Проведен теренен обход в местност „Голямата падина“, намираща се в северната страна на масива на връх „Грохотен“, намиращ с в землището на град Своге.
В един изключително мразовит зимен вторник, на 18-ти февруари 2025-та година, извърших теренен обход из местността „Големата падина“, намираща се в северната страна на масива на скалистият и емблематичен за град Своге връх „Грохотен“, висок 1052 м.н.в., който с основание може да бъде определен като символ на туристическото движение в районът. А, поводът за този обход, бе разказът на моя колега Красимир Димитров от село Церово. Та той ми разказа, че семейството му има имот в тази местност и като дете, често я посещавал с роднините си. Един летен ден, заедно с други деца от околните къщи, решили да се разходят нагоре из гората, в посока връх „Грохотен“. Изведнъж, в скали намиращи се насред гората, се натъкнали на не голям отвор на пещера, чиято галерия продължавала хоризонтално и право навътре. Те обаче се уплашили, а пък и нямали фенер в тях и бързо се върнали надолу, към къщите. През годините, така и не се върнали, за да влязат и да разгледат тази мистична и страховита за тях пещера въпреки, че често се сещали за нея. После пораснали и той дълго време не се бил сещал за нея, дордето един ден, докато бяхме на работа, съвсем случайно се заговорихме за пещери и ми разказа за случката. Дори ми посочи в далечната, къде горе долу се е намирал отворът на дупката. Интересна работа. До колкото знам, районът там не е карстов, но въпреки това реших да направя една разходка и да проверя. За съжаление обаче, при проведеният от мен обход във въпросната местност, не открих такава, нито пък успях да установя окарстяващи се скали някъде в района. Натъкнах се на две-три скални ниши, формирали се най-вероятно, в следствие на разломна дейност. Дори се изкачих и до самият връх „Грохотен“, от който се насладих на откриващите се навред красиви гледки. Тъй, като обаче времето беше изключително студено, вятърът бе вледеняващ, а и поради значителната снежна покривка, прекратих обхода и реших в бъдеще, при по-топло и сухо време, отново да се разходя из тези места. Дали наистина някъде там в малко карстово „петно“, се крие някоя пещера или пък са се били натъкнали на някоя от тези разломни цепнатини и ниши, а детското въображение ги е подвело? За сега, това си остава загадка…
Ето и няколко снимки за онагледяване:
Автор: Стефан Карлов