Проведен теренен обход, в землището на Свогенското село Заноге.
В един зимен, мразовит и доста мъглив неделен ден, на 16-ти февруари 2025-та година, заедно с колегата ми Радослав Милев проведохме един теренен обход, из землището на село Заноге. Той е отраснал в това красиво планинско село и ми разказа, че името му произлиза от факта, че някога, поради отдалечеността му, каменистият терен, липсата на пътища и трудният достъп, до него се е стигало само, както са казвали тогава, с ногите, тоест с краката. „Нога за нога“, което ще рече стъпка по стъпка, а от там и Заноге. Днес обаче до Заноге се стига по асфалтов път и Радко, както го наричаме всички, ме разведе с лекота из околностите му, посредством високопроходимият му автомобил и ми показа няколко интересни в спелеоложко отношение места.
Първото място, бе с GPS координати: 43.0734849 23.3257529 и представляваше леко хлътване, насред висока и камениста ливада. Радко ми разказа, как някога тук е зеел отвора на дълбока пропаст. Заедно с другите деца са идвали и са хвърляли камъчета в нея, а пък отвътре се е чувал шум от течаща вода. Скоро обаче, местните овчари натрупали върху отвора много клони и го засипали със земя, за да не може да падне човек или добитък в него. Радко изрази готовност, ако решим да работим по тази пропаст, да ни съдейства за откопаването му, посредством личният му багер, тъй като в селото вече няма толкова много животни, а за съжаление и жители. Снех координатите, но не направих снимка, защото просто нищо нямаше да се види на нея. Мъглата бе толкова гъста, че на нея човек спокойно можеше да си подпре колелото …
Второто място, бе с GPS координати: 43.0797321 23.3129102, и според думите на моят водач, се намираше в местността "Конската обрещ“. Представляваше широка около два метра скална ниша, с височина на свода не повече от седемдесет сантиметра, в чието дъно Радко ми разказа, как от детските си години помни, че се е намирал отвора на дълга хоризонтална галерия, за която дядо му му е разказвал, че излиза в двора на къща, отдалечена на поне около 500 метра оттук. Към момента обаче, в следствие на мразовото изветряне, сводът се е срутил и е затрупал началото на тази галерия. Ала скалните късове не са с особено големи размери и определено би било възможно да се разчистят с малко усилия и двама, трима души. Ето и няколко снимки:
Третото място, бе с GPS координати: 43.0759610 23.2990780, за което Радко ми каза, че се нарича "Ямата". Тя представляваше малка и плитка пропаст, чието дъно бе затрупано с множество битови отпадъци, клони и кости от животни. Някога, по думите на дядо му, тази яма е била значително по-дълбока и е продължавала в дълбочина, но през годините местните жители са изхвърляли системно отпадъците си в нея и постепенно, почти са я запълнили. Това наистина са били едни безотговорни, грозни и вредни за собствената им питейна вода дейности. След, като разгледах из електронният вариант на картотеката на БФСп, открих голямо сходство на тази малка пропаст, с надморската височина, описанието и картата на пропастна пещера с БФСп № 1882 „Ямешниците“, но не съм напълно сигурен, че става дума точно за нея. Вие, как мислите? Ето тук можете да я погледнете: цъкни тук Ето няколко снимки:
На прибиране минахме и покрай малък карстов извор, от който бе хваната питейна вода, за намиращите се под него къщи. Дебитът му към момента не бе особено голям, но пък Радко ми каза, че е постоянен. А при влажните пролетни месеци, притокът на водите му, значително се повишава. Човек може да проникне пропълзявайки в самият извор, но на не повече от два и половина, три метра навътре, тъй като галерията рязко се стеснява и става проходима, само за водата. Снех и неговите GPS координати: 43.0707561 23.3216190, като му щракнах и една снимка от вътрешността:
Тъй, като времето се влоши още повече и ние едва ли не станахме на шушулки, преценихме, че разходката ни е достатъчна и се отправихме към дома. В бъдеще, при по-хубаво време, Радко отново ще ме доведе и ще ми покаже още няколко интересни места.
Използвам възможността и, чрез този кратък разказ, изказвам специални благодарности на колегата ми Радослав Милев, както за споделената ценна и интересна информация, така и за топлото му отношение.
Автор: Стефан Карлов