Разказ за посещението на пропастна пещера с БФСп № 1352 "Мръмката", намираща се в землището на Свогенското село Искрец.
Преди около две години, докато за пореден път разглеждах картотеката в сайта на БФСп забелязах, че в землището на село Искрец, в местност „Ниветата“, се намира пропастната пещера „Мръмката“, известна още и с името „Старата мина“. Според публикуваното описание, същата бе с обща дължина 30 и с отрицателна денивелация от входа минус 10 метра. Записано бе също, че има образувания, а за проникване е нужен алпийски инвентар. За съжаление обаче, не бяха публикувани нито снимка на входа, от която да става ясно как изглежда и в каква местност се намира, нито пък GPS координатите му. Стана ми интересно и веднага се чух по телефона с Иво Тачев, а после и с Константин Стоичков, тъй като знам, че те добре познават района. Уви обаче, същите не знаеха къде точно се намира, понеже не я бяха посещавали, а само бяха чували за нея. След няколко дни имахме клубна сбирка в „Клуба на пещерняка“ в град София и там, заедно с Петър Делчев, разгледахме на живо реалната картотека, която се съхранява в десет метални шкафа. Там, открихме нейните картон, карта и скица на местоположението, разгледах ги подробно и след това им направих по една снимка с телефона. Оттогава, заедно с Даниел Колев, на няколко пъти извършвахме теренни обходи, с надеждата да я открием. За съжаление, всички те бяха неуспешни. Дупката се бе скрила добре и твърдо отказваше да ни се покаже. Дани даже бе питал и дядо си за нея, който бе отраснал в близката махала на село Добърчин „Лиляшковци“, но за жалост и той не знаеше нищо по въпроса. Не щеш ли, на 19-ти юли 2024-та година, след посещението ми в пропастната пещера с БФСп № 1338 "Студеница", намираща се също в района на бившето село Меча поляна, за която вече ви разказах, случайно срещнах единственият му останал жител Бай Пешо Игнатов. След, като се запознахме се заговорихме и аз го попитах за тази дупка. Той ми каза, че я знае от дете и на драго сърце ще ме заведе до входът и някой ден. И за да можем да се разберем, кога да стане това, си разменихме телефонните номера. Обаче, а днес, а утре…ту той бе зает, ту пък аз… и така лятото някак неусетно се изтъркаля. Дойде есента и една сряда, на 16-ти октомври 2024-та годна, най-после дългоочакваният момент настъпи след, като още сутринта с бай Пешо се чухме по телефона се оказа, че и двамата сме свободни. Казах на съпругата ми Стефани Карлова къде отивам, събрах малко багаж, метнах го в колата и тръгнах от Гара Бов, към Меча поляна. Както се бяхме разбрали с бай Пешо, отидох до къщата, в която живее, за да го взема. Той се качи при мен в колата и заедно поехме обратно по пътя водещ към село Искрец. Излязохме от Меча поляна, минахме покрай чешмата и след около километър и двеста метра, бай Пешо ми каза да спра колата и да я паркирам в уширението на пътя, точно до един висок скален венец. Той се явяваше първият, ако идваш от Меча поляна и последният, ако идваш от Искрец. GPS координатите му са: 43.0060160 23.2830890. Бай Пешо ми каза, че тази местност се нарича "Скоковете", а името и идвало от каскадообразният вид на скалният венец. След, това ме поведе по една едва личаща се пътечка, която започваше от дясната страна на скалите. Тя се изкачваше диагонално по склона, към местност „Ниветата“ и след около 135 метра, на има-няма пет метра в ляво от пътеката, на около 945 метра надморска височина, тъмнееше входът на дупката. Веднага снех GPS координатите му, които бяха: 43,0048131 23,2833469 и му щракнах няколко снимки. В крайна сметка се оказа, че с Дани сме били далеч от целта, защото водени от схемата на местоположението, сме я търсили около долните два скални венеца. За да не бавя излишно бай Пешо, го закарах до домът му, благодарих му и отново се върнах. Нарамих прониквачката, в която предварително бях приготвил каската с осветлението, чифт ръкавици, „джаджите“, няколко лентови примки и карабинери за тях, едно 20 метрово и едно 6-7 метрово въже и тръгнах, към дупката. Вървейки нагоре по тясната обрасла пътечка, се захванах малко да я поизчистя от храсталаците. За целта, активно участие взеха сгъваемото трионче и мачетето, които носех със себе си. Въпреки, че одеве, на връщане към колата, бай Пешо поосече най-обраслите участъци с едно малко брадве, все още имаше доста какво да се желае. Когато пристигнах, поизчистих и около самият и вход и отново му заснех няколко снимки. Обадих се на Стефи, за да и кажа, че сме я открили, пред входа и съм и се каня да влизам. А веднага след това и изпратих по „Viber“-а снетите координати и снимка на входа. Сложих си каската и светнах надолу, за да огледам. Прецених, че е напълно достъпно „на класика“. Обаче, ей така, за всеки случай пуснах 6-7 метровото въже само за придържане, като за целта го вързах с две лентови примки на двете най-близки дръвчета до входа. Влязох и попаднах в една висока зала, чиито под бе доста наклонен. В дъното и, точно срещу входа се забелязваха красиви, но към момента изсъхнали натечни образувания. Тук галерията направи ляв завой и се озовах в друга по-ниска, но пък по-широка зала. В левият и край, се забелязваше нещо като ниша, която бе цялата в бяло. За съжаление и тук бе сухо, но си личеше, че когато има вода е бая красива. Галерията продължаваше надясно и след, като преминах покрай пасаж с дендрити, се озовах в друга наклонена зала. Тя бе с лека чупка вляво, а в най-ниската и част, бе обсипано с много и красиви дендрити и ситни калцитни кристалчета. След това, галерията рязко се стесни и задъни. Но точно тук, в дъното на дупката, имаше от онези красиви образувания, които наричаме „пуканки“. За съжаление и тук, влага липсваше … Това, най-вероятно се дължеше на факта, че лятото тази година бе изпепеляващо горещо и адски сухо. Направих им няколко снимки и излязох пред входа. Събрах въженцето, примките и карабинерите и седнах да сравня картата и с видяното. Тя отговаряше напълно точно и определено нямаше никакво съмнение, че точно това бе търсената дупка. По между другото, при това сухо време въжето, което бях пуснал за придържане, бе направо излишно, но ако в дупката е влажно и кално, то определено би било добре да го има. Обадих се на Стефи, че съм излязъл и всичко е наред, събрах багажа и поех към колата. Качих се в нея и доволен от деня, се прибрах у дома. Малко по-късно изпратих снетите координати и заснетите снимки на входа на Иво Тачев, който да ги добави в картотеката на БФСп.
Изказвам своите горещи благодарности на Бай Пешо Игнатов за това, че ми я показа и най-сетне установих точното и местоположение. Благодарение на него, тя вече е известна и всеки, който пожелае може да я посети.
Ето ги и снимките, които заснех:
