Разказ за посещението ни в пропастната пещера "Уске" с БФСп № 1419, намираща се в землището на Свогенското село Добърчин.
Бяхме аз Стефан Карлов и Даниел Колев, а датата бе 23-ти март 2023-та година.
Ще започна този разказ малко по от далеч, тъй като около има-няма две седмици преди това посещение, ходих и извърших теренен обход на района около махала „Лиляшковци“ на село Добърчин. Тя се намира в близост до пътя, за вече бившето село Меча поляна. Целта ми бе да открия къде се крият вече известните за пещерното дело пещери, които се намират в района, но които към момента са без известно точно местоположение и снети координати. Тоест са, така да е каже, леко позабравени. Та, при този теренен обход, в дясно, точно до пътеката, идваща от разклона за бившето село и слизаща към каньона на „Сирищна река“, се натъкнах на малък вход на пещера. Огледах го обстойно, но никъде не открих да е надписан номер по БФСп. Отворих и разгледах картата на района, но на това място нямаше нанесена пещера. Реших да и „хвърля“ един поглед, след което да разгледам и сравня видяното с информацията за пещерите в района, налична в картотеката. Взех каската с осветлението от раницата, сложих си едни ръкавици и заедно с куче Тара, която бе с мен, се мушнахме в дупката. След малкият вход, галерията направи рязък ляв завой и тавана стана значително по-висок, таман за „патешко ходене“. Тук галерията отново зави, но този път надясно. В пода се оформяше тясна цепнатина, през която се виждаше долен етаж. След още около три метра, галерията отново завиваше наляво. Направих няколко снимки и реших да разгледам дали има удобен подход към долният етаж. В началото на цепнатината, се виждаше вертикално уширение, дълбоко не повече от 4-5 метра, за което може би трябваше въженце. В този момент, на светлината от прожектора, в дъното на долният етаж, блеснаха чифт очи, които ме гледаха втренчено. Включих на по-мощният режим и с ужас установих, че това бе невестулка. Тъй, като бях с кучето, което е ловна порода прецених, че ако и то я види, ще стане една страшна неравна борба, усложнена от пещерният терен и реших бързо да я хвана за каишката и да я изведа навън. Така и направих. Слава Богу, неприятното възможно развитие на нещата се размина. Вече на безопасно разстояние и държейки я на каишка пред входа, снех координатите му, които бяха 43.00190 23.28010, а след това разгледах из картотеката. От видяното разбрах, че явно ставаше въпрос за малката пропастна пещера „Уске“, известна още и с имената „Терзиева дупка“, „Ямата“ и „Лисича дупка“. Реших да споделя събраната информация с Иво Тачев, който също да разгледа картотеката и да си каже мнението, а цялостното посещение на пещерата да оставя за друг път, когато с мен има още някой и кучето не е с нас.
След два дни Иво ми отговори, че и според него се касае са „Уске“ и също така, ми каза, че в близките дни, заедно със СС“МОЕРПА“, ще ходят из района и ще хвърли едно око на живо. След още два-три дни ми прати съобщение, с което потвърди подозренията ни, въз основа на което ще публикува събраната информация в картотеката на БФСп.
И така, аз пък от своя страна покдкокоросах Дани и заедно насрочихме датата 23-ти март четвъртък, за да я посетим и разгледаме.
От сутринта денят се очертаваше слънчев и топъл, а и прогнозата за времето го потвърждаваше. Дани пристигна в уреченият час и тъй като, според описанието, за проникване в „Уске“ е необходим инвентар, събрахме в една прониквачка едно късо въженце, няколко лентови примки с карабинери и един комплект „джаджи“. Отново според описанието пещерата бе с дължина само тридесет и шест метра, а отрицателната денивелация от входа бе общо минус шест мера, а положителната плюс два. Дани се оплака, че нещо го боли кръста и няма да слиза на долното и ниво, а ще се задоволи само с горният и етаж. Взехме каските с осветлението, по чифт ръкавици, а аз и пещеризона, метнахме се в Хондата и поехме в посока село Искрец. Стигнахме до „Санаториума“ и завихме надясно по пътя за „Меча поляна“. Да спомена, че пътят нагоре е черен, но за щастие каменист. Добрахме се без проблем до Добърчинската махала „ Лиляшковци“, а от там и до изходната точка, намираща се в голяма близост до дупката, с координати 43.0006573 23.2803284, където оставихме колата. Преоблякохме се в пещерните одежди, метнах прониквачката на рамо и слязохме до входа. Решихме на първо време да я оставим пред входа и само ако ни потрябва да я вкарваме в дупката. Съставихме план, според който първо щяхме да проникнем на горният етаж, в чиито край да започнем да вдигаме голям шум. Така щяхме да подплашим невестулката, живееща на долният етаж и тя бързо да го напусне и да се евакуира през изхода, а аз спокойно да се спусна в него и да го разгледам. Речено-сторено. Влезнахме и започнахме да разглеждаме. Беше влажно и тук-таме се забелязваха образувания. След третият завой, докато снимах с телефона, същият някак си се изплъзна от ръцете ми и падна на долният етаж… Еййй…ужас…дано да не се е счупил, че скоро го купих. Избягала, не избягала невестулката, от този момент слизането на долният етаж стана абсолютно задължително. Спазвайки плана, пролазвайки, че бе по-удобно, се добрахме до края на галерията, която бързо приключи и започнахме да викаме. Лека-полека започнахме да се придвижваме към изхода и така стигнахме до подхода за долният етаж. Реших да се пробвам и да се спусна до долу „на класика“, пък ако не става, лесно ще изкалям инвентара. А пък и Дани, при нужда щеше да подаде я въже, я ръка. Слизането се оказа относително лесно и тръгнах да разглеждам. Галерията тук бе широка около метър, метър и малко, на места повече, на други по-малко, но пък бе доста висока и спокойно се придвижвах изправен. Слава Богу невестулката я нямаше, явно планът ни бе сработил. Тук също имаше образувания и бе доста по-влажно от горният етаж. Открих си и телефона, който за щастие бе здрав. Явно 360-градусовият протектор бе свършил работа. Тук на доста места се забелязваха екскременти от нанеслата се невестулка. Едно такова загрозяваше и иначе супер бистрото и красиво езерце в края на галерията. Как може да си свърши работата в мястото от което пие вода….невестулска му работа. Направих някоя снимка и се качих бързо при Дани. След това преминах още веднъж горното ниво и заснех няколко кадъра в краят му. Излязохме отвън и му разказах за видяното на долното ниво, тъй като въпреки, че имаше слухова връзка, не се разбираше добре заради ехото, и му показах снимки. Пихме вода, грабнах прониквачката, с така и неизползваният и чист инвентар и се върнахме при колата. Бързичко се преоблякохме, тъй като слънцето напичаше много жарко нищо, че бе краят на март, метнахме се в колата и се прибрахме на Гара Бов.
