Разказ за посещението ни в пещера "Тодорова дупка" с БФСп N 2191, намираща се в землището на с. Кален.
Бяхме Стефан и Стефани Карлови и нашето куче Тара, а датата бе 08-ми март 2023 година.
Докато отново разглеждахме картите и ровичкахме в картотеката на БФСп, в търсене на някоя интересна пещера, погледът ни се спря на „Тодорова дупка“ или още известна, като „Козарските дупки“, която се намира в землището на Мездренското село Кален. Според картотеката тя бе хоризонтална пещера, с дължина 255 метра и образувания, и находяща се в местност „Куклата“. Решихме в първият удобен момент да я посетим и да я разгледаме.
Ето, че този момент се оказа на осми март. Въпреки, че бе сряда и двамата бяхме свободни. Стегнахме багажа, като освен пещеризоните, каските, фенерите и ръкавиците, сложихме и малко храна в раниците. Облякохме по едни стари дрешки. Качихме се в колата, заедно с багажа и куче Тара и тръгнахме към село Кален. Бяхме прегледали картата и мислихме да оставим колата на асфалтовият път на една отбивка, намираща се между селата Кален и Цаконица, от която започваше черен път през гората. Пристигнахме на въпросното място, което бе с GPS координати 43.2240846 23.7867402, оставихме колата, нарамихме багажа и тръгнахме по черният път. Той ни се падаше в ляво от асфалта, когато бяхме застанали с лице, в посоката към село Цаконица. Изкачихме се леко през широколистната гора и излязохме на друг черен път. Бяхме въвели координатите: 43.23690 23.78830, публикувани в картотеката и спрямо тях, трябваше да завием надясно. Тръгнахме по относително равният черен път, който се движеше през гората. По едно време, той започна лека-полека да се спуска и по едно време достигнахме най-ниската му точка. Беше едно доста мучурливо място, приличащо на широк въртоп. От там бързо започна да се изкачва и бързо се добрахме до предишното му ниво. Отново вървяхме по сравнително равно през широколистната гора. Стигнахме до един У-образен разклон и водени от GPS-a, тръгнахме по десния, който изглеждаше доста по обрасъл от основният. Интересно ни стана, че според публикуваната снимка, входа се намираше в основата на скален венец, а тук освен равна гора, скали никъде не се забелязваха. Изведнъж, насред гората, пред нас се изпречи широк и стръмен въртоп. Едната му страна бе скалиста и в дъното и зееше отвора на дупката. Координатите се оказаха верни. Погледнахме си часовниците и видяхме, че до тук бяхме вървели около четиредесет и пет минути. Оставихме раниците, облякохме пещеризоните, сложихме си ръкавиците и каските и заедно с куче Тара се спуснахме до отвора. От него тръгваше равна, широка и висока галерия. Направи ни впечатление, че тавана е изключително равен. Стените на галерията бяха що-годе гладки и вълнообразни, а от тях стърчаха остри отделни камъни /конкреции/ в друг цвят от основната скала. Другаде не бяхме виждали подобна гледка. В дъното на основната галерията, след стръмно изкачване,се оказа, че задънва, но пък установихме, че тук е скътан един особено красив и богат на образувания оазис. Направихме снимки и се спуснахме обратно до основната галерия. В ляво видяхме, че се отклонява тясна галерийка. Промушихме се през нея, а тя стана още по тясна и в краят си стана вертикална. Преодолява се „на класика“, но след около петнайсетина метра приключва. Изглежда, че тук се губи и водата от потока, който протича през галерията, който се появява в следствие на силни дъждове и от топенето на снеговете. После отново се върнахме до основната галерия и пробвахме да се изкачим на една козирка, намираща се на около три метра височина. Надявахме се, че там се крие още някое продължение, но уви, бързо задъни. Слязохме и тръгнахме към изхода. Малко преди него имаше тясно, но високо колкото човек разклонение. Завряхме се по него, но то се оказа осеяно с множество екскременти от животни, пера, козина и други разни неясни гадории. Кучето, като надуши гадната миризма видимо се уплаши и се изнесе с бясна скорост, към изхода. Галерията бързо се стесни и приключи. За наш късмет, не се натъкнахме на зверовете живеещи в нея. Върнахме се при изхода, а там ни чакаше треперещо нашето куче. Направихме си няколко снимки за спомен на фона на галерията зад нас и излязохме от пещерата. Чак горе при багажа, на равното и далеч от входа, Тара се успокои и спря да трепери. Преоблякохме се набързо. Дадохме и да хапне една консерва и да пийне водица, а ние извадихме храната и си спретнахме един пикник. Времето бе прекрасно и се насладихме на топлите слънчеви лъчи докато хапвахме. След това събрахме нещата и се върнахме до колата по същият път.
