Posted Юни 3rd, 2008 by Ivo
Участници: ПК "София" ПК "Черни връх" ПК "Искър"
С подкрепата на: БФСп
На 30.12.2007 г. успешно се завърнаха 16-те български пещерняци от ПК "София", ПК "Искър" и ПК "Черни връх", участвали в международната експедиция в гипсовите пещери в Западна Украйна заедно с домакините от клуб "Подолие" (гр. Тернопол). Продължено бе изследването и картирането на пещерата Кристална (с. Кривче), при което към картата на основната част на пещерата бяха добавени или прекартирани общо около 2,5 км, които още на място са свързвани по оста си с компютърната карта от предишните картировки на пещерата. Предвижданият първоначално лагер в пещерата Озьорная е бил заменен с такъв в Млинки поради откритите наскоро преди това там перспективни места за намиране на продължение и нови части. Така нашата експедиция се включи в изследването и на пещерата Млинки с разширяване на теснини и картиране. В експедицията участваха шестима членове на ПК "Искър": Алекс, Жоро Стайчев, Д. Димитров (Морското), Руми, Сашка и Цецо Остромски.
Ето какво разказаха за експедицията на проведената на 03.01.2008 г. пресконференция ръководителят Оги Стоянов (ПК "София") и някои от нашите участници:
Оги: "Ето това е картата на пещерата, която ние сме направили. Централната част изцяло е с ново измерване и нова карта. Остават още много от страничните галерии, повечето от които са нови и се картират от украинците. В момента най-вероятно вече има украинска група, която да продължи. Там има един обем работа, която няма да приключи в близките една-две години. Колкото и да е известна, пещерата си има потенциал и неоткрити части, които могат да бъдат открити точно по време на такива измервателни работи. По стари измервания (от 1965 г.) пещерата е 24 км. Българската група е прекартирала наново вече 1/4 от тези 24 км с по-голяма точност. Сега вече трябва да се види доколко трябва да се доуточняват други части от нея и кои от тях са с по-точна картировка от украинска страна.
Намирането на вода за такава голяма група беше трудно, но целият лагер протече безпроблемно.
При този тип експедиции най-дълго време за подготовка отива за окомплектоване на състава (1 месец), иначе екипировката е стандартна и разполагаме с нея. Единият от проблемите - визовият режим - сега на 28-и декември отпадна. Проблем е, че всеки си има някаква професия и трябва да отдели от свободното си време, за да участва. Подборът беше според работата, която се вършеше там. Една голяма част от участниците тази година бяха ходили на курсове по картиране и заради голямото си желание и придобити знания бяха включени. Работата в такава голяма и толкова сложна система и с този подземен лагер беше добра школовка за тях.
Движеща сила е откривателството, особено на такива експедиции. Това е, което ни води в по-голямата си част, е любопитството какво има зад следващия ъгъл и това, че си първият, който влиза там."
Цецо: "За мен това е втора експедиция в Украйна. Бях и на експедицията през март 2007 г., когато всъщност започнахме да картираме част от пещерата. Тази експедиция се явява продължение на първата. Аз съм удовлетворен от свършената работа, тъй като успяхме да картираме с по-висока точност част от пещерата и при тази картировка се оказа, че сме открили връзки, които ги няма на старата карта. Това е една от целите на експедицията и картирането на пещерата. За нас тези части бяха нови - ние си търсехме пътя и картирахме, което е допълнителна трудност, но това е едно удовлетворение и тръпка от откривателството. Всичко вървеше доста добре. Кристална представлява интерес не само със своята дължина, но и със своя лабиринт - гъста мрежа от пресичащи се галерии. Потенциалът е три пъти по-голям от досега откритите части. Надявам се на бъдещи открития там.
Проблем беше водата, защото на повърхността беше замръзнало всичко. Поради ниските температури навън дебитът на капките от тавана, от които се събира водата, не осигуряваше нужната вода за такава голямата група (16 българи + 2 украинци) и това наложи от вън да се внесе допълнително вода от близкото село и да се прекара през пещерата (лагерът беше на около 1200 м навътре в пещерата).
В пещерата Млинки (35 км) скоро бяха открити нови части и имахме възможност да работим в изцяло нов район - картирахме една част от пещерата, която я няма на досегашната карта.
Най-голяма движеща сила беше съчетанието от три неща - емоцията да видиш нещо красиво, което не всеки може да види дори на снимки, спортния елемент, когато с часове влизаш в пещерата и раздвижващ всяка част от своето тяло, и интелектуалната част - защото човек трябва да вложи най-голям интелектуален потенциал, за да изследва напълно една пещера - да се намерят нови части, което включва съвременни методи при търсенето, да се документира пещерата (да се направи карта), да се изследва в палеонтологично, археологическо и други отношения. Защото спелеологията има допирни точки с почти всички естествени науки."
Руми Йотова: "За мен това беше първа такава голяма експедиция и съм много доволна, че взех участие в нея. Най-впечатляващи бяха кристалите - в България такива не сме виждали, и подземният лагер - учудващо уютно беше пет дни под земята, без да видя слънце. Бих взела участие и в следващи експедиции. Надявам се, че ще ме поканят."
Още разкази от нашите участнички в експедицията има в излъчения на 9.01.2008 г. брой на предаването "Радио Адреналин" на Инфорадио (MP3, 47 MB).
Проведените през 2007 г. успешни експедиции в Украйна са най-добрата основа за продължаването и разширяването на българското участие (вкл. на ПК "Искър") в изследването на големите гипсови пещери там през настоящата 2008-а година. Да си пожелаем още скорошни открития и успехи!
Очакваме с нетърпение появата в сайта на обещания от участниците разказ за експедицията в нетрадиционна форма.
* * *
Преди заминаването
На 20.12.2007 г. започва десетдневна международна експедиция на 16 български пещерняци от ПК "София", ПК "Искър" и ПК "Черни връх" в гипсовите пещери на Украйна с участието на шестима членове на ПК "Искър". Тя е четвърта поред съвместна експедиция на български пещерняци и домакините от клуб "Подолие" (гр. Тернопол) в Западна Украйна с цел изследването и картиране на пещерата Кристална (с. Кривче, прибл. 24 км), при които към картата на пещерата са добавени и уточнени над 4 км. За ПК "Искър" тя е втора поред, и то в рамките на настоящата 2007 г. Новото в "менюто" на тази експедиция е предвижданият подземен лагер и в пещерата Озьорная (прибл. 120 км) с цел включване в работата и по нейното проучване и картиране. Нашите участници в експедицията (Алекс, Жоро Стайчев, Д. Димитров (Морското), Руми, Сашка и Цецо Остромски) са измежду най-активните, ентусиазирани и добре подготвени "искърци", като сред тях е и най-опитният картировач в клуба. Половината от нашия отбор вече е започнала работа в Кристална при предишната експедиция, другите се включват на сегашния етап. Предполага се, че заедно с колегите Оги Стоянов (р-л на експедицията от българска страна), Яна, Китен, Биляна, Трифон, Малкия Иво, Явор (ПК "София") и Мариана, Ники Полицая ("Черни връх") и Владо Гогов (стария "Черни връх") се оформя един чудесен и сговорен проучвателен екип. Не е маловажна и подкрепата за експедицията от страна на ръководството на БФСп.
Най-добре за целите на експедицията и за пещерите в западната част на Украйна могат да разкажат самите участници в тази и минали експедиции в този район на едни от най-дългите пещери в света. Ето част от нещата, които споделиха те на проведената на 17.12.2007 г. пресконференция:
Китен: "Гипсовите пещери са разположени в слой от 30 м и всъщност са хоризонтални, но са абсолютен лабиринт. Това ми е третата експедиция, на която ще ходя в Украйна, и съм наясно, че ако влезеш без водач, ще се изгубиш. Всички галерии страшно си приличат, няма характерни места, защото са изцяло от гипс. Разхождаш се в галерии изцяло от гипсови кристали, които толкова много си приличат, че ако не следиш реперните точки, оставени при картирането, се изгубваш."
Жоро Стайчев: "За да може да върви по-бързо работата, ще вкараме компютри и захранване, за да може да се сглобяват на място картите и да се стиковат отделните картировки. По тази причина ще ни бъде повече багажът. Освен захранване, ще ни е нужна и палатка за осигураване на възможно най-суха среда за техниката. Експедицията е работна в Кристална и подготвителна - в Озьорная. В Кристална е работната част, състояща се в картиране на определени участъци на пещерата и евентуално допроучване на нови участъци. В Озьорная целите са по-скоро подготовка за работа в една по-дълга пещера и подготовка на лагер за бъдещата работа. Така че не очакваме някакви големи открития. В този смисъл това е експедиция, от която очакваме подготовка за следващи по-големи и многобройни експедиции."
А. Жалов (БФСп): "Голяма трудност представлява изграждането на подземни базови лагери. Транспортирането на багажа и достигането на мястото за лагера отнема около 12-15 часа. Оборудването на лагер, в който участниците да могат да пребивават и работят при относително комфортни условия и да могат да навлизат още по-навътре, изисква много голямо усилие - мъкнене на храна и друг багаж. Специално в Озьорная е голям проблем водата. Вода има само в началните части. В експедициите, в които съм участвал, вода се носеше с туби и почти всеки ден имаше група, която се занимаваше само със снабдяването с вода. Когато хората са 15 и повече, това означава, че водата е ежедневна грижа. Всяко нарушение на водно-солевия баланс води до бърза умора, много резки последствия като преохлаждане и т.н. Това са трудности, които съпътстват всеки, специално в такива обекти - дългите пещери. Когато трябва да се изгражда лагер, който трябва да обезпечи работата на много хора за дълго време, обикновено се ангажират много хора, за да бъде внесена храна, вода и всичко друго необходимо. За наша чест сме поканени да се присъединим и, с каквото можем, да помогнем за осъществяване на голяма цел. А целта наистина е голяма - една система, която ще достигне 360 км и категорично ще се нареди на второ място в света сред най-дългите - нещо, което трудно се побира в съзнанието даже на нас, пещерняците, особено като се има предвид, че най-дългата пещера в България е дълга само 18 км. А за да се постигне това, ще е необходим много труд. Обикновено са нужни 30-40 години за документирането на подобно географско откритие (а то наистина е такова)."
В. Много средства ли са нужни за такава експедиция? Разчитате ли на спонсори?
Жоро Стайчев: "За тази експедиция - не. Имаме ограничена помощ, например по отношение на батериите ("Energizer"), но основно нещата си ги поемаме сами, поне при тези експедиции. При една бъдеща по-сериозна експедиция - не знам, може би..."
В. Има ли разпределение по групи и какво точно ще е то?
Китен: "Трудността на задачата е в самото ограничение на времето - като логистика и като разпределение на задачите на хората. Има хора, които се движат по-бързо през определени участъци и трябва да се направят групи, съобразени с подготвеността на екипа, за да се работи в съответното темпо и да няма забавяне. Групите ще се сработват на място, когато се реши какви задачи има да се изпълняват. На място ще се разпределят задачите и сформират екипите. В зависимост от задачите - изнасяне на багаж, оформяне на лагер и т.н. - и колко са големи групите, работният ден под земята може би ще достигне 16-18 часа. Трудността да се работи само на тъмно е леко стресиращо за организма, но се надявам, че още в първите дни участниците ще го преодолеят."
В. Как ще се изгражда базов лагер?
Цецо Остромски: "Проблемът в тези пещери е, че на много малко места има вода. Базовият лагер трябва да се снабдява с вода от доста отдалечени места и в това отношение ще сме много ограничени. Не можем да си позволим и кой знае какви удобства. При една такава пещера с толкова много хора и липса на въздушни течения няма да можем дълго време да горим примуси, защото може да се изчерпи кислородът. Много малко пещери са с такава сложност - в смисъл, че трябва да се изгражда базов лагер за дълъг престой и работа. Например, в Мамонт Кейв те си имат луксозна база отвън и могат да си свършат работата където и да е за максимум 24 часа в рамките на едно влизане."
Жоро Стайчев: "Може би е малко заблуждаващо понятието "хоризонтална пещера", тъй като много участъци от тези наистина хоризонтални пещери не дават възможност за нормално придвижване, поради това се увеличава много времето за придвижване, особено ако човек носи повече багаж."
В. Ще изследвате ли фауната?
Цецо Остромски: "Имаме епруветки. Ако забележим някакви по-интересни видове, ще донесем проби. В екипа нямаме специалисти, но пък и определяне на видове на практика рядко се прави на място. Нерядко се случва пещерата да ни изненада положително. Но за нас е особено съществено да направим една добра прецизна карта на пещерата, на която да се разчита за търсене на нови части и на чиято основа да могат да се направят по-нататък редица открития. Това е всъщност тази част от работата, която отнема най-много време на пещерняците."
Оги: "Достатъчно много хора сме, за да можем да работим в няколко направления."
Въпрос от pkiskar.hit.bg: Задавам диференцирано по един въпрос в малко по-личен план на различните участници от името на българските пещерняци, които виждаме нещата от малко по-друга гледна точка, тъй като основната работа на експедицията е считаният от всички ни за най-досаден и непривлекателен труд - документирането на пещерите и изработването на карта, от което пък тръгват и всички по-нататъшни изследвания.
Към тези, които отиват на тези експедиции за първи път: Какво точно ви привлече и с какво очаквате да е по-различно от ходенето по пещери в България едно участие в такава експедиция с основна цел извършване на този най-досаден и пипкав труд?
Алекс: "Очаквам да отида в една по-различна пещера от тези, с които съм свикнала тук. Най-много ме вълнуват кристалите и, разбира се, картирането. Надявам се да се справя."
Към другите, които вече са били на експедициите в Украйна: Очаквате ли с нещо експедицията да ви изненада, било то приятно или неприятно?
Сашка: "Надявам се тази година най-после да видя и Озьорная. Друго не виждам какво може да ме изненада."
Към ръководителите на българската част: Кое бихте сметнали за успех на експедицията и съответно - кое за неуспех?
Оги: "Там отиваме, за да помогнем да се комплектоват картите на тези пещери. Успех ще е, ако това, което вземем като информация и направим като картировка и го предадем на украинците, е пълно, комплектно и точно. Успех ще е, ако можем достатъчно добре да свършим работата, за която отиваме. Затова и носим толкова техника - за да може да са максимално точни нещата."
Цецо Остромски: "Ясно е - картирането на такъв лабиринт, където има голяма гъстота на галериите в малка площ и има много голяма дължина, изисква много картировачи и ще се наложи да картираме с много групи едни дълги полигони, които аз очаквам да се затворят и да имаме една карта с много малко грешки. Като цяло очаквам, че ще си свършим работата, нашите полигони ще се затворят с украинските и така ще допринесем за по-нататъшното изследване на тази пещера."
А. Жалов: "Специално за сайта pkiskar.hit.bg ще кажа, че самият факт, че се работи с украинците, е голям успех. Само ако погледнем календара и пътя, който украинците изминаха като спелеолози в последните години, виждаме как те се оформят като едни от водещите изобщо в изследването на пещери (с Вороня и другите пещери). Тъй като са изследователи на двете най-големи гипсови пещери и на другите с много километри дължина, за нас е постижение, че след онези години, които бяха малко по-различни, отново успяха да се интегрират българи с украинци и сега това сътрудничество се повтаря. Независимо от начина, отново започваме да ставаме предпочитани партньори в изследването на такива обекти. Друг е въпросът доколко ще успеем да отговорим на техните очаквания, но мисля, че и това полека-лека ще си идва на мястото, понеже българският опит е сравнително беден, а такива изследвания си имат специфика."
Какво друго ни остава - да пожелаем успех на експедицията и свързване на всички български и украински полигони в прекия и преносния смисъл!
Страницата подготви Иво Тачев