Разказва Герасим Леков
Плануваната експедиция Tennengebirge 2014 се проведе с дейното участие на ПК „Искър” в лицето на Гогата, Цецо и моя милост. Иво Тачев също взе участие.
Още през 1978 г. едно малко парче от масива Тененгебирге, вляво от връх Кналщайн, бива отделено за проучване от български спелеолози. В периода от 1980 до 1983 година се провеждат четири ежегодни експедиции, в които са проучени много от обектите в района. Открити и картирани са две пещери: S1 и S2, с дълбочина съответно 584 м и 420 м. Редица други пещери са проучени без картиране, като за тях е известна надморската височина и достигнатата дълбочина. За съжаление повече данни за тях няма.
През изминалата 2013 г., в която от страна на ПК „Искър” участие взе Гогата, бяха снети GPS координатите на много обекти – както нови пещери, така и стари, отпреди 30 години. Областта е малка, но наситена с интересни за проучване обекти.
През 2014 г. ПК „Искър” се включи във всички мероприятия и проучвания.
След тридневни сизифовски изкачвания (1000 м денивелация с тежки раници) за изграждането на лагера и след пристигане на втората група започна реалното проучване на района.
С втората група пристигнахме Иво, Ния, Ваня, Таня Пъпешката и аз. Времето беше студено и ситен дъждец с вятър жулеха лицата. В лагера настроението беше унило, но като пристигнахме, успяхме да запалим огън и нещата се подобриха. Всички обсъждахме предстоящите проучвания – перспективи и очаквания.
Основен фокус беше пещерата БиК (Баткото и Каката – на името на Гогата и Кака Тони – Антония Влайкова) или Снежната. Пещерата започва с внушителен вход и прав отвес с диаметър около 5 м, който в дълбочина се разширява. Очакванията бяха големи, защото пещерата се намира на 70 м над голямата загадка на експедициите от миналото – S30, в която тогава на 160 м силно е духало през един сипей. Но през 2013 г. не е открито продължение. Ето защо този път Гогата влезе и с ентусиазъм екипира около 90 м. Надолу се вижда дъно, но не се знае какво е. На следващия ден Гогата наби спитове и излезе, а ние с Цецо, въоръжени с 50 м въже, слязохме до последния спит. Там продължих с новото въже и стигнах до снежна тапа, покрай която за щастие се минава. Хубаво, продължи, но място за прехвърляне нямаше, нямах и спитарник. Около 20 м по-надолу, покрай скала и сняг, екипирах на една снежна чучка и продължих надолу (това го няма в литературата, но в такива моменти трябва да се импровизира – въжето е девятка и след 30 м става като ластик). Стигнах дъното, което се разклонява на две. Лявото изглеждаше перспективно – снегът продължаваше в една снежна диаклаза. Изчаках Цецо да пристигне до снежното дъно и проверихме диаклазата. Отвори се нов отвес извън снежната тапа. Така обнадеждени се върнахме в лагера. На следващия ден Цецо и Гогата минаха отвеса и стигнаха до затапено със сняг продължение. За съжаление към днешна дата проучването на Снежната се прекратява. Все пак стана ясно, че това е отделна от S30 пещера и връзка до този момент няма.
На другия ден се включихме в проучването на S30 и S45. S45 e малка пещера, която се нуждае от уширяване. След извършването му се отвори 17 метра отвес, който свършва с много тясна диаклаза. Засега и с тази пещера – толкоз.
Междувременно в S30 бе намерено продължението, за което Коко Ланджев ми разказа преди тръгване, и аз го препредадох на екипиращата група. Наистина след разкопаване на сипея пещерата се отвори. Духащият тесняк е наречен по-късно „духалката“ и пещерата достигна близо 250 м. В последния ден, отделен за проучване, Гогата нарами последното 130-метрово въже и тръгна към крайните части. След като екипирал и слязъл надолу, въжето свършило, но дъното на отвеса не се виждало. Дотук предполагаме, че пещерата надхвърля 400 м. А колко е още – не се знае.
Моя милост се включи в проучването и картирането на едно разклонение на S30. След две малки отвесчета достигнахме уникална снежна зала: челната стена бе от чист древен лед, а подът – от по-нов насипан сняг. В началото на залата открихме ново духащо разклонение, което остана за по-нататъшно проучване.
С това Tennengebirge 2014 остави своите по-нататъшни загадки и въпроси към следващата 2015 г., в която се надявам ПК „Искър” да вземе още по-дейно участие.