Разказ за посещението ни до пещерите "Шугавата" с БФСп № 3273 и "Новата пещера" с БФСп № 3268, намиращи се в землището на Мездренското село Лютиброд.
Бяхме Стефан и Стефани Карлови, с нас бе послушното ни куче Тара, а датата бе 18.03.2023 година.
Бе мартенска, но слънчева и топла събота сутрин. С моята съпруга Стефани бяхме свободни и още от предишният ден, бяхме взели решение, днес да се разходим до пещерите „Шугавата“ и „Новата пещера“, намиращи се в местност „Подравнището“, в землището на село Лютиброд. Бяхме проучили наличната информация за тях в картотеката на БФСп, а също така бяхме видели, че същите имат и публикувани координати. Стегнахме на бързо багажа, метнахме куче Тара в багажника на колата, натоварихме се и ние и тръгнахме в посока Лютиброд. Пристигнахме доста бързо и оставихме колата на отбивката на път РП-ІІ-16 с GPS координати 43.0951220 23.5818874, намираща се до една малка махаличка, малко преди местност „Черепиш“. Нарамихме багажа и тръгнахме по стръмният черен път, започващ точно срещу отбивката. Оказа се, че след около шестдесет метра, пресича Ж.П. линията и се превръща в пътека. Там започват и къщичките на махалата. Отново след около шестдесет метра, точно при една стара зидана стена, завихме надясно и пътеката взе да набира денивелация. Минахме покрай дворовете на три къщи, които ни се падаха от дясно и продължихме нагоре. На камъните и дърветата бе нанесена червено-бяла туристическа маркировка. След около не повече от деветстотин метра, достигнахме много приятна полянка, намираща се в подножието на карстовото възвишение, в което се намираха търсените от нас дупки. В дясно от поляната, се намираше едно отличаващо се некарстово скалисто връхче. Някак наподобява нещо като древно светилище. Разбира се, не е такова, но на фона на прекрасната полянка, се набива на очи и е добър ориентир. От там решихме да продължим по завиващата надясно, покрай връхчето пътека и от там да подходим към пещерите. Набрахме височина и стигнахме до горният десен ръб на възвишението. Тръгнахме наляво под започващият от там скален венец. Почти в началото му, се натъкнахме на отвор на пещера. На него липсваше каквато и да е маркировка. Погледнах в картата, но на това място нямаше нанесена пещера.След, като влязохме и я разгледахме, установихме, че е късичка, не повече от двадесетина метра. Проверих в картотеката, за да сравня видяното с публикуваните карти на пещерите в района, но не намерих съвпадение. Както и да е. Продължихме да вървим под венеца, като след около триста и двадесет метра, същият свърши. Според GPS-а ни оставаха около шестдесет до седемдесет метра до входа на пещера „Шугавата“. Разделихме се и започнахме да я търсим. Оказа се, че публикуваните GPS координати 43.09720 23.59630, не са баш точни. Терена бе с доста 
гъсти храсти, дървета и осеян с всякакъв размер варовикови камъни и кари. Полутахме се и изведнъж, точно до едно доста по голямо от околните дървета, се натъкнах на търсеният вход. Тук координатите бяха 43.0972001 23.5963201. Повиках Стефи и тя бързо дойде при нас с Тара. Хвърлихме раниците и седнахме да си починем. Пийнахме водица и изчакахме малко да ни „мине 
потта“, преди да влезнем. Сложихме каските и по чифт ръкавици и влезнахме в предверието. Тук, ако човек не се е запознал предварително с описанието и картата, ще си рече, че дупката е дълга само дванадесет 
метра и приключва. Обаче ние не сме от тези хора…както споменах в началото на разказа, бяхме се запознали предварително с всички материали и за двете пещери. Почти в самото начало на предверието, на няма и пет метра от входа, ниско долу и вляво започва малък, но не особено тесен и къс тесняк. Промушихме се през него и галерията рязко стана висока и доста широка. От тавана и висяха множество и красиви бели образувания. Започнахме да навлизаме навътре и да се любуваме на многобройните красоти. Пещерата наистина се оказа доста богата на образувания. На места свода на галерията достигаше около три метра височина, а широчината и бе около десетина метра. Тъй, като за съжаление дължината на дупката бе само сто и четири метра, тя бързо приключи. Направихме доста снимки и излязохме пред входа. Време бе да се насочим, към следващата цел „Новата пещера“. Според публикуваните GPS координати 43.09810 23.59620, тя трябваше да отстои на около стотина метра, по права линия, от нас. Тръгнахме към нея и когато скъсихме дистанцията отново се разделихме, за да намерим входа по бързо. И тук се оказа, че координатите не са баш така, но след относително бързо търсене из храсталаците на 
младата горичка, открихме входа. Тук координатите бяха 43.0981299 23.5961699. Тъй, като бяхме с каските и ръкавиците, метнахме раниците пред входа и се шмугнахме вътре. От не големият входа започна стръмно спускане, след което попаднахме в горният край на продълговата и наклонена зала. Почти веднага, отдясно забелязахме доста и красиви образувания, а пода бе целият в малки синтрови езерца, пълни с вода. След тези красоти, нивото на залата слезе още малко и тя стана доста висока и широка. От тавана и висяха красиви образувания. За огромно съжаление, с времето, множество от красотите на тази пещера, с дължина само шестдесет и девет метра и малка денивелация, са изпочупени от недобросъвестни посетители, но въпреки това, тя си 
остава красива и си заслужава да бъде посетена. И тук направихме доста снимки и след, като излязохме, взехме раниците и се качихме на поляната над дупката. Тя бе огряна от топлите слънчеви лъчи. Седнахме и хапнахме, дето се казва „на тиферич“. След това тръгнахме, към красивата полянка, намираща се в подножието. Натъкнахме се на едва забележима камениста пътечка, слизаща по диагонал в желаната посока. За около петнадесетина минутки се добрахме до полянката и в единият и край, озарен от приятните слънчеви лъчи, седнахме да си починем малко и да се полюбуваме на красивата гледка. След това се върнахме при колата по същата пътека. Определено бяхме доволни от днешния ден и в бъдеще, отново бихме посетили тези две красиви пещери, а бихме довели и мераклии, които да им се насладят.
