Разказ за посещението на "Морската пещера" с БФСп N 4667, находяща се в землището на село Резово, намиращо се в Бургаска област.
Случи се така, че в края на месец май и началото на месец юни 2023-та година, бях изпратен в командировка от службата, из района на най-южната част на нашето Черноморие. Настаниха ме в едно хотелче, със разкошен изглед към морето, намиращо се в китното село Синеморец. Службата си вървеше спокойно, но когато бях в почивка между смените, времето някак не вървеше. Водата в морето все още бе студена за къпане, а и туристическият сезон не бе започнал, та в цялото село работеше само един хранителен магазин. Тоест, още беше пусто и човек нямаше как да уплътнява свободното си време. Един следобед, тъкмо се бях събудил след нощна смяна и още се излежавах в леглото, когато ми хрумна да проверя в картотеката на федерацията, а и във файла с GPS координатите на пещерите в България, дали пък наоколо няма някоя пещера, която да посетя. Оказа се, че най-близкото до квартирата ми населено място, в чието землище има пещери бе село Резово, което се явяваше и най-южното селище по родното ни Черноморие. В него бяха описани само четири на брой пещери. Три от тях бяха много къси, с дължини от 12 до 16 метра и достъпни само с лодка или разбира се, чрез плуване. Аз обаче лодка нямах, а и както вече ви споменах, температурата на морската вода бе доста далеч от тази, подходяща за подобни изпълнения, и за това те автоматично отпадаха като вариант. Но четвъртата, която носеше името „Морската пещера“, определено ме заинтригува… Тя също бе прибойна и не бе кой знае колко по-дълга от останалите със своите 31 метра, но според описанието, се явяваше най-дългата пещера на цялото южно Черноморие. В него се споменаваше, че има и образувания, което пък от своя страна бе изключителна рядкост за пещерите намиращи се по цялото крайбрежие на Черноморието ни. За моя радост, тази бе достъпна пешеходно, а и във файла на федерацията бяха публикувани координатите на входът и. Имах и с какво да се придвижа до там, понеже личният ми автомобил бе с мен. А в неговият багажник, бе и каската ми с осветлението, която за късмет не бях свалил преди да замина. Ами решено. Значи още утре, в сряда, 31-ви май, ставам рано сутринта и отивам да я посетя.
Събудих се и утринта бе приятна, а слънцето грееше весело над лазурното море. Закусих, облякох си туристическите дрехи и се обадих по телефона на моята съпруга Стефани Карлова. Споделих и какви са днешните ми планове и след това и съобщих името, координатите и землището, в което се намира пещерата. Сетне минах през магазина, от където си купих вода и нещо за хапване, качих се в колата и отпраших, към Резово. Според координатите, входът на дупката се падаше в близост до плаж „Кастрич“, на около двеста метра в южна посока. Поради тази причина паркирах колата на една полянка, точно до асфалтовия път, намираща се на около 1.3 км преди селото, понеже от нея започваше черният път, водещ към плажа. Събрах багажа в раницата и тръгнах пеша, воден от координатите. След около километър и половина, които изминах за около 20-тина минутки, стигнах до него. Скалистият бряг бе изключително живописен и седнах за пет минутки, за да се насладя на гледката. След това, по една тясна пътечка, бързичко се добрах до точката, където трябваше да се намира входът на дупката. Слязох по скалите до нивото на морето, но от отвора на пещерата нямаше и следа. Започнах да го търся първо наляво от отбелязаните координати, после надясно от тях, като постепенно разширявах обсега на издирването. Обаче уви, след около час и половина, вече се бях отдалечил на бая голямо разстояние от тях, а дупката все така не се появяваше. Явно координатите бяха грешни… Отворих пак картотеката и видях, публикуваната в нея карта на „Морската пещера“, която бе изготвена през 2000-ната година, не от кой да е, а от самият Алексей Жалов. Тъй, като нямах телефонният му номер, но знаех, че същият е член на П.К.“Хеликтит“-София, веднага се обадих по телефона на моя приятел Константин Стоичков и чрез него се свързах с г-н. Жалов, като му обясних за какво става въпрос. Той ми разясни, че пещерата изобщо не е в близост до плаж „Кастрич“ и в такъв случай, координатите и най-вероятно наистина са грешни. Но ако искам да я открия, трябва да отида до началото на село Резово и след табелката за начало на населеното място, веднага да завия в първата пресечка наляво. След, като видя телекомуникационната кула, намираща се до селското гробище, трябва да мина от лявата и страна и да продължа по черният път. Когато стигна в близост до отвесният бряг, да продължа покрай него в северна посока, докато не стигна до характерно и доста голямо суходолие, отворено към морето. Да премина от другата му страна и да продължа още малко по скалистият бряг и след, като мина покрай широк фиорд, да се оглеждам за ясно видима самотна скала, с формата на изправен паралелепипед, вдадена в морето. Точно срещу нея, в скалистият бряг, трябва да се намира входа на дупката. Благодарих му и веднага се върнах при колата. Следвайки точно инструкциите му, с нея, се добрах до началото на въпросното суходолие, където черният път вървящ покрай брега свърши. Оставих колата, грабнах раницата и по една тясна пътечка, преминах от другата му страна. Продължих нататък и веднага, след като минах покрай скалистият фиорд зърнах характерната скала, за която Алексей Жалов ми разказа. Метнах раницата на земята и слязох до нея, точно на нивото на морето. Обърнах се към скалистият бряг и започнах подробно да го оглеждам. Оттук той се виждаше относително добре, но от лявата му страна, никъде не се забелязваше отвор. За това, реших да проверя в рязко личащата се цепка, намираща се от дясната ми страна. Водата в нея обаче бе дълбока и студена, а стените и бяха отвесни и доста гладки, та от мястото където се намирах, нямаше как да я огледам подробно. За това, отново се изкачих до горният ръб на скалите. В самото и начало, на пръв поглед, не се забелязваше нищо. Тогава реших да пробвам внимателно да сляза на по-ниско ниво в нея така, че да мога да я огледам по-добре. Слизането се оказа сравнително лесно и в долната и най-тясна част, точно до нивото на водата, забелязах търсеният от мен вход. Слязох още малко надолу „на откатерване“ и се оказах точно над него. Под мен оставаха още около два метра, които спуснах „на камина“ и се озовах точно пред отвора. Веднага включих фенера и влязох. След около четири-пет метра стигнах до езерце пълно с морска вода и преминах през него, стъпвайки по камъните, за да не се намокря. Тук галерията леко се разшири странично, но пък тавана се сниши. Преминах на колене и тавана отново се издигна, а галерията започна да прилича на коридор. След още около шест-седем метра влязох в голяма, овална и леко крушовидна зала, с приблизителни размери 10 на 15 метра, в която спокойно стоях изправен. По пода и бе пълно с всякакви отпадъци внесени от морето. Полуизгнили греди, дъски, клони и дънери от дървета, стари рибарски мрежи, поплавъци, шамандури, туби и ред други неща. В началото на залата, таванът бе покрит с редките и крехки образувания от преотложена глина, подобни на много малки по размер сталактити и дендрити, които по структура наподобяват на бигор, но чиито цвят, обаче е доста по-наситено кафяв от него. Те най-вероятно са се образували в следствие на водните пръски от навлизащите вълни, при бурно море, които са примесени с фината глина от пода. Във втората и половина, а и по стените в нейното дъното, имаше доста на брой и красиви цевични и конусовидни сталактити. За огромна радост, тя бе обитавана и от множество прилепи, които цвърчаха жизнерадостно наоколо. Разгледах всичката тази красота и реших, че е време да излизам. Направих няколко снимки на вътрешността и, след което излязох пред входа. Изкачих се „на класика“ и заснех, както него, така и характерната скала, която се явяваше ценен ориентир за откриването му. Накрая снех и GPS координатите му, които бяха: 41.9966769 28.0305651. Вече сериозно бях изгладнял и седнах да хапна, любувайки се на ширналият се пред мен красив морският пейзаж. След това, се върнах до колата и тръгнах към квартирата, като попътно се обадих на Стефи, за да и разкажа днешните си интересни преживявания. Когато пристигнах, докато заслужено си пийвах биричка, изпратих на Иво Тачев, цялата събрана от мен информация за пещерата, за да може я добави в картотеката на БФСп и да редактира координатите и във файла. Разбира се, изпратих и снимките с актуалните координати и на Алексей Жалов и Константин Стоичков, като отново им благодарих за оказаното съдействие, както и ценните напътствия и информация, без която откриването на скътаният между скалите и трудно откриваем вход на тази красива пещера, едва ли щеше да бъде възможно.
Ето и малко снимки от „Морската пещера“ и характерната скала, служеща за ориентир:
