Проведен теренен обход в района на връх „Градо“, намиращ се землището на Свогенското село Брезе.
В неделя, на 09-ти февруари 2025-та година, реших да се поразходя и да направя един теренен обход в района на емблематичния за село Брезе връх, а именно скалистият и карстов връх „Градо“. Той се намира в Понор планина, висок е 1082 метра и спокойно може да бъде определен, като символът на това красиво село. Казах на съпругата ми Стефани Карлова, къде точно отивам и че ще ми бъде контрола. Събрах набързо необходимият ми багаж в раницата, метнах се в колата и тръгнах.
По принцип, най-популярният маршрут за изкачването му започва от центъра на село Брезе, като трасето върви по лош черен път и е маркирано с бяло-зелено-бяла маркировка. Дължината му е около 5.5 км. и се преодолява за има няма час и четиридесет минути нормално ходене. Понеже достъпът с автомобил по въпросният път е изключително труден, особено пък по това време на годината, реших този път да подходя към целта от друго място. След, като подробно разгледах картите на местността, открих един черен път, започващ от махала „Каладжите“, намираща се точно на границата между селата Искрец и Завидовци. Въпросният път започва, като разклонение от РП ІІІ-164 и началото му е с координати: 42.9855061 23.1938754. Той се оказа изненадващо добър и успях да се изкача до около 1080 метра надморска височина, малко след вече изоставената Брезенска махала „Бърдо“, намираща се на около километър и половина от целта. Оставих колата малко преди края на стръмният участък, а именно на една поляна с GPS координати: 43.011550 23.196327 и поех пеша по равният и вървящ по билото път. Прецених, че така е най-добре, защото знаех, че натам пътят е доста лош. Обикновено е кален, с коловози и на места големи и дълбоки локви.
За около 15-ина минутки се добрах до върха и след, като се полюбувах на красивата гледка, се впуснах да обхождам. Върнах се до премката/седловината/ между „Градо“ и намиращото се южно от него възвишение. Вмъкнах се под скалните венци и разглеждайки за нещо интересно, се насочих към входът на най-дълбоката пропастна пещера в района „Зли въртеж“ с БФСп № 0960 и дълбочина от минус 75 метра. Тъй, като тя бе единствената в района с известни GPS координати, реших да проверя дали са точни, пък и ми бе любопитно да огледам какво представлява. След около 5-6 минутки, в основата на високите скални венци под ретранслатора, се натъкнах на доста дълга и дълбока около 10-тина метра скална ниша. Разгледах я и снех GPS координатите и: 43.0126289 23.2141170. Щракнах и няколко снимки за онагледяване:
Продължих нататък и след още 5-6 минутки се озовах пред входът на пропастната пещера „Зли въртеж“, която е известна и с името „Падеш“. Оказа се, че координатите са точни. Дупката си е на мястото и не са я преместили. Ето ги и самите GPS координати: 43.0137000 23.2145000, снети преди години от наш Цецко Остромски. Понеже в картотеката на БФСп има публикувана много стара черно-бяла снимка на входа, на която почти нищо не се вижда, му заснех няколко от различни посоки:
Сетих се, че от центъра на село Брезе съм виждал, как на високите скали намиращи се някъде по средата на масива, тоест под върха и над селото, гордо се вее един трибагреник, кацнал на привидно недостъпен и остър зъбер. Казах си, че това място трябва да е някъде тъдява и огледах картата. Набелязах вероятната му локация и се насочих натам. Провирайки се през храсталаците, след около стотина метра забелязах знамето да прозира през тях. След секунди вече бях при него. Точно на горният ръб на високите скални венци. Гледката бе изключително красива и направо величествена. Почувствах се, като реещ се в небето орел, докато се любувах на намиращото се нейде долу село, заобиколено от високи върхове и чудно синьото небе над тях. Веднага снех GPS координатите на това местенце: 43.014739 23.214349, заснех няколко снимки и даже успях да го публикувам като туристическа атракция в „Google Maps/ Гугъл Карти“, под името „Знамето над село Брезе“. Ето и линк към него: цъкни тук, а и няколко снимки:
Продължих с обходът, като тръгнах в южна посока, по горният ръб на скалният венец. Същият свърши и започна друг, разделен на множество части и зъбери. Започнах да ги разглеждам обстойно и изведнъж, съзрях голям вход на пещера. Метнах раницата на земята, сложих си каската с осветлението и чифт ръкавици и се впуснах в изучаването и. Оказа се сравнително широка и дълга около 70-тина метра дупка. Малко след входа се натъкнах и на образувания, а когато се обърнах и го погледнах отвътре навън, забелязах как в средата му зловещо изпъкваше един голям и остър скален къс, наподобяващ остър зъб. Продължих навътре и след няколко завоя и леки изкачвания и спускания, стигнах до сравнително голяма зала, чиито под бе покрит с толкова лепкава кал, че направо се чудя, как подметките на обувките ми не останаха в нея… Тук явно бе и краят на дупката, понеже някой доста талантлив посетител /а може би посетителка/ преди мен го бе отбелязал подобаващо, като бе изваял от въпросната кал един голям и детайлен мъжки атрибут… В единият край на залата, където бе и същинското дъно на дупката, се полюбувах на красиви млечнобели кристали и други дребни образувания. След, като излязох пред входа, подробно огледах дали някъде не е надписан номера и, но такъв не открих. Отворих приложението за „Android“ „BGCaves“ и сравних видяното, с картите на картотекираните пещери в землището на село Брезе. Съответствие обаче не открих. Явно ставаше въпрос за нефигурираща в картотеката на БФСп дупка. Снех GPS координатите и: 43.0115201 23.2138330 и реших, условно да я нарека „Злия зъб“. Разбира се, направих и малко снимки:
Времето напредна и след, като доразгледах близките скални венци, се впуснах в търсенето на входа на другата пропастна пещера в района „Зла страна“ с БФСп№ 0959, която е с дълбочина от минус 40 метра. Воден от описанието публикувано в картотеката, я открих сравнително бързо. Оказа се, че всъщност отвесните и входове са два и когато застанеш с гръб към тях, погледът ти се спира точно на емблематичното скално образувание „Омегата“, намиращо се далеч на отсрещният баир. Тъй като за нея в картотеката нямаше нито известни GPS координати, нито пък публикувана снимка на входа, веднага ги снех: 43.0108530 23.2116799 и заснех няколко снимки от различен ъгъл:
В дясно, точно до по-ниско разположеният вход на дупката, цялата скала бе в калцитни кристали и някакви интересни оформени в кръгове образувания или пък може би фосили. Ето и няколко снимки: