Разказ за посещението ни в пропастна пещера "Камбаната" с БФСп № 0199, намираща се край Свогенското село Церово.
Преди около четири години, разглеждайки района около село Церово, на картата на приложението за „Android“ „MAPS.ME“, на която тогава ми бе инсталиран файлът на БФСп, съдържащ координатите на пещерите и пропастите, забелязах една пропастна пещера, която грабна вниманието ми. Същата носеше интересното име „Камбаната“ и според описанието, публикувано в картотеката на федерацията, бе с обща дължина шестдесет метра, и отрицателна денивелация от входа минус четиридесет и пет метра. Според картата, входът и трябваше да се намира малко преди, и леко в дясно от известната в село Церово скала „Викалото“, гледано от ливадите намиращи се над махала „Орничето“, като публикуваните GPS координати бяха: 42.99800 23.34510. Реших при първа възможност да се разходя до там, да го намеря, да огледам какво представлява и да преценя какъв инвентар ще ни е нужен за едно бъдещо проникване в нея. Прегледах и установих най-удобният маршрут до там и с нетърпение зачаках да настъпи момента. В първият ми свободен ден, се метнах в колата и тръгнах от Гара Бов, към Церово. В края на селото, свих надясно по улица „Иглика“ и след около тридесет и пет метра поех наляво по каменистият черен път, изкачващ се към махала „Орничето“, и ливадите намиращи се над нея. След около два километра и десетина минутки, се добрах до тях, оставих колата до пътя, на място с GPS координати: 42.9972747 23.3449622 и изпълнен с надежда, се насочих към мястото, където бе отбелязан, че се намира входът на пропастната пещера… Уви, както често се случва, координатите се оказаха грешни и въпреки усърдното търсене, не успях да го открия. Ходих да го търся още няколко пъти, но за жалост резултатът бе същия. Обадих се по телефона на Иво Тачев и го попитах дали знае нещо по въпроса и дали може да ми изпрати карта на дупката, тъй като тогава картите не бяха така достъпни като сега. Иво за съжаление не знаеше нищо за нея, но пък от картата която ми изпрати видях, че входът и определено не е вертикален и трябва да го търся някъде в скалните венци под „Викалото“. А също и, че е разделена на два камбанообразни отвеса. С времето разпитвах за нея и други пещерняци, но уви, никой не ми казваше нищо ново за точното и местоположение. Един ден с Герасим Леков, бяхме отишли при Коко Ланджев по клубни въпроси и се заприказвахме. Нещеш ли, той започна да ни разказва една стара история, как преди поне тридесет години е водил голяма група курсисти по пещерите в землището на село Церово и, че ги е завел и до входа на пропастната пещера „Камбаната“. В този момент аз наострих уши и веднага го попитах за подробности за него. Той ми каза, че не си спомня точното му местоположение, но помни, че е малък, колкото да пропълзиш през него, но веднага след това се разширява и също, че се намира в основата на скален венец, вляво от „Викалото“, гледано от центъра на селото. Тогава, въоръжен с нова доза ентусиазъм, говорих с Юли Димитров, който освен, че е член на клуба, е и мой шурей и му разказах за въпросната дупка, като го попитах дали ще дойде с мен, за да я потърсим? За радост той се съгласи и заедно отидохме да свършим тази работа в събота следобед, на 15-ти юли 2023-та година. Тогава, преди да се качим на „Викалото“, спряхме до къщата на Кирил Георгиев от П.К. „Под Ръбъ“, с който Юлката се бе уговорил предварително. Той също ни каза, че е ходил доста отдавна до тази дупка, но ни разказа, че си спомня, че е някъде отляво на „Викалото“. Че входът и е малък, но след това се разширява, като преминава във вертикален праг дълбок около два метра. След, като се слезе „на класика“ на дъното му, се вижда не много широка хоризонтална галерия, след която е и първият отвес, който е с дълбочина около петнадесет метра. Следва леко тясна и низходяща галерия, която отвежда до вторият отвес, който е с горе-долу същата дълбочина, като първият, а след него има зала, която завършва с „блокаж“. Благодарихме му и обнадеждени от чутото, се захванахме с търсенето. В процеса открихме и малката пропастна пещера, носеща името "Лъжливото викало" с БФСп № 1768, но вече съм ви разказвал за нея и за това няма да се отклонявам от основната тема. Ударихме му доста лутане и вече почти се бяхме отказали, когато Юли реши да провери един потънал в гъста зеленина скален венец, намиращ се леко вляво от пещера „Мечата дупка“ с БФСп № 1824, за която също вече съм ви разказвал. Отиде до там и извика радостно, че е открил малък вход на пещера. Веднага отидох при него и един по един пропълзяхме през входа. След стеснението, галерията се разшири и ни отведе до дълбок около два метра вертикален праг. Слязох по него „на класика“ и видях, че галерията продължава. Тръгнах по нея, като бързо стигнах до ръба на отвес. Определено това бе дупката, която търсим. Ура, ура, ура. Най-после я бяхме открили. Излязохме пред входа и снех GPS координатите му, които бяха: 42.9986611 23.3455620, след което радостни от откритието се прибрахме вкъщи, където решихме, че във вторник следобед, на 18-ти юли 2023-та година, ще вземем необходимият инвентар и оборудване, и ще я посетим.
Вторникът дойде неусетно и аз подготвих нужните ни оборудване и инвентар още от сутринта. Юли си дойде от работа около 14:30 часа и след, като хапнахме набързо, се натоварихме с багажа в неговата кола и отпрашихме към дупката. Пред входът и, докато си почивахме и чакахме, както се казва „да ни премине потта“, нанесохме с помощта на филтър от цигара и червена боя номерът и „0199“ на подходящо видимо място, и заснехме няколко снимки, от различни ъгли, за картотеката. Честно казано, денят бе изключително горещ и определено нямахме търпение да усетим пещерният хлад. За това, след като бяхме готови с надписването на номера, без да губим повече време, се преоблякохме в пещерните одежди и аз тръгнах пръв, за да екипирам, а Юли остана пред тесният вход, докато му извикам „свободно“. Веднага след стеснението, точно при вертикалният праг, организирах основно и дублиращо прехвърляне на анкери 8-мица, вързах 40-метровото въже и се спуснах два метра надолу. Извиках на Юлката, че е свободно и той бързо дойде при мен. В началото на хоризонталната галерия направих едно междинно прехвърляне и продължих нататък. След няколко метра, с приближаването към първият отвес, галерията стана низходяща и на една стара, но здрава, направена от винкел планка, организирах още едно междинно прехвърляне, и се приближих до началото на отвеса. На два анкера 8-мица, направих още едно прехвърляне на „осмица с две уши“ и се спуснах по отвеса, който бе дълбок четиринадесет метра и не приличаше чак толкова на камбана, колкото очаквах. След, като стъпих на дъното му и се отдалечих на безопасно разстояние, извиках „свободно“ и Юли се спусна при мен. Според картата, точно под отвеса, се намираше тесняк, който отвежда до малка зала, завършваща с единадесет метров комин. Как ли не се опитахме да се прецедим през въпросният тесняк. С „джаджи“, без „джаджи“, на лява или на дясна страна, с краката или с главата напред, но уви. Така и не успяхме да минем. Отказахме се от по нататъшни опити, намъкнахме отново комплектите и след, като отново се закачих на въжето, тръгнах по низходяща галерия, водеща към вторият отвес. На средата и организирах още едно прехвърляне на солидна естествена опора, с лентова примка, на която поставих протектор и продължих към него. Преминах през едно леко стеснение и се озовах на ръба му. Тук отново екипирах на естествена опора с лентова примка и реших да проверя, дали въжето, което оставаше в прониквачната торба, ще стигне до дъното му, след като направя възела в прехвърлянето. Хубаво, че свърших тази работа, защото то определено не стигаше до него, с няколко метра. Извадих края на тридесет метровото въже от прониквачката и ги снадих в прехвърлянето, като скатах излишният остатък от горното въже, за да се избегне риска от объркване. За щастие, двете въжета бяха и с различна на цвят шарка на оплетката. Горното бе с червено-бяла, а долното със синьо-бяла такава, което допълнително спомагаше за целта. След, като бях готов, се спуснах на дъното на отвеса, който бе дълбок петнадесет метра и след, като се дръпнах в страни извиках на Юли „свободно“ и да идва. Той увисна в отвеса и след, като погледнах нагоре към него, разбрах защо са кръстили дупката „Камбаната“. Отвесът досущ приличаше на камбана, гледана отвътре, а Юли, изглеждаше точно като нейният език, висейки на въжето в средата. Несъмнено представляваше интересна гледка. След, като се спусна при мен, заедно продължихме към близката зала, която наистина приключваше с „блокаж“. Разгледахме я набързо и поехме нагоре към изхода, като Юли тръгна пръв, а аз след него, за да разекипирам системата. След, като излязохме, се преоблякохме набързо, нарамихме багажа и тъй като времето бе доста напреднало и часът бе около 20:30 и скоро щеше да започне да се смрачава, бързичко се изкачихме до колата. Метнахме се в нея и се прибрахме доволни вкъщи, където изпратих на Иво Тачев снетите GPS координати и заснетите снимки на входа, за да ги добави в картотеката на БФСп.
Ето и малко снимки от посещението ни в „Камбаната“ :
