Разказ за посещението ни до пещера "Водната пещ" с БФСп№ 0204 в землището на с. Липница.
Денят бе 08.01.2023г. и бяхме Стефан, Стефани, Герасим, Вихрен и Йоана.
От няколко дни ни се въртеше в главата да посетим пещера "Водната пещ", намираща се в землището на Ботевградското село Липница. "Пуснахме мухата" и на останалите. Желаещите да участват, освен нас, бяха Вихрен, Герасим и Йоана. Те решиха да направят една нощувка на палатки, в събота вечер, в покрайнините на въпросното село, а ние да се присъединим към тях в неделя сутринта.
Сутринта на осми станахме рано, натоварихме предварително стегнатият багаж, метнахме се в колата и потеглихме. Вихрен ми бе пратил още снощи координатите на лагера. Намерихме ги бързо. Бяха опънали палатките на една прекрасна полянка, точно до оброк "Св.Св.Петър и Павел". Свежото неделно утро, както и прогнозата за времето, обещаваха един прекрасен ден. Те тъкмо се бяха събудили и заедно хапнахме, събрахме бивака, натоварихме се по колите и тръгнахме към пещерата. Пристигнахме относително бързо до отбивката на асфалтовият път, с координати: 42.9983727 23.7580010, където оставихме колите и тръгнахме по черният път, водещ към дупката. Същият е добре обозначен с табелки. Повървяхме около 1.1 км. по него, но става и за по висока кола, и стигнахме до една рекичка с водохващане. Прескочихме рекичката и натам продължихме, но вече по пътека. Пътечката постепенно набираше височина. По едно време отдясно, при едно разклонение на пътеката, забелязахме табелка "за водопада", подминахме я и продължихме направо. Обаче, взехме решение на връщане да се отбием. Бяхме изминали около 650 - 700 метра от рекичката и се озовахме пред входа на "Водната пещ". Координатите и се оказаха точни, а и до нея, пътеката бе добре отъпкана и маркирана. Тъй, като имаше доста хора на полянката пред дупката, взехме решение, че един от нас трябва да остане пред пещерата и да пази багажа. Тъй, като Рен вече беше влизал, предложи той да е този някой. Преоблякохме се и влезнахме. Пещерата е изворна и е с дължина 1100 м. Има два етажа, като горният е сух. Определено е красива и богата на образувания. Най-много ни впечатлиха "Носорога" и "Птеродактила". По едно време достигнахме непреодолимо за нас стеснение. Тавана бе надупчен от свредла и толкова много се сниши и се доближи до водата, че решихме, че това е краят на дупката. После чак разбрахме, че това е бил полусифона. Преди, пред него е имало оставена мотика, с която се е изгребвал натрупалият се в най-тесният участък, около 2 метра, пясък и чакъл и се е продължавало нататък. При нашето посещение, обаче от мотиката нямаше и помен. Решихме да се връщаме и да хвърлим едно око на горният етаж, в който обаче се качих само аз. Към него водеха три последователни метални стълби. При първата има и въженце за придържане. След тях малко лазене и малко красоти. Тъй, като другите ме чакаха, не се мотках много и се върнах при тях. Разказах им набързо и излязохме от дупката. Рен ни посрещна заедно с едно любопитно и усмихнато момченце, което бе забавлявал с "въжени радости" покрай входа. Явно не му е било скучно, докато ни е чакал. На връщане минахме и през водопада, който за съжаление не течеше, но се оказа интересен, а зад него имаше и една малка пещера, носеща подходящото име "Скочи вода", с БФСп№1697. Би било хубаво в ранна пролет да го посетим отново и да го видим в цялата му прелест. Погледнахме часовниците и понеже времето бе напреднало, а зимните дни къси, хукнахме към колите, като се върнахме по същият път.
За посещението на пещерата, бе заснет видеоклип от Стефани Карлова, който е публикуван в YouTube. Ето и линк към него: https://www.youtube.com/watch?v=olsC-yGtikc