Скритият бисер на Дружево.
Пещера БФСп № 1616 "Китова кукла", намираща се в землището на Свогенското село Дружево.
Преди около три или може би четири години, в един случаен разговор с Иво Тачев, разбрах от него за една малка, но пък много красива хоризонтална пещера, носеща интересното име „Китова кукла“. Същата се намирала някъде из едноименната местност, чието име носи, скътана нейде в непристъпните скални венци, на североизточната стена на връх „Гарванец“, извисяващ се гордо над китното село Дружево. Иво ми разказа, че помни как са го завели в нея, още когато е бил млад пещерняк и как, за да достигнат до входът и са изградили и преминали по алпийски парапет. Та оттогава, поне тридесет години не бил се сещал за нея, не бил я посещавал, а и не бил чувал друг да го е сторил. Обаче един ден, съвсем случайно, в мисълта му изплувал спомена за това бижу. В последствие решил да я потърси и отново да се наслади на подземните и красоти, ала за нещастие без успех. Дупката упорито се криела и не желаела да покаже своите красоти на нас простосмъртните… Иво даже, разбира се шегувайки се, изрази съмнение, че най-вероятно и ей така, без официално да оповестят, са я преместили…
Тази работа силно ме заинтригува и веднага се разрових из интернет пространството, като обърнах по-специално внимание на електронният вариант на картотеката на БФСп, както и на сайтовете „hinko“ и „caves4at“. Там прочетох, че входът на пещерата се намирал по северният откос на едноименната североизточна стена на връх „Гарванец“ – 1115 м.н.в., на северният ръб на Дупнивръшкото плато. Впрочем, до 1952-ра година, село Дружево се нарича Дупни връх, когато е преименувано по инициатива на будният му жител Владин Величков Вълков. Та същата била открита от иманяри преди войната, като предполагам, че става въпрос за втората световна. След това, пък е посетена и картирана, през 1948-ма година, от Петър Трантеев–„Хера“, по време на експедиция на Пещерна бригада „Т.Павлов“. А в последствие, през 1977-ма година, отново е прекартирана от Е.Христов, А.Благоев и М.Бендурски от клуб „Арго“-София. С обща дължина от 124 метра, при отрицателна денивелация от входа минус 5 метра, тя е описана от тях, като пещера, състояща се от няколко малки залички, свързани с тесни проходи помежду си, тук-там с хубави образувания. Краят и завършвал с висока и тясна за човека диаклаза, която най-вероятно води към недалечната малка пропаст „Здравешка дупка“.
Другата информация, на която се натъкнах, бе в трудът на многоуважаваният в нашите пещерни среди д-р Петър Берон, озаглавен „Групи пещерни животни в България“, където се споменава, че видовете троглобионти Bulgarosoma bureschi Verhoeff и Paranemastoma ( Buresiolla ) bureschi ( Roewer ), се срещат в пещера „Китова кукла“ при с. Дружево.
С това, информацията предлагана от глобалната мрежа, се изчерпа и затова, се разрових из семейната ни спелео библиотека. Голямо ровене падна, ала сведения за нея, успях да открия само в три от книгите на Петър Трантеев – „Хера“. В първата, озаглавена „Пещери туристически обекти“, издадена през далечната 1965-та година, на страница 71-ва, бяха напечатани едва няколко реда, припокриващи се с написаното в картотеката на БФСп:
Във втората, която бе част от поредицата „Малка туристическа библиотека“, озаглавена „Лакатник“ и издадена няколко години по-късно, през 1969 година информацията, бе що-годе еднотипна и даже по-оскъдна:
Обаче в третата, носеща заглавието „С три свещи под земята“, издадена относително скоро, през 2019-та година, открих най-пълното и интересно описание. А също така, бяха публикувани скица на разположението, както и карта на „Китова кукла“:
„Китова кукла“ е обозначена с номер 11, а близката до нея „Здравешка дупка“, с номер 10.
Попитах също и моят приятел и съмишленик Константин Стоичков от Пещерен клуб „Хеликтит“ – гр.София, който пък ми сподели, че заедно с други членове от клуба, на няколко пъти са я търсили, но не са успели да я открият. Бил чувал, че и от други клубове са провеждали обходи из района със същата цел, но отново без успех.
Да си призная и аз самият, на няколко пъти се сблъсках с изключително стръмният, скалист и пресечен терен на въпросната местност, но и моите усилия бяха безрезултатни. Това положение обаче, хич не ме удовлетворяваше и мисълта за тази красива, но упорито спотайваща се от пещерното общество дупка, не ми даваше мира…
В тази връзка, в неделя, в ранните утринни зори на 20-ти април 2025 година, точно на Великден, с Даниел Колев, решихме да си опитаме късмета и отново да я потърсим. Както се казва, на този голям и светъл празник, понякога се случват чудеса. Та, станахме ние рано-рано сутринта, натоварихме се в колата, заедно с две прониквачни торби в които, заради думите на Иво и публикуваната в книгата „С три свещи под земята“ информация, бяхме сложили малко инвентар, каските, джаджите и акумулаторният перфоратор, с няколко анкера. Минахме през магазина, за да си закупим вода и нещо за хапване, и след това поехме от Гара Бов, към село Дружево. Оставихме колата в началото на селото, нарамихме прониквачките и тръгнахме пеша по черният път, изкачващ се до седловината между върховете „Голема поляна“-1178 м.н.в. и „Гарванец“-1115 м.н.в. Планът ни бе, да стигнем до там и да продължим надясно по горският път, изкачващ се изотзад към връх „Гарванец“ и водещ точно към местността „Китова кукла“. Подходихме именно оттам защото, бе доста по-полегато, а и веднъж, в края на изминалата година когато, със съпругата ми Стефани Карлова, минавахме по асфалтовият път, свързващ Дружево със село Горна Бела речка, забелязахме нещо като чернеещ се отвор, приличащ на вход на пещера. Същият се намираше някъде по средата, на най-крайната и най-северно разположена скала от скалният венец, което пък се припокриваше и с описанието дадено в картотеката. Понеже, предварително бяхме набелязали на картата въпросната скала, се озовахме на горният и ръб, за има-няма четиридесетина минутки ходене. А, когато застанахме на най-високата и точка, се насладихме на откриващата се от нея, прекрасна панорамна гледка. След, като и се налюбувахме, започнахме огледа. Първо подходихме от южната и страна, като постепенно се придвижвахме, към северната, но отвор, никъде не се забелязваше. За да не губим излишно време, решихме първоначално да я обходим и проверим от местата, които позволяваха това да стане безопасно и без нужда от използване на инвентар. А пък, ако не открием нищо, тогава да пристъпим, към оглед от въже. Точно бяхме започнали да слизаме от сенчестата и северна страна когато, от скалната площадка на която се намирахме, на около двадесетина метра под нас, на друга подобна такава, забелязахме да тъмнее някакъв отвор. Същият не бе с големи размери, но пък определено ни приличаше на вход на пещера. Внимателно слезнахме до него и с радост установихме, че наистина е такъв. Точно, както е изобразено на картата, на търсената от нас дупка и този се спускаше стръмно надолу в масива. Без да се помайвам, веднага снех GPS координатите му: 43.1522440 23.3659130, като установих, че надморската височина на която се намираме, е около 1020 метра, а после му заснех и няколко снимки. След това, се обадих по телефона на съпругата ми Стефани Карлова, за да и съобщя радостната вест, като и изпратих по „Viber“ координатите и една снимка за онагледяване. Казах и, че ни е контрола и, че влизаме да я разгледаме. А след това, с трепет, потънахме в пещерният мрак. Почти веднага след, като се озовахме в началото на хоризонталната част, намираща се под стръмното слизане от входа, по стените на галерията, започнаха да се забелязват красиви образувания. Следейки и сравнявайки, публикуваната в картотеката карта на пещерата, постепенно се придвижвахме навътре. Галерията бе достатъчно широка и с лекота напредвахме, към вътрешността. След двадесетина метра, които изминахме, на „патешко“ ходене, се изправихме в красива зала. Тук галерията завиваше надясно, тоест в северна посока и леко се изкачваше. А в краят на залата, се намираше и първото значително стеснение. Същото представляваше, една възходяща и своеобразна халка, с дължина не повече от тридесетина сантиметра. Провряхме се, с ръцете напред през него и влезнахме в следващата заличка. След няколко метра, преминахме през ново стеснение, след което галерията отново се поразшири. В края на това леко разширение, достигнахме до кратък, но възходящ тесняк, през който се чуваше шум от течаща вода. След, като с нетърпение се промушихме и през него, се озовахме в просторна и чудно красива, щедро обсипана с образувания зала, в чиито край и най-ниска точка, се намираше прекрасно и дълбоко над метър синтрово езеро. Преминахме „на камина“, точно над бистрите му води и се озовахме от другата му страна. Точно до него, имаше и друго, но доста по-малко езерце в което, от надвисналите над него образувания, обилно и шумно се стичаше вода. В краят на залата, галерията направи лека чупка, стесни се и ми се стори, че определено увеличи височината си. Освен това, тук също не липсваха красиви образувания. Цялата дясно разположена стена, бе щедро уркасена, с изящни натечни образувания. Изкачвайки се нагоре, по ходът и, същата се стесни значително, но пък стените и бяха обкичени с още повече образувания. Малко, преди да достигнем до краят и, забелязахме друга и развиваща се вертикално надолу галерия. Същата бе около десетина метра дълбока и тъй, като позволяваше, слязохме „на камина“ по нея. На долното ниво, галерията се разделяше, в две срещуположни посоки. Едната се движеше точно под горното равнище и след още десетина метра задъни. А, на другата страна, същата ни отведе, отново в края на голямата зала, с красивото синтрово езеро. Къде сме блели с Дани, та не сме го забелязали по-рано... Явно, захласнати в красотите, разположени на срещуположната му страна, някак си сме го пропуснали. Както и да е, времето напредваше, а днес, както вече ви споменах, бе Великден и вкъщи ни очакваха на празничната трапеза. Затова, тутакси се устремихме към изхода. Отвън, прониквачките послушно ни чакаха, на мястото, където ги бяхме оставили. Нарамихме ги, обадих се на Стефи, че всичко е наред и поехме към колата. За разнообразие обаче, решихме да се върнем по друг път. Изкачихме се до върха и след това завихме надясно, минавайки покрай други обзорни скали. А от тях се откриваше невероятно красива гледка, към Дружевската седловина и заобикалящите я върхове. А там, се натъкнахме на една интересна и доста фотогенична цепка, скрита в малък скален венец. След, като я разгледахме, хукнахме напряко през гората и бързо-бързо се озовахме при колата. Натоварихме се в нея и право на Великденската трапеза. Стефи тъкмо бе изпекла агнешкото и ведро ни посрещна с усмивка. Гостите все още не бяха дошли, но това не ни попречи, докато ги чакаме, да се освежим с по една хладна бира, разказвайки на Стефи, какъв изключителен бисер се крие в землището на село Дружево.
В заключение, искам да споделя с вас, че тая работа с Великден, явно никак не е случайна и наистина, в този велик ден, навръх Възкресение Христово, стават чудеса. Ето на, че с лекота открихме входът на тази красива и от десетилетия намираща се в неизвестност пещера. Начинание, което години наред е било неуспешно, точно на този ден се увенча с успех. Сякаш сам Господ Бог, направляваше стъпките ни. А „Китова кукла“, определено ни впечатли със своята хубост. Пещерата е жива, образуванията са влажни и навсякъде по стените се стича вода, а многобройните синтрови езерца са пълни. Същата, общо взето отговаря на описанието и картата, публикувани в картотеката на БФСп и книгите на Хера. В крайна сметка обаче, за достигането до входът и, както и за проникването в нея, инвентар не ни бе нужен. Учудващо, из дупката, се натъкнахме едва на три артефакта, останали от някогашните и изследователи. Бутилка от коняк, половин копче и едно шишенце от одеколон. Единственото странно за нас бе, че не видяхме нито един прилеп, но за сметка на това, пък срещнахме един Светломразец. Онова малко кехлибарено бръмбарче, което обитава единствено пещерите из Врачанският балкан и наречено така защото, изложено на дневна светлина, загива само за няколко минути.
Цялата събрана информация изпратих на Иво Тачев, с която да обогати картотеката на БФСп така, че тази пещера да бъде достъпна за всеки, който желае да я посети и да се наслади на красотата и. Имам само една молба, към всеки неин бъдещ посетител! Сърдечно Ви моля, пазете пещерите! Не ги замърсявайте, не драскайте по стените им и не чупете образуванията, които природата е градила с милиони години, на чиито фон, човешкият живот е само един мимолетен миг!!! Не случайно девизът, към който ние пещерняците стриктно се придържаме гласи: "Не взимай нищо освен снимки, не оставяй нищо освен стъпки, не убивай нищо освен време".
А ето и снимките, които заедно с Дани заснехме:
