Национална пещерна експедиция "Мадарско плато 2003 г. "
Posted Юни 3rd, 2008 by Ivo
Казвам се Чочо, викат ми още Чочи или Чочко. Още съм млад и, както казват хората, имам жълто около устата. Живея в хижа "Мадарски конник" над с. Мадара и съм тукашен - родом съм от тук някъде наоколо. Казват за мене, че съм хубавец (това си личи и от снимката) - бял, с тук-таме черничко за чар (като това на носа). Бялото си го поддържам бяло, не обичам да съм изцапан. Не, не съм сваляч, напротив - не ходя по жени, за това си има време. Обичам да похапвам блажничко, но пия само вода. Любимото ми занимание е да изучавам света наоколо - той е толкова обширен, пъстър и красив! Без това няма да мога да преживея и ден!
Е, да, тазгодишен съм. Но вече научих много, защото видях много - толкова много, че може би някои големи не са виждали всичко това. Светът наистина е интересен и това е защото го населяват всякакви чудати същества - от буболечки до хора. Затова и започнах да пиша - да осмисля всичко, което видя и да предам поне частица от него като дар на другите сродни души.
Ден първи: Познай кой ще дойде до вечеря
През последните няколко седмици уикендите си приличат по оживлението и приповдигнатото настроение, което донасят в Хижата. Обикновено тогава прииждат хора, които се държат свойски с баща ми Хижаря (той се грижи за мен и затова го наричам и така), вечер се смеят и често запяват песни. В неделните вечери тях вече ги няма и Хижата опустява. Не очаквах, че този първи юнски уикенд, уж започнал по същия начин в съботната вечер, ще се окаже тъй различен и че ще ми донесе толкова радост и впечатления през цялата следваща седмица. Като изключим тъй дългата съботна вечеря на новодошлите (продължила с весела шумотевица почти до зори), всичко започна да става различно от неделната утрин.
Този път отрано в Хижата се чуваше човешки говор. Беше се появила още една доста голяма раница на новопристигнал. Необяснимо защо за първи път се заслушах какво говорят хората - досега те не ме интересуваха и често дори се преструвах, че не ги разбирам. Сега чувах честото повтаряне на думите "експедиция", "пещера"... Неясни засега понятия, но пък с имената на присъстващите нямах проблеми - научих ги почти веднага. Ето, неестествено русата жена, която обича да командва (май се пада нещо като началник), но сега е усмихната, се казва Маргарита. Новодошлият с очилата е Иво - не след дълго той изчезна нанякъде. Двама от вчерашната компания се появиха малко по-късно - по-възрастният с бялата коса е Наско, другият е Маргарит.
Денят напредваше, а жегата се усещаше още от ранната сутрин. Затова си лежах на сянка на моето си място, гледах кой минава покрай Хижата и се заслушвах в разговорите. Те пък бяха най-вече за това кой още ще пристигне и все се въртяха около едно друго име - Здравеца (той, изглежда, им беше чичо). Като че бяха леко разтревожени от неговото отсъствие, очевидно го ценяха и той им беше много необходим. Той трябваше да дойде с влака - тази преминаваща с тропот далече долу под Хижата машина, за която знам само, че в нея пътуват хора, идващи отдалече.
С превалянето на деня този чичо Здравец (и той с голяма раница на гръб) пристигна и бе посрещнат с видима радост и облекчение. Настана весела шумотевица с често споменаване на думата "Наздраве". Жегата бе безмилостна и всички бяхме жадни. Преди да подремна пих вода, а хората - нещо друго.
Привечер отново се появи Иво и цялата група, вече петима, отиде нагоре към скалите, където набързо ги обиколиха, като спираха само пред оказалите се четири на брой тъмни отвори в тях и там рисуваха някакви знаци ("номера" им казваха). Това бяха пещерите!
Вечерята отново беше дълга почти до сутринта. Въпросите кой още ще дойде постепенно отстъпиха място на "Наздраве!". Към компанията се бе присъединил Петьо Брата - леко брадясал и с вид на ловджия, с една дума - свой човек. Ясно бе, че друг засега няма кой да дойде. Но тази неделя, вместо обичайния край на шумния уикенд, бе начало на нещо различно и много вълнуващо!
Към сутринта подремнах и за пръв път сънувах друго, освен майка си. Не помня точно съня, но сънувах пещерите!
Ден втори: Тука има, тука нема
Сутринта се събудих първи (както винаги) - нали мен не ме боли глава както много от хората в началото на деня. После Хижарят ме нахрани с любимите ми кокали. Не след дълго се появи компанията в снощния си състав. Първите им думи след "бира" бяха "пещери" и "оправяне". Значи пещерите не са били само сън - днес ще "оправяме" пещерите! Не разбирах какво значи туй "оправяне", но се досещах, че днес ще видя още пещери. Денят се очертаваше като още по-горещ от вчера (по-късно наистина така и стана), но нямах намерение да оставам в хладината на местенцето си зад входа на Хижата. Ще отида да видя пещерите, където и да са те.
Изчаках хората да изпият сутрешната си бира, после да си приготвят багажа в раниците (очевидно вътре носеха неща, които им трябват за "оправянето" на пещерите). Накрая тръгнах тихичко след тях. Петьо Братът обаче не отиваше в нашата посока - изрече нещо за "работа" и изчезна надолу. Значението на тази дума щеше да ми стане ясно по-късно, но и сега не беше трудно да се досетя, че си отива и няма да се появи в следващите дни. Останалите поеха нагоре към скалите. Имах късмет - не ме отпъдиха! Осмелих се да напредна и да се изравня с групата.
От мястото, до където обикновено достигат посетителите на моята родна местност, поехме под високите скали надясно и леко нагоре "да огледаме". Пътека нямаше, а храстите бяха гъсти и създаваха сумрачна сянка в знойния ден. На мен това не ми пречеше, но хората явно не харесваха храстите и недоволно току промърморваха нещо, от което научих, че и храсталакът имал майка. Далеч по-трудно ми беше изкачването по скалите и понякога ги заобикалях. А хората често, често се изкачваха по тях нагоре, защото май видели пещера. После се оказваше, че нямало - било само сянка или ниша.
След час или два за момент излязохме от храсталака на малка стръмна полянка и хората хукнаха вкупом към скалите. Пещера! Бързо изкачиха няколкото метра нагоре до входа, а когато го достигнаха, наизвадиха листи хартия. Легнах в най-близката сянка под пещерата и добре чувах какво си говорят горе - пещерата беше "нова". Ето че научих още нещо - пещерите се делят на стари и нови. Съдейки по настъпилото оживление, новите май са по-интересни. За мене - неспособния да се кача до пещерата и да я видя с очите си - обаче новата пещера се оказа много скучно нещо. Горе, освен че нарисуваха номер и щракаха с малкия черен уред (нещо пак за пещери), наизвадиха и разни други пособия - за светлина и с други, неясни за мен, предназначения. Повечето влязоха вътре в пещерата, останалите пиеха кафе и с поглед надолу към равнината спореха коя къща каква е долу и пак нещо мереха и пишеха, а аз неусетно задрямах. Когато заслизаха надолу, се пробудих от изречените на висок глас въпрос и веднага последвал отговор: "Как ще се казва пещерата?" - "Перушана". Ето нещо интересно - "Перушана"! Чудато име - било защото в пещерата имало интересни останки, за които хората нашироко си говореха, без аз да мога да разбера нещо. Е, направили и още нещо - "карта" (това по-късно щях да видя какво е). Пещерата била дълга "трийсет-четиресет метра" (дали това е много?).
Продължихме нататък под скалите. Пътят продължаваше все така нагоре-надолу из храсталака. Не след дълго обаче храстите пооредяха и излязохме почти на открито. Къщите под нас вече принадлежаха на друго село - не това, което съм свикнал да виждам от Хижата. Тук част от групата се отдели и обиколи скалите и нишите в тях, а другата продължи напред, вече по пътека, и скоро откри нещо и извика другите. Още една нова пещера!? Не, този път беше нещо съвсем безинтересно - череша (хората явно много обичат тия плодове, но мен не могат да ме заинтригуват). Ясно - място за почивка в жегата.
Но след почивката основното ни занимание продължи в същия дух. Наско намери още една нова пещера някъде под скалите и групата веднага се насочи натам. След оглеждане наоколо пещерите се оказаха две. Започна рисуване на номер и изваждане на същите странни пособия, както при "Перушана". Хората се разделиха на две групи с една и съща задача - "карта". Пак чакане за мене, но този път едната група (това бяха Иво и Маргарит) извади и друго от раниците - въже и някакви особени железа. С интерес проследих действията им - въжето и лъскавите железа послужиха за изкачване по някакъв странен метод на невисоката, но отвесна скала с входа на пещерата. В края на краищата след час-два групите приключиха с правенето на картите си. По-късно научих, че голямата пещера се казвала "Сводестата", а Наско за трети път през живота си й направил карта, всеки път под различно име. Другата пещера била съвсем малка, наистина нова и получила прозаичното име "Процепа".
Мислех си, че вече ще се връщаме към Хижата, но не познах - първата група напредна покрай скалите в търсене на още пещери, а с втората група слязохме до чешма със студена вода. След почивка тръгнахме да настигаме първата група и я пресрещнахме точно когато бе приключила успешно работата си - намерили още цели шест "стари" пещери и им нарисували номера.
Прибрахме се по тъмно, хората се отбиха в Ресторанта, а аз бях много уморен и веднага заспах непробудно.
Ден трети: Няма нищо по-хубаво от лошото време
Сутринта приличаше на предната, но бе малко по-тъжна: и Наско трябваше да си отива. Разговорът се въртеше около това, а Наско споменаваше за "работа" и обясняваше на останалите какво значи това, та накрая и аз проумях горе-долу какво значи тая лоша дума.
(по-нататък разказът е изгубен из Вечните електронни полета, а авторът му е в неизвестност и не може отново да разкаже за Църната дупка, Тенчи пещера, Римлянката, Дядо Куртовите дупки, Малката и Голямата Каспичанска пещери и други интересни места и преживявания. За щастие картите на пещерите са вече в Главната картотека на пещерите и те са описани вече и в книжката "Пещери в Мадарското плато", изд. от САК "Хадес" - Шумен, 2004 г.)
Разказ: Чочо Хижов Мадарски
Снимки: авторът и помощници
Редакция и оформление: Иво Тачев
Национална пещерна експедиция "Мадарско плато 2004 г. "
Posted Юни 3rd, 2008 by Ivo
Втора поредна година малобройна група ентусиасти продължи системното проучване за пещери в тази част на Провадийското плато. На 04 юли на х. "Мадарски конник" се събра тазгодишната група участници в националната проява - двама от София (единият от ПК "Искър"), един от "Саламандър" - Стара Загора и двама от шуменския САК "Хадес" - организатор на експедицията.
Събралата се група веднага се придвижи в района на с. Марково, където бе установен лагер. В обширното землище на това село за четири дни бяха локализирани и маркирани 9 от известните 11 пещери в района - в местностите Шарлъка и Лупура (три от тях се оказаха ниши). Открити и съответно картирани бяха две нови пещери, една от известните пещери бе прекартирана изцяло, а на други три картите бяха коригирани. Не бяха локализирани една ниша в района, както и една странна на вид пещера в нивите до самото село, чиято загадка бе бързо разбулена от разказа на кмета на селото за копаните преди много години подземни водни канали под с. Марково. Като цяло околностите на това село не могат да предложат дълги и дълбоки пещери, но затова пък не са лишени от интересни природни образувания - карстовите долини с водопади Шарлъка и Гарвана (в последната, за съжаление, пещера още не е открита), както и богатата на история и средновековни останки м. Лупура.
След приключването на работата край с. Марково групата, вече в още по-оредял състав, се пренесе в землището на съседното с. Косово, но вече откъм североизточния край на Мадарското плато край р. Провадийска и ж.п. линията Каспичан - Варна. За два дена в този район бяха локализирани и маркирани три от регистрираните в това землище шест пещери. Регистриран бе като пещера и маркиран интересният карстов комплекс Косовски скален манастир, който има изработена (от шуменския клуб) карта отпреди години. Масивът на скалния манастир бе обходен в търсене на още пещери, което не бе съвсем ялово - намерен бе интересен тесен отвор със силно и студено въздушно течение до карстовия извор Картал чешма, където след разкопаване и разбиване (ако има кой...) може да се открие най-дългата пещера в цялото Провадийско плато.
Така за една седмица бяха маркирани и проверени общо 15 пещери в южната и североизточната част на Мадарското плато, като три бяха картирани и също три са новорегистрираните пещери в Главната картотека на пещерите в България. Работата на експедициите "Мадарско плато" през 2003 и 2004 г. (с "искърско" участие!) постигна целите си, след което тяхно естествено продължение би била евентуална експедиция "Провадийско плато"...
За успешната работа на тазгодишната експедиция дължим благодарности и на някои от местните хора - кмета на с. Марково и предприемача от същото село Светльо Русев.
Разказа: Иво Тачев