Разказ за съвместното ни посещение с ПК "Хеликтит"- София в пещера „Зиданка“ с БФСп № 1381, намираща се край село гара Лакатник.
От П.К.“Искър“- София бяхме Аз /Стефан/, Стефани, Мушморока, Юли, Док, Цвети, Софи, Иван и Иви, а от ПК "Хеликтит"- София Коста, Деси и Витка, а денят бе събота 13-ти май 2023-та година.
Почти веднага, след като Константин Стоичков от ПК "Хеликтит", Симеон Ненков от П.К. „Под ръбъ“ и още няколко човека от въпросните клубове, след доста време и положени усилия от тяхна страна, откриха новата, красива и нехарактерно голяма за района зала в пещера „Зиданка“, с Коста се чухме по телефона и той ни покани да ни заведе до нея и заедно да заснемем един видеоклип, в който да покажем красотата и размерът и, а също и достъпът до нея. Ние от своя страна се зарадвахме и приехме с охота поканата му. Уведомихме за нея и останалите членове на клуба и заедно с Коста планирахме най-подходящата дата, в която да реализираме заплануваното. Така определихме това да се случи в събота 13.05.2023г, като се разбрахме с всички желаещи, да се чакаме сутринта, около 10:00ч., на паркинга до ресторант „Пещерата“ при гара Лакатник.
И ето, че неусетно дългоочакваният ден настъпи и съботното утро ни посрещна с ярко слънце и ясно синьо небе, които ни обещаваха денят да е прекрасен. За щастие това се потвърждаваше и от прогнозата на синоптиците. Около 10:00ч., на паркинга до ресторанта, от страна на П.К.“Искър“- София се събрахме Аз/Стефан/, моята съпруга Стефани, Мушморока, Юли, Док, Цвети, Софи, Иван, както и любителка на природата и желаеща да се докосне и до красотата на пещерните дълбини, с която наскоро се запознахме Иви. Чух се с Коста по телефона и той ми каза, че пътуват, но определено ще закъснеят. Ние се възползвахме от така създалата се ситуация и дружно седнахме на кафенце, пък и да си побъбрим, в близкият ресторант. Така неусетно времето мина и Коста, заедно с Деси и Витка от ПК "Хеликтит" пристигнаха и се присъединиха към нас. Преоблякохме се в пещерните одежди и групово тръгнахме по пътеката към пещера „Зиданка“, чиито вход, както знаете, се намира малко преди този на най-дългата пещера в района „Темната дупка“. Пред входът, Коста ни обясни подробно за пещерата и за новооткритите и кръстени от тях зали „Косьо Касабов“ и „Победа“, след което ни поведе към тях. Преминахме бързо през старите и добре известни части и се озовахме пред прага на новите. До сега пещерата бе с обща дължина 469 метра и с нулева денивелация, но след последните открития това определено се бе променило и то значително. Тук в последната зала, явяваща се и последното широко място, преди началото на блокажа, спряхме пред нисък и широк проход, наподобяващ „преса“. Коста ни каза, че пътят ни продължава през него и ни обясни особеностите на преминаването през предстоящите тесни участъци, като ни показа и изнесеният през годините от тях материал, при „прокопаването“ им. Купчината от земя и скални късове наистина бе внушителна и това наистина им бе коствало много време и усилия. След разясненията, Коста ни поведе през тесняците, преминаващи през блокажа, като ни съобщи, че обикновено, времето за преминаването им е около 40-45 минути. И така един след друг се запровирахме след него. След пет, шест метра „пресата“ премина в същински „тесняк“, който след няколко метра направи възходящ и рязък ляв завой, след който също възходящо направи друг, но този път десен завой. Явно това бе „S-ката“ за която Коста ни бе предупредил. Преминахме я, като подходихме обърнати на страни, като първо заходихме с дясното рамо към пода, а след като се изправихме в нея, се обърнахме с лявото надолу. Така излязохме в малка зала, от която поехме в ляво и надолу през тясна цепка. Тук подходихме с краката напред, но веднага щом стъпихме на дъното и, в едно удобно за целта разширение, обърнахме посоката и вече с главата напред излязохме в друго малко разширение. То бе известно като „Арматурите“, защото две дебели арматурни железа, забити в стените на галерията, подпираха опасно надвиснал над нас, огромен скален къс. От тук се изкачихме и се промушихме от дясната му страна, като продължихме с главата напред през тесният проход през блокажа. След около десетина метра, в едно малко разширение, с доста усилия, отново сменихме посоката, тъй като следваше стръмен и низходящ тесняк, който Коста ни бе предупредил, че по този начин е по-лесен за преминаване. Спуснахме се през него, с краката надолу и с лявото рамо към пода, след което излязохме в малка зала. Коста ни инструктира да преминем бързо през нея, тъй като на тавана, от дясно на нас отново е надвиснал огромен и опасен камък. Преминахме бързо през този пасаж и се озовахме във висока и не много широка зала, известна като „Ресторанта на Славея“. Цяло блаженство си беше човек да се поизправи за малко. Коста ни обясни, че тя е своего рода кръстопът и е ключово място за пещерата. Ако се продължи напред, след известно спускане се стига до „фунията“, която е в направление „Трапезариите“ в „Темната дупка“. Ако се продължи надолу и леко в ляво, през подмола, се преминава през стеснение, което преминава в десетина метров отвес, екипиран с алпийска стълбичка, който ни отвежда в зала „Анастасия“ и пътят на водата, и отново към „Темната дупка“. Но за свързването на „Зиданка“ с нея, трябва още много работа. Ние обаче продължихме нагоре, и след едно неприятно стеснение, което направи остър завой на горе и обратно на посоката от която бяхме дошли, най-после излязохме в зала „Косьо Касабов“. Тя наистина бе с огромни размери. Дължината и бе 52, широчината 17, а височината 15 метра. От лявата ни страна зееше недълбока пропаст, която бе обезопасена с ограничителна червено-бяла лента, която бе закачена на забити в глинестия под клонки от дръвче. За наше учудване, въпреки пещерният непрогледен мрак, листните им пъпки се бяха разлистили… Когато погледнахме напред, пред нас имаше множество и прекрасни ситрови езерца в снежно бял и млечно бежов цвят, а в дясно от тях се намираше и огромният и красив куполообразен сталагмит-натек, по който се стичаше водата, идваща от водопадът течащ от тавана на залата. Тук по инструкция на Коста, всички обухме върху калните си ботуши предварително приготвените от него найлонови пликове, за да запазим красотата им. Преминахме през синтровите езера и излязохме от другата им страна. Тук събухме пликовете, тъй като отново подът бе покрит с лепкава кал и се изкачихме по възходящата и обособена пътека. Тук, на най-високата част на залата се насладихме на красотата и изобилието на множеството и разнообразни вторични образувания, като най-много ни впечатлиха огромните драперии в дъното и. Мушмурока проведе изследване на климата в пещерата, като измери температурата, влажността, радиационният фон и съдържанието на въглероден двуокис в залата. Уредите отчетоха следните стойности: 13 градуса, при 75% влажност и 3761ppm съдържание на въглероден двуокис, а за радиационният фон трябваше да почакаме, тъй като уредът няма дисплей и резултатите щяха да станат известни на по-късен етап, при разчитането им от компютър. След това продължихме на ляво от огромните драперии и след преминаването на едно стеснение се озовахме в малката и красива зала „Победа“. След като я разгледахме се върнахме в голямата зала и лека-полека, един по един се насочихме към изхода. На излизане тесняците ни се сториха доста по-неприятни… Да не ви казвам какъв кеф изпитахме, в момента в който отново се озовахме в доста по-просторните стари части. Друго си е след изморително лазене, човек да се изправи, особено като знае, че до изхода няма повече теснотии. Бързичко ги преминахме и се озовахме отново пред входа. А след като се порадвахме на топлината, излъчвана от приятното следобедно слънце, слязохме по пътеката при колите, където с голяма радост се преоблякохме в чистите и сухи дрехи. Благодарихме на Коста за това, че ни показа тези красоти, сбогувахме се и си пожелахме скоро отново да се видим и заедно да посетим някоя друга подземна красота.
Тъй, като Юли ни бе поканил, след пещерата да му отидем на гости, в къщата им с Рая, намираща се в махала Луково на село Бов, Искърци дружно се запътихме натам. По пътя времето рязко се развали, раздуха се и се събраха плътни дъждовни облаци. В къщата ни посрещнаха Рая и Сара, и дружно запалихме огън, наредихме масата и вързахме една тента над нея, че дори успяхме и да опънем палатките. Важно бе да изпреварим дъжда. Слава Богу, той ни подмина и си прекарахме една чудесна и весела вечер. А на другият ден ни очакваше тренировка по ТЕВ в пещера „Свирчовица“ на Карлуково, тъй като прогнозата за времето вещаеше обилни валежи…
Ето и няколко снимки от този прекрасен ден:
фигура 1 Преди и след проникването.
фигура 2 Ето ги и разлистилите се в мрака клонки.
фигура 3 Кадри от лагерът ни в Бовско Луково.
Също така, кадър от прекрасната и просторна зала "Косьо Касабов", краси страницата за месец Август в традиционният пещерен календар на П.К.“Искър“ -София за 2024 година.
За това приключение, бе заснет видеоклип от Стефани Карлова, който бе публикуван в „YouTube“. Ето и линк към него:
https://www.youtube.com/watch?v=ParPGseB8n0
Автор на текста: Стефан Карлов