След продължително вадене на разрешителни и съставяне на списъци експедиция "Славянка 2003" се проведе в периода от 10 до 20 май - така, както бе запланувана от организаторите от СПК "Академик". Е, що се отнася до числеността на участниците планът не беше изпълнен - от над 30 "мераклии" участваха едва 15-ина, някои само за по един-два дена. Така на място през дните на експедицията постоянният състав бе около 7-8 души. Това обаче се оказа достатъчно за изпълнение на основните цели.
Планината Славянка (Али Ботуш) се оказва нещо доста различно от първоначалната представа на непосещавалите я пещерняци. Нагласата за лесни открития на дълбоки пропасти в изградената изцяло от мрамори част от планината (с денивелация на мраморния масив над 1200 м!) бързо се разбива на пух и прах. Посетителят веднага се сблъсква с... липсата на равно място за опъване на палатка (добро място за лагер все пак има, и то извън границите на резервата). Планината е дълга (посока И-З) и тясна и стръмна откъм север (в българска територия), като бързо набира височина от прибл. 900 м н.в. до билото на 2100-2200 м. По средата в две зони - на около 1300 м н.в. и 1650 м н.в. - се появяват карстови извори. През този период от годината вода извираше от много места, дъжд валеше всеки ден, а високите части все още бяха покрити със сняг. Мраморите са с ясно очертани пластове с наклон 50-60°, до голяма степен изветрени и чупливи. Всичко това обяснява характера на пещерите в района - малко на брой пропасти, сравнително недълбоки, с тесни входове, с изветрени стени и опасни за проникване поради падащи камъни.
Затова основна цел на тазгодишната експедиция бе локализиране, снемане на координатите и маркиране на известните пропасти в района и пълното му обхождане за откриване на евентуални нови пещери. Това бе свършено за десетте дни на експедицията, като районът бе частта от същинската планина, заключена между масива на Царев връх и източния край на масива на вр. Егюптен и намираща се в българска територия. Локализирани и маркирани бяха общо 7 от известните пещери, две от тях след уширяване на продължение станаха една ("Шипката", -35м) и новата част бе картирана, районът бе обходен подробно с едно малко изключение - подножието на вр. Шабран с началото на рида Шапатек. Открити, маркирани и картирани бяха две нови пещери - пропастта "Шапатек" (-45 м) и пропастната пещера "Комарницата" (дълж. около 150м, денив. около -50м). Всъщност втората я разглеждаме като голямото откритие на експедицията, тъй като има чудесни изгледи след малко работа да продължи и дори да стане най-дълбоката в района; тази пещера е единствената в по-ниската част на планината (прибл. 1300 м н.в.), която изглежда с по-голяма вероятност за намиране на по-значителни пещери.
Не достигна време за локализиране и маркиране на пещерите в полите на планината и по склоновете на Южен Пирин в района на селата Голешово и Петрово. Интересно ще е да се обходи района на мраморните кариери и северния склон на вр. Егюптен, където има сведения за некартирани малки пропасти. Разбира се, ще трябва да продължи работата в "Комарницата", а е желателно да се продължи и разкопаването на "Андровия въртоп" до пътя за м. Ливадето (единственото въртопче, което видях в тази планина), в който бе достигнато до вероятно начало на привходен блокаж. Ето че целите за следващата експедиция "Славянка" дойдоха от самосебе си, районът на нейния основен лагер - също: около Петровския извор. Остава да се намерят време и хора за нея...
В "Славянка 2003" участваха пещерняци от софийските клубове "Академик", "Хеликтит" и "Искър", както и от "Приста" - Русе. От ПК "Искър" участници бяха Ц. Остромски и Иво Тачев в периода 13-20 май.
Не може да не споменем чудесната организация на проявата от страна на Павката и Янев от СПК "Академик" - както по отношение на лагера и прехраната, така и по отношение на осигуреността на участниците с картна информация и навигационни средства - нещо, което може да послужи за пример и за други пещерни експедиции.
Повече за експедиция "Славянка 2003" можете да намерите на сайта на СПК "Академик"
Разказ и снимки: Иво Тачев