Забравеният скрит бисер.
Сведения за „Иван-Шишмановата пещера“, намираща се при махала „Кръст“, на Свогенското село Бов.
Още преди няколко години, ровейки се из интернет пространството, попаднах на една информация, която определено грабна вниманието ми. В статията, която четях с интерес, ставаше въпрос за „Иван-Шишмановата пещера“, намираща се при село Бов. Същата била много красива и за нея се носели много легенди. Интересна работа, как така да не съм чувал до сега за тази чудна дупка. Веднага се разрових из електронният вариант на картотеката на БФСп, както и по сайтовете „hinko“ и „caves4at“, обаче според тях, такава пещера при село Бов, не съществуваше. Ха сега. Казах си, че явно тази работа няма как да мине без да поразпитам местното население. Първо попитах моят шурей Юлиян Димитров, както и тъстът ми Иван Вутов, а те на свой ред поразпитаха свои познати от селото. И така, а от този, а от онзи, оказа се, че наистина имало такава пещера, но входът и бил засипан от преди поне 50-60 години. Намирал се някъде в скалният венец, при последната къща на Бовската махала „Кръст“, в ляво от пътя водещ към хижа „Тръстеная“. Казаха ми, че къщата била на дядо Димитър и той най-добре щял да знае, та ако искам да разбера нещо повече, да ида и да го попитам. Добре, ама залисан в задачите от ежедневието, така се случи, че все не ми оставаше време да осъществя тази среща. Все пак на път за други задачки, минах на няколко пъти покрай къщата, ала все я улучвах празна. И така времето си летеше и а днес да ида, а утре, докато един ден научих скръбната вест, че дядо Димитър е починал… Ехх, лека му пръст на човека. Отчаях се, понеже той бе единственият жив очевидец, от който можех да почерпя сведения, както се казва направо от извора. Така се изтъркаляха няколко години и направо бях забравил за тази дупка. Обаче наскоро изведнъж отново се присетих за този затрупан и добре забравен бисер. Пак се разрових из интернет пространството, но за съжаление не можах да открия точно тази статия, която бях прочел преди три-четири години. Обаче се натъкнах на следната ценна информация:
В интернет страницата с адрес: https://bov-books.alle.bg, в труда на Павлина Кардашка, озаглавен „БОВ - ШЕПОТ ОТ МИНАЛОТО“, открих следните редове за „Иван-Шишмановата пещера“:
„Преданията разказват за закопано съкровище в „Иван – Шишмановата пещера“, която се намира в недрата на връх „Яворец“ в махала „Кръст“ и на връх „Колибища“. Едно от последните сражения на цар Иван Шишман е било в Софийското поле, където извоювал военна победа. При оттеглянето си на север през Искърското дефиле царят водил сражение и в местността „Черепиш“ с изпратената от високата порта войска, на която е поставена задача да превземе престолния Търновград. От отрязаните глави на турците била направена пирамида. Черепите в тази пирамида дали името на „Черепиш“. Не се знае дали при този преход Иван Шишман не е ползвал за почивка местността „Кръст“ и сражението на връх „Колибища“ не е било последното преди падането на България под Турско робство. Пещерата, носеща името на великия цар в момента е със затрупан вход. От мястото при входа са извозвани камъни за построяването на флотационна фабрика под връх „Издремец“, което е довело до затрупването на този вход.„
В труда на Иван Ковачев, озаглавен „НАЧИН НА ЖИВОТ, НРАВИ И ОБИЧАИ НА ЖИТЕЛИТЕ ОТ С. БОВ В МИНАЛОТО“, публикуван на интернет страницата: https://www.bov.bg, пък прочетох следните интересни редове, в които се споменава за „Иван-Шишмановата пещера“:
„Най-високата част на вр.“Яворец“ се нарича „Езеро“. Има легенда, че там е съществувало езеро в което живеел воден бик. По някой път той излизал от езерото и борел говедата, които пасели наоколо, наранявал ги и ги прогонвал. По този начин говедата не можели да пият и вода на езерото, но и не можели да пасат наоколо. Водният бик винаги побеждавал. Трябвало да се отърват от него, но как? Ако го нападнат с копия, може би ще го убият, но всички се страхуват. Най-после вързали на рогата на най-силния бик нож, специално направен за това от ковач. Водният бик излязъл от езерото и започнал да се бори с него, но бил прободен в корема от ножа, започнала да тече обилна кръв. Водният бик влязъл в езерото, водата почервеняла и езерото пресъхнало. Възниква въпросът съществувало ли е на това място езеро и каква е връзката му с водния бик. Този въпрос винаги е стоял пред мене и когато извършвах геоложки проучвания за дипломната си работа, обърнах особено внимание на терена в района на тази местност. Установих, че в местността Езеро на билото от източната страна се намира въртоп с диаметър 70-80 метра и дълбочина 3-4 метра. Варовиците в целия масив са окарстени. Падналите атмосферни валежи се придвижвали в дълбочина по пукнатини и канали докато достигнат локалния ерозионен базис или водоупор. Тогава се придвижват в хоризонтална посока. Първоначалните пукнатини, по които се движи водата се разширяват. По този начин се образувала пещерата над Иван Цонов и „Шишмановата пещера“. С понижение на ерозионния базис водата в пещерите пресъхва и се явява във вид на извори на по-ниско ниво – при „Изворо“, до „Мораве“, който сега е каптиран за водоснабдяване на селото и гарата и „Студен кладенец“ от към Лакатник. Като се сравнят хидрогеоложките условия на масива на връх „Яворец“ с тези на други карстови терени в България, може да се отговори, че е напълно възможно съществуването на езеро на мястото на описания въртоп и то да е изчезнало от един път.“
В интернет страницата: http://www.promacedonia.org, в публикуваният труд на Илия Петков, озаглавен „Страници за историческото развитие на село Бов“, открих следната информация за „Иван-Шишмановата пещера“:
„Проблемите за произхода, развитието и етнографската същност на първообитателите на българската земя е бил винаги актуален за историческата наука. Поради това. той намира достойно място в трудовете на редица наши и чужди учени. Върху техните изследвания, събрани факти и доказателства се гради и утвърждава становището, че човешката обитаемост на нашата земя води началото си от старокаменната /палеолитната/ епоха. През този период долината на Искър, Янтра и Лом обитава така наречения неандерталски човек, който по-късно е онаследен от Кроманьонския /изкопаемия/ човек. Той е обитавал освен поречията на споменатите реки и редица пещери в Стара планина, вероятно и пещерата над село Бов, наречена по-късно „Иваншишманова пещера“, както и пещерата „Тънкосер /Мечата дупка/“ в Трескавец, където са намерени останки от черепи на кости на първите хора.“
„Легендата твърди, че след разбиването на Иван Шишман от турците край Самоков, той се оттегля през Искърското дефиле и временно престоява край Бов в „Шишмановата пещера“.“
Един ден, съвсем случайно споделих за тази дупка и с Даниел Колев и му разказах за това, как не успях да се срещна с дядо Димитър докато беше жив и, че най-вероятно няма да разберем, къде точно се е намирал входът на „Иван-Шишмановата пещера“. Дани помисли малко и ми каза: „Ами ти защо не говориш със сина му Валентин, може пък да знае нещо по въпроса. Той живее в нашето село, в Гара Бов, а къщата му се намира в махала „Кукла“, в ляво от пътя изкачващ се към село Бов, точно на завоя до панорамната площадка.“ Та това беше страхотно. Съдбата ми даваше още един шанс.
И така, както се казва в такива случаи, речено-сторено. Привечер на 02-ри април 2025-та година, пред къщата му в село Гара Бов, се срещнах със синът на дядо Димитър Валентин Димитров Филипов, чиято бащина къща, както вече знаете, се намира на края на махала „Кръст“, над село Бов. Точно до мястото, където някога се е намирал входа на легендарната „Иван-Шишманова пещера“. Заговорихме се и го попитах, знае ли нещо за тази легендарна пещера. А той ми каза, че вече е на близо 60 години, ала не я помни. Знае, че към момента тя е засипана. Но баща му му е разказвал, че входът и е бил малък и тесен. Обаче се е влизало относително нормално пролазвайки. От дясната му страна, горе-долу по средата, е имало изпъкнала обла част и се е минавало на една страна. След малкият вход, веднага се е попадало в голяма, красива и богата на образувания зала. Какво обаче е имало след залата и дали пещерата е продължавала навътре, баща му никога не му е споделял. Самият вход на дупката се е падал в основата на ясно изразеният улей, намиращ се в самото начало на скалният венец, в ляво от пътя, точно над завоя, където двата пътя се разделят. Бил е по към основата на венеца, но се е намирал малко в дясно и по към дългата част на скалният венец. Според баща му, пътят не бил променил много нивото си, което означавало, че отвора се намира някъде между началото на натрупалият се при подривните дейности в улея насип и нивото на пътя. Разказал му още, че когато е бил дете, често е влизал в дупката и във вътрешността и си бил скрил доста неща, както и самоделно направени факли. Обаче, като строили флотационната фабрика под връх „Издремец“ и други сгради покрай нея, взривявали скалата за материал. Тя била доста по-голяма и много красива, но в следствие на подривната дейност станала невзрачна, а входът на пещерата се засипал. Преди това, при силни и продължителни валежи, както и в следствие на обилно снеготопене, от него потичала вода, но до момента, такава той не бил виждал да излиза измежду камъните, намиращи се под венеца, нито пък от насипа. Явно същият е уплътнил добре малкият и вход. Когато го е попитал, защо не го изровим отново, баща му му е споделил, че от взривовете той може и да се е срутил още на времето. Понеже, както прочетохте и по-нагоре в настоящата статия, съществува легенда за заровено в пещерата имане, на няколко пъти при баща му идвали иманяри, а той нарочно ги лъжел, че в нея има много злато, с надеждата, че те ще запретнат ръкави и ще откопаят отново входът и, обаче те все не се хващали на въдицата му и така той си останал заринат и до днес.
По между другото, ако сте обърнали внимание, по-нагоре в текста, в написаното от Иван Ковачев, стана въпрос и за друга дупка, а именно пещерата над Иван Цонов. Явно авторът е имал предвид над къщата на Иван Цонов. И тук, у мен веднага възниква въпроса, къде ли се намира тази къща. Веднага се обадих по телефона на дядото на моята съпруга Стефани Карлова Илия Грозданов от село Лакатник и след, като му споделих прочетеното той ми разказа, че става въпрос за същата къща, а също и че Валентин Димитров Филипов, с който съм разговарял, всъщност е правнук на Иван Цонов. В такъв случай, това означава, че освен „Иван-Шишмановата пещера“, някъде там из района над къщата, се спотайва и друга дупка, която тихичко си чака да бъде преоткрита.
Входът на „Иван-Шишмановата пещера“, се крие някъде изпод внушителният насип, приблизително на следните GPS координати: 43,0291523 23,4053002.
А, ето и няколко снимки от самото място:
Дълбоко в себе си, тая надежда, че един ден този скрит от нас пещерен бисер, отново ще бъде достъпен и всеки, който желае, ще може да се наслади на красотите му.
Тук искам да изкажа благодарности на всички, които ми помогнаха да открия цялата тази ценна информация, която споделям с вас, чрез настоящата статия. По този начин, тя няма да се загуби във времето, а напротив, ще се запази и ще бъде достъпна до всеки, който желае да я прочете.
Съставил: Стефан Карлов
Село Гара Бов
06.04.2025 година.