приключение си беше тая експедицийка. Пропастната пещера, както прочетохте, се оказа изключително красива и богата на образувания. Общата и дължина е 172 метра, а денивелацията - 62 метра. Съставил съм едно кратко техническо описание за нужният инвентар за проникване:
‐за входа, представляващ тясна вертикална цепка, която се слиза и изкачва "на класика", трябва да се пусне, за придържане едно 6‐7 метрово въже.
‐за отвеса, трябва едно 40‐метрово въже, което се връзва с "плетена осмица" за група солидни образувания, после се слага къса лентова примка за отклонител, като се връзва около група калцирали камъни, а след това се поставя дълъг протектор на въжето. След това се поставят две планки на анкери 8‐мица и с две лентови примки се прави едно У‐закрепване. След това точно над същинският отвес, отново на анкер 8‐мица, се прави или отклонител или прехвърляне. (Би било добре да се ковне още един анкер). Следва чист отвес ‐26 метра, който завършва с три прекрасни и бистри езерца всред много образувания. . Ние използвахме за У-то две стоманени ъглови планки 10-тка, а за отклонителя/прехвърлянето таванна стоманена планка. Кадър на най-красивото от трите езерца, краси страницата за месец Юни в традиционният календар на клуба за 2024г. Навсякъде капе вода. Между входа и отвеса, са наклонени и хоризонтални /пешеходни/ части, изпълнени с красиви образувания.