Разказ за посещението ни в пещера БФСп№ 1702 „Яворецката пещера“ в землището на село Лакатник.
Бяхме Аз /Стефан Карлов/ и Даниел Колев, а датата бе 30.01.2023г.
Бяхме се разбрали с Дани, от предишният ден, да посетим "Яворецката пещера". Станахме рано сутринта, оправихме багажа, натоварихме се в колата и отпрашихме в посока село Бов и подножието на връх "Яворец". Оставихме колата на едно уширение с координати: 43.0353876 23.3930569, намиращо се на пътя от селото, към хижа "Тръстеная" и потеглихме пешачката нагоре по черният път към върха, в снежното, мъгливо и мразовито утро. Планът бе да изкачим върха и от него да се пуснем право надолу по склона, от към село Лакатник, към входа на пещерата. Предходните дни бе навалял доста сняг, но пътеката бе добре отъпкана от Традиционният зимен поход и събор, за изкачване на връх "Яворец", който се бе провел предишните два дни и в който бяхме взели активно участие. Изкачихме се до върха сравнително бързо. Той е гол връх, с височина 1349 м. и по принцип от него се открива хубава гледка във всички посоки, освен към северната, защото тя е обрасла в гора. Ние обаче не успяхме да се насладим на никаква гледка, защото тук мъглата бе още по гъста. Тъй, като беше доста студено, решихме да не се застояваме дълго на едно място и тръгнахме надолу през гората. Там обаче нямаше отъпкана партина. Голямо пързаляне падна, тъй като наклонът е голям, а и под снега имаше много нападали и хлъзгави шума и клони. И така, бързо се добрахме до горният ръб на скалният венец. Поогледах се, за да се ориентирам на къде трябва да поемем. Прецених, че правилната посока е наляво от мястото, на което се намирахме. По принцип там гората е широколистна, но обясних на Дани, че точно над пещерата има и борове и също така търсим маркировка с червена боя, нанесена на наколко от по дебелите от тях. Маркировката бях нанесъл самият аз миналата година, след като най-после бях открил входа на пещерата, след поне пет упорити и за нещастие неуспешни предходни търсения. Това е така, защото тя се намира на една специфично разположена площадка, намираща се под ръба на венеца и човек може многократно да си минава отгоре и и изобщо да не подозира, че входа и се е скрил под него. Тогава, /04.01.2022г./ бях снел координатите и, бях направил снимки на входа и ги бях изпратил в картотеката за да бъдат попълнени тези липси. Бързичко намерихме маркировката и по нея се спуснахме до входа на дупката. Поради провирането през храсталаци, покрити със сняг, който обилно и щедро се сипеше по нас, а пък и от поредица от падания в дебелият сняг, породени от неволни подхлъзвания, дрехите ни се баха понамокрили. Оставихме раниците пред входа, пихме набързо по един горещ чай, като си разделихме един шоколад, а куче Тара намаза шепа гранули и малко вода. Трябва си, не само човек, а и куче, да се подкрепи и зареди с енергия. След това бързо хлътнахме в дупката. Същата е хоризонтална пещера, с обща дължина 211 метра, при денивелация само - 2 метра. Също така, е и относително богата на образувания. Те започват след 25тия и метър. С леки изключения, през по голямата част от нея се ходи изправен. Галерията и върви относително право, като има само едно разклонение наляво. То в началото си е красиво, но бързо става доста тясно и в крайна сметка задънва. Има два характерни и широки главни комина, като първият представлява и най-голямата зала и в нея се откриват изгнили греди от стълба, явно ползвана някога за проучването му. Вторият е в самият край на дупката и над него се виждат някакви кухини. На него се виждат наковани планки, което ме навежда на мисълта, че същият е проучен и ако пещерата продължава, то този факт щеше да ни е известен. След, като разгледахме и направихме някоя снимка, тръгнахме към изхода. Щом излязохме от пещерната положителна температура, докато си направим снимка пред входа, влажните ни дрехи се вледениха от зимният мраз. Върху тях се образува тънка и лъскава ледена покривка. Това ни накара да не се разтакаваме излишно, а бързо-бързо да метнем раниците на гърбовете си и така да се каже, да се спасяваме, по обратният път. Той естествено отново не бе лек, въпреки, че се изкачихме по следите, по които слезнахме. Времето си остана мъгливо и мразовито, а даже щом изкачихме отново върха, започна да ни брули жесток и студен вятър, който ни съпроводи до колата. В домовете ни очакваха уюта и горещият душ. А да не забравяме и вкусната гозба и топлият чай. След това активно движение в зимният студ, бяхме се поизморили, а пък и поизгладнели, та вече нямахме търпение да се доберем по-бързо до тях.
