Posted Октомври 13th, 2009 by Ivo
ПРОСЛЕДЯВАНЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ КАРСТОВИ ВОДИ В ЮГОИЗТОЧНАТА ЧАСТ НА ШУМЕНСКОТО ПЛАТО
Провел: Иво Тачев, ПК "Искър" - Сф
Проследяването на подземните карстови води в ЮИ част на Шуменското плато бе проведено в периода от 01 до 04 октомври 1996 г. в рамките на Националната пещерна експедиция "Шуменско плато '96", организирана от БФС и САК "Хадес" - Шумен. Тази експедиция бе насочена към по-пълно проучване и документиране на пещерата Тайните понори, най-вече от хидроложка гледна точка и това наложи необходимостта от цялостно изясняване на водосборната схема на два от основните карстови извори в района - тези над с. Троица и в кв. Дивдядово.
Районът на работа на Националната пещерна експедиция бе заключен между: с. Троица, кв. Дивдядово, пещера Зандана (Бисерна), или в предполагаемите водосборни зони на гореспоменатите два извора, както и на изворите в местността Кьошкьовете. Основното внимание, отделено на пещерата Тайните понори, ограничи проследяването на подземните карстови води в близкия до нея район. Времето на провеждане съвпадна с относително влажен период и бе непосредствено предшествано от значителни валежи в продължение на около 1 месец.
В описанието на проследените подземни карстови води по-нататък е използвана номерацията на въртопите, използвана от САК "Хадес" - Шумен.
Описание на метода на работа
Проследяването на подземните карстови води и явления бе извършено по метода на биолокацията, основаващ се на резонансното взаимодействие на човешкото биоелектромагнитно поле и земното електромагнитно поле, което в местен план е нехомогенно в съответствие с нехомогенния строеж на скалния пласт на малка дълбочина. Резонансното взаимодействие има за резултат освобождаването на част от енергията на двете полета като механична, изразяващо се в завъртане в определена посока на нарочните електроди (багети). В случая бяха използвани 2 бр. Г-образни алуминиеви (пръчка с диам. 3,3 мм) багети с резонансна дължина 42 см.
Удобството на използвания метод е в неговата икономичност, гъвкавост и универсалност.
Недостатък на метода е неточността на резултатите и тяхната силна зависимост от субективния фактор. Поради това методът е подходящ в случаи, когато е важно даването на качествена оценка на резултата, без да се изисква точност в количествено отношение. Друг недостатък на метода е ограничеността на проучваната територия.
Получените от проследяването резултати в количествено измерение са пряко зависими от субективните представи за разстояние, дебит, скорост и пр. на извършващия го. Допълнителна неточност на линейните измерители внася и невъзможността за еднозначното им определяне по две и повече измерения (напр. ширина и дълбочина).
Използваните от извършилия проследяването количествени измерители трябва да се тълкуват както следва:
тесен канал: галерия с напречни размери не по-големи от 0,5 м х 0,5 м, или сечение не по-голямо от 0,3 м2;
средна по размери галерия: галерия с напречни размери, позволяващи преминаването на човек по нея;
голяма по размери галерия: всяка подземна кухина със сечение, по-голямо в сравнение с това на предходното понятие
малък дебит: под 1 л/сек;
среден дебит: от 1 до 2 л/сек;
голям дебит: над 2 л/сек.
Неточността в количествено отношение на резултатите от настоящото проследяване може да се приеме с30%. Достоверността и надеждността на използвания метод все още не са доказани категорично с други геофизични методи, затова получените резултати може да се приемат със съответната доза резерви.
Резултати от проучванията
Проследяването разграничи две подземни хидрографски системи в този ареал: 1) системата на пещерата Тайните понори, захранваща (най-вероятно) карстовите извори над с. Троица, и 2) южен водосъбиращ клон на карстовия извор на кв. Дивдядово (виж приложената скица).
1) Хидрографската система на пещерата Тайните понори води началото си от въртоп Х57 (дълбочина ч20 м под дъното му), откъдето се насочва на север, преминавайки източно от въртоп Х58, точно под пропаст Х58 (Караборан), на дълбочина 35 - 40 м. Дотук водният поток се движи сифонно. От пропаст Х58 той тече в средна по размери галерия по посока 40ш и описва широка дъга до посока 110ш, като галерията се стеснява до тесен канал. Потокът е с дебит до 0,2 л/сек, достигайки под въртоп Х65 (на дълбочина 15 - 20 м), където получава ляв приток. Притокът събира водите си южно от шосето за паметника "1300 г. България" и тече към въртоп Х65 по посока от 160ш до 200ш, преминавайки западно от въртоп Х68. Дебитът му е до 0,2 л/сек, тече отначало по тесен канал, а преди водослива - в средна по размери галерия, като дълбочината под повърхността е около 10 - 12 м. След водослива под въртоп Х65 потокът тече в тесен канал по посока 160ш и влиза в пещерата Тайните понори. По-нататък пътят на водата е известен до сифона в края на пещерата. Проследяване на подземната река след него не е провеждано, затова за движението й може да се съди само по резултатите от флуоресциновата проба, направена по време на експедицията.
При проследяването на тази система бе открито съществуването на сравнително големи кухи обеми с езерца вляво от пещерата "Тайните понори" на дълбочина 20 - 25 м, СЗ от въртоп Х67, но в тях не е регистрирана течаща вода. Тази галерия не е проследена, но най-вероятно тя се развива от въртоп Х68 на юг по временен приток на системата.
2) Южният водосъбиращ клон на Дивдядовския карстов извор води своето начало от групата въртопи ХХ41, 42, 43 на дълбочина ч30 - 40 м. От тях потокът тече сифонно с дебит до 0,4 л/сек по посока 140ш (на дълбочина 50 - 60 м) до вливането в него на десен приток. Притокът събира води от въртоп Х56, а вероятно и от въртоп Х55А. От тях той тече по посока ч0ш на дълбочина 50 - 60 м, като преминава под въртоп Х52, където тече в значителна по размери галерия, а дебитът му е под 0,2 л/сек. Продължавайки на СИ, притокът тече в тесен канал, като при водослива течението вече е сифонно.
След водослива потокът тече сифонно с дебит ч0,5 л/сек по посока от 150шдо 180ш при преминаването си под шосето за паметника "1300 г. България" (на дълбочина ч60 м под повърхността). При повторното преминаване под шосето потокът продължава с посока 130ш-120ш (на дълбочина ч60 м под повърхността) и достига под въртоп Х69, където пропада до дълбочина ч90-100 м, получавайки приток, отводняващ околността на въртопа на дълбочина 30-40 м (който също тече сифонно). След въртоп Х69 течението е в тесен канал и минава под въртопи ХХ70, 70А, 71 и 72 (дълбочина ч100 м). Под въртоп Х72 дебитът на потока е вече между 1 и 2 л/сек. Тук е вероятното сливане с регистрирания приток, отводняващ склона южно от въртоп Х70А. Този приток е с малък дебит и се появява точно на юг от въртоп Х70А, като тече на дълбочина ч30 м под повърхността в тясна галерия по посока 75ш. В близост преди въртоп Х70А той завива по посока 95ш, като след около 250 м потъва до -50 м, след което тече сифонно до въртоп Х72. На ч200 м по азимут 120ш, под малката безименна пропаст, главният поток потъва с 10-15 м до дълбочина 110-120 м под повърхността, която не се променя чувствително до крайната точка на проследяването му. След още около 50 м потокът тече сифонно в продължение на ч100 м по посока 105ш. На юг от това място, на същата дълбочина, се регистрират сравнително големи кухи обеми с големи езера, но без интензивно движение на водата, вероятно свързани с проследявания поток. На около 300 м по азимут 135ш от "Паметника на ремсистите" подземният поток отново е сифон в продължение на ч70 м. На около 800 м от "Паметника на ремсистите" по азимут 125ш завива рязко наляво по разлом, като увеличава дълбочината си с не повече от 10 м. Новата посока на водния поток е 42ш, като преминава под поредица от малки въртопи на повърхността. Постепенно посоката се променя до ч100ш под левия завой на шосето за паметника "1300 г. България". Проследяването му завърши на около 200 м след завоя поради липса на време.
Регистрирани бяха в района още два подземни потока с дебити между 1 и 2 л/сек, очевидно захранващи Дивдядовския извор и с посока на течение точно към него, които преминават под шосето съответно на около 500 м СИ от завоя (на дълбочина ч80 м) и до ЮИ ъгъл на оградата на "Погребите" (на дълбочина ч60 м).
При проследяването на тази подземна водна система бяха регистрирани (на дълбочина ч30 м под повърхността) успоредни галерии с хоризонтално развитие и средни размери в посока С-СИ, без течащи в тях води, свързващи съответно въртопи ХХ78 и 79 с притока южно от въртопи ХХ71 и 72 и очевидно негови временни притоци.
Изводи
1. Потенциални пещерни системи
- Продължение в дълбочина (до ч-40 м) и по хоризонтални галерии в СИ посока на дълбочина 35-40 м на пропастта Х58 (Караборан);
- Нови галерии на пещерата Тайните понори срещу течението на водата, идваща от въртоп Х65, при условие че се преодолее вероятно тесният участък до въртоп Х65;
- Нови галерии на пещерата Тайните понори в северна посока от въртоп Х67;
- Малка пещера под въртоп Х42;
- Пещера с хоризонтално развитие в посока С-СИ от въртоп Х78.
Като цяло в ареала на проследените подземни водни системи не може да се очаква проникване в големи по дължина пещери. Пещерата Младост (въртоп Х70) не би могла да достигне дълбочина повече от 50 м под повърхността поради регистрирания водоупорен пласт на тази дълбочина недалече от нея. Евентуалните продължения на пещерата Тайните понори в гореспоменатите посоки няма да са значителни по дължина (до няколкостотин метра всяко). Няма да е възможно проникването до южния водосъбиращ клон на Дивдядовския карстов извор поради голямата му дълбочина под повърхността.
2. Потенциални замърсявания на карстовите води
Във водосборната зона на проследените води няма потенциални източници на замърсяване на карстовите води. Единствената теоретична опасност от замърсяване би могло да бъде евентуално строителство и канални води в околността на въртопи ХХ41, 42, 43, които са в близост до застроени площи, но дебитът на карстовите води там е малък - доста под 10% от общия дебит на извора (Дивдядово).
По-застрашени от евентуални замърсявания с канални води може да се окажат другите два регистрирани водосборни клона на Дивдядовския карстов извор, които обаче не са проследявани и заключение за тях не може да се направи.
Няма опасност от потенциално замърсяване на подземната река на пещерата Тайните понори, но нейният дебит е относително малък в сравнение с дебита на извора (с.Троица). Поради това е невъзможно да се направи заключение относно опасността от замърсяване на извора, чийто водосбор не е проследен в голямата си част.
3. Евентуални стопански ползвания
В проучения район няма големи подземни водни обеми, от които да е възможно черпене на вода чрез сондажи. Изключение са регистрираните на дълбочина ч110 м на около 500 м южно от "Паметника на ремсистите", които не са проследени обстойно и от които не може да се очаква черпене на дебит повече от 1,5 л/сек.
Препоръки за бъдещи изследвания в района
- Съществува необходимост от проследяване на другите два водосборни клона на Дивдядовския карстов извор с оглед на оценяването на опасността от евентуалното му замърсяване;
- Необходимо е проследяване на подземната река след крайния сифон на пещерата Тайните понори до появата на водите на повърхността, както и цялостно изясняване на водосборната система на карстовите извори над с. Троица посредством метода на биолокацията, а при възможност - и с помощта на флуоресцинови проби.
ПРИЛОЖЕНИЕ: Скица - хидрографска схема на проследените подземни карстови води, нанесена върху карта М 1:15000.
* Приложението е изготвено на хартия в 1 екземпляр и предадено в "Шуменско пиво"