ДОКЛАД НА ТЕМА:
Изследователска и учебна дейност на ПК „Искър“ - София
Изготвил: Валери Петров Проверил:
Фак.№ 312409 ас. Ваня Йорданова
1. Изложение и основна информация за клуба
История на ПК „Искър“
Пещерен клуб „Искър“ е основан през 1979 г. към Туристическо дружество „Искър“ – София. Първоначално като група по пещерно дело, която в рамките на една година прераства в пещерен клуб. Основното ядро от пещерняци , поставили началото на клуба, са бивши членове на пещерния клуб към ТД „Планинец“ – София. Главната заслуга за създаването на новия клуб има познатия на всички български пещерняци бай Петко Недков, който по това време е председател на ТД „Искър“.
Въпреки че през следващите години клубът преминава през различни исторически периоди и етапи в развитието си, с различен формален статус, членски състав и активност, фактически той съществува и до днес без прекъсване, вече 45 години.
1979-1987 г. Създаване, укрепване и разрастване.
Веднага след основаването си новият клуб организира първия си курс за обучение на пещерняци. С него за първи път в България се въвежда в практиката и обучението новата Техника на единичното въже (ТЕВ) за проникване в пропасти. Числеността на клуба нараства до 36 души. Съвместно с пещерняци от гр. Сливен и френски спелео клуб SCC – Spéléo-Club des Causses се работи по проучването и картирането на пропастта Ямата-3 (с. Кипилово). Ползотворната съвместна работа допринася за успешното проучване на тази пропаст и довежда до последователното достигане на един забележителен не са за мащабите на България спортно-технически връх – изкачването на 235-метровия Голям комин. През 1982 г. ПК „Искър“ получава националното отличие „Образцов пещерен клуб“. През 1987 г. клуба планира проучвателна експедиция с френските си колеги в големите бездни на Франция.
1988-1992 г. В сянката на започналата историческа промяна
След осъществената експедиция в пещери във Франция трима от водещите пещерняци в клуба не се завръщат. Заради този факт, третиран тогава като престъпление, ПК „Искър“ изпада в немилост. Собствените финансови средства на клуба са изразходени, а материална база от федерацията и дружеството не постъпва. Началото на 1992 г. донася нещастия и най-лошата вест: пещерният клуб към ТД „Искър“ е закрит.
1992-2000 г.: Оцеляване
Със закриването на клуба към дружеството повечето от по-опитните пещерняци се оттеглят от пещерното дело и пред ПК „Искър“ се поставя въпросът дали може да оцелее в и без това тежките времето. Със започването на 1993 г. ПК „Искър“ вече членува активно в БФСп със статут на секция, започва поредния си курс „Пещерняк“, а помещението за сбирки и лекции е частна таванска стая. От променливите условия през 90-те години ПК „Искър“ осъзнава, че решаващи фактори за успешната дейност на един пещерен клуб са хората и мотивацията да се работи в сътрудничество с други подобни клубове и организации.
2001-2009 г.: Закономерният път на развитието
Промените в законовата уредба и раздвижването в дейността на клуба в края на ХХ век логично довеждат до учредяването в края н 2000г. на Пещерен клуб „Искър“ като юридическо лице с нестопанска цел и лицензирането му като спортна организация. Курсове „Пещерняк“ се планират и провеждат по стегнат ред. Числеността на клуба постепенно се увеличава и достига 45 души.
2010-2019 г.: Вървим напред с пещерите в сърцето си
2010 г. – Насочени от тогавашния председател Иво Тачев, клуба работи активно в пещера Башовишки печ. Упоритостта е увенчана с успех, защото са преминати два от трите полусифона в дясната галерия. През 2010 г. също ПК „Искър“ участва в експедиция „Каците 2010“, което е събитие от Националния календар на БФСп.
2011 г. Наситена година с много пещерни събития. - Експедиция в с. Здравковец.
- Експедиция „Ермиловец 2011“
- Обект „Хайдушко кладенче“
- Голямата гърловина
- Башовички печ
2012 г. Още експедиции и пещери
- Мачанов трап
- Башовишки печ
- Рабиша – археология и палеонтология
- Хайдушко кладенче
- Национална експедиция „Източни Родопи“
2013 г. През тази година няма толкова високи достижения, но въпреки това имаше някои интересни експедиции
- Стенето – Сухата река
- Шуменското плато
- Хайдушко кладенче
- Експедиция „Здравковец“
- Експедиция „Tennengebirge 2013”
2014 г. Основната важно събитие през тази година е “Tennengebirge 2014” Четири души участват в тази експедиция от ПК „Искър“ – Герасим, Иво Тачев, Гогата и Цецо. Основната цел на експедицията е да се проучи пещера S-30, открита през 1983. При пристигане на входа, от него излиза пара. Сюрреалистичен пейзаж. Пещерата се оказва 381 м. дълбочина.
През 2015, 2016, 2017, 2018 и 2019 г. се продължава активната дейност на клуба. Работи се по Ямата на Прявода. Отново се участва на „Tennengebirge 2015”. Откритието на Джебин трап през 2016г. През 2019 се получава частичен успех в Елата, като се преминава тесняка в дъното. Също се организира съвместно с клуб МОЕРПА национална експедиция „Мижишница“.
През 2017 – 2018 г. се провеждат няколко експедиции до Колкина от клуб „Под Ръбъ“, в които представител на ПК „Искър“ е В. Петров (Док). Той участва в три от тях. Помага с внасянето на инвентар, изграждането на нов лагер, картиране и с изследване на нови части. Работата там още не е приключила и до ден днешен. Колкина за момента е най-дългата и най-дълбока пещера в България.
Към 2009 г. общо членовете на клуба са били 133 души. 159 обучени пещерняци общо. Също към тази година, членовете на клуба при самостоятелни и съвместни експедиции са картирали 109 пещери и пропасти, а в още 24 сравнително големи пещери са картирани отделни части.
През 2023 г. след проведен пореден курс „Пещерняк“ 6 нови члена преминават успешно обучението и се присъединяват към ПК „Искър“. Към 01.01.2024 дейността на клуба продължава с пълна сила, като активните членове наброяват 30 пещерняка, от които 4 са преподаватели/инструктори/. Също през тази година клуба участва в 2 самостоятелни работни експедиции с цел откриване на нови пещери и пропасти. Участие се взема и на 1 съвместна работна експедиция; 3 национални експедиции; 1 тренировъчен сбор на „Пещерно спасяване“.
Тази информация може да бъде намерена с подробно описание на https://iskar-speleo.org/bg/node/100
Последните години клуба е от активните в България, като за 2023 г. по отчет от БФСп, пещерите посетени от ПК „Искър“ наброяват 110 обекта.
В опитите си да популяризират спелеологията в България, членове на клуба създават и споделят видеа в дигиталната платформа YouTube. Примерно такова е от посещението в Духлата (Перник) на 14.01.2023. https://www.youtube.com/watch?v=gp7tqcOyvI0
Справка - председатели на ПК "Искър":
1979 - 1987 г. Иван Рашков (Жан)
1988 - 1990 г. Иван Паричков (Кики)
1990 - 1993 г. Стоян Янев
1993 - 2012 г. Иво Тачев
2012 - 2023 г. Герасим Леков
от 2023 - Стефан Карлов
Участие на членове на ПК „Искър“ в спелеоложки експедиции зад граница:
1984 г. – Епос и Проватина – Гърция. Участват Васил Недков и Лидия Величкова-Трантеева, която е първата жена спуснала се на дъното на Проватина;
1987 г. – Експедиция във Франция. https://sccmillau.fr/ - Иван Рашков (главен ръководител), Иван Паричков ( технически ръководител), Валери Величков, Валентин Бояджиев, Тодор Треиков, Лидия Величкова, Людмил Тренков, Стоян Янев, Иво Тачев, Веска Тодорова, Ваня Симеонова, Катя Маркова
2002 г. – Г.Цв. Георгиев участва в 2-дневна експедиция в Северна Гърция.
2003 г. – Ц. Остромски се включва в едноседмичен експедиционен лагер във Веркор (Франция)
2004 г. – Участва се в проникване в пропастта Чехи-2 (Словения) – Г. Стайчев; Тренировка на спасителни отряди в Гърция – Ц. Остромски, Г. Стайчев; Експедиция в пропастта Ервен Гюнай – Ц. Остромски
2005 г. – Експедиция в Лазаревска печиня (Сърбия) – Г. Стайчев; 10 дневна експедиция в Гърция – Ц. Остромски; Демонстрационна тренировка на спасителни отряди на България и Турция – Ц. Остромски, Г. Стайчев
2006 г. – Експедиция в Гърция – Ц. Остромски; Сборни спасителни отряди в Румъния – Г. Стайчев
2007 г. – Участие в две десетдневни украинско – български експедиции по проучване и картиране на гипсови масиви в Западна Украйна
2008 г. – Участие в украинско – турско – българска експедиция в масива Аладаглар (Турция) по проект „Кота -2700“ на УСА – Ц. Остромски, Г. Стайчев, Г. Георгиев; Участие във втори балкански събор в Кокиногия, Сев. Гърция; Участие в едноседмичен семинар по пещерно спасяване в Сърбия – Д. Паунов Г. Леков, Д. Димитров, И. Тачев
2009 г. – Експедиция до Вандима ( Словения) - Ц. Остромски, Александра Стайчева, Павлин Цолов; Участие в експедиция до п. Мая Арапит край с. Тет (Албания) – Ц. Остромски и Г. Стайчев
2013 г., 2014 г., 2015 г. участие в експедиции „Tennengebirge“
2022 г. – Експедиция до Църнопац (Хърватия) вход Кита Гачешина – от ПК „Искър“ участва В. Петров (Док)
2023 г. – Експедиция до Нйемица (Хърватия). от ПК „Искър“ участва В. Петров (Док)
Важни постижения в картирането на пещери от
членове на ПК „Искър“
Барки 21, Горно Озирово, Барките, И. Тачев, 2008
Баюви дупки 14, Разлог, циркус Б. дупки, Ц. Остромски, 2002
Баюви дупки 2, Разлог, циркус Б. дупки, Ц. Остромски, 2002
Баюви дупки 6, Разлог, циркус Б. дупки, Ц. Остромски, 2002
Баюви дупки 5, Разлог, циркус Б. дупки, Ц. Остромски , 2002
Шишманова пропаст, Лютиброд, Ц. Остромски, 2005
Пробойница 1, Лакатник, И. Тачев, 2008
Пробойница 2, Лакатник, И. Тачев, 2008
Страшерска яма, Лютаджик, м. Циглеви ковари, И. Тачев, 2007
Влайне 6, Враца, х. „Леденика“, Ц. Остромски, 2007
Башовишки печ – продължителна работа
Мачанов трап
2. Техника на работа
За подготовка на доклада „Изследователска и учебна дейност на ПК „Искър“ използвах информация придобита от юбилейните сборници на клуба за 30-тата и 40-тата годишнини, изготвени от Иво Тачев и Герасим Леков. Почерпих информация и от сайта на клуба https://iskar-speleo.org/bg
Получих снимков материал от „Наръчник по спелеология на БФСп“
Използвах и метода на личното интервю с дългогодишен член на клуба.
3. Информация за това колко броеве и колко материали са описани
На страницата на ПК „Искър“ https://iskar-speleo.org/bg има над 60 публикации за посещения на обекти. Друга голяма част от информацията е описана в юбилейните сборници на клуба издадени през 2009 г. и 2019 г.
Снимките за ТЕВ са получени от „Наръчник по спелеология на БФСп“ издаден през 2019 г. https://speleo-bg.org/
4. Сведение – колко време е продължило изследването и какви трудности са възникнали
Изследователската задача продължи общо около една седмица. Обработването на материала и информацията, представени в сайта, в сборниците както и извличането на важни клубни факти и събития от проведеното интервю беше най-предизвикателната част от задачата. Основна трудност за мен беше да подготвя информацията в специфичната структура, в която се изисква да бъде представена, както и да презентирам спорт, толкова различен от останалите, по специален и оригинален начин.
5. Заключение
Въз основа на направеното проучване, може с увереност да се твърди, че пещерен клуб „Искър“ е една дългогодишна организация, която продължава да вдъхновява и привлича нови поколения пещерняци. Въпреки множеството предизвикателства, пред които е бил изправен през годините, клубът е успял да запази своя приключенски дух и да съхрани ценни знания и опит, натрупани в областта на спелеологията.
Днес, наблюдаваме възраждане на интереса към пещерното дело. Това си личи по наличието на млади членове в клуба. Това е доказателство за непрекъснатото развитие и значимост на ПК „Искър“. Клубът предава на новите поколения своята страст към изследването на пещерите, но също така играе ключова роля в опазването и популяризирането на българските подземни дълбини.
Приложение към доклад
Снимков материал и описание на източниците
ТЕМА:
Изследователска и учебна дейност на ПК „Искър“
Изготвил: Валери Петров Проверил:
Фак.№ 312409 ас. Ваня Йорданова
1.Снимков материал от наръчник по спелеология на БФСп използван по време на изследването:
Възли използвани в закрепването при ТЕВ
