Разказ за посещението ни в "Гримнина дупка" с БФСп№ 3624 край с.
Черкаски.
Бяхме Аз /Стефан Карлов/, Стефани Карлова и Герасим Леков, а деня бе 05.02.2023г.
Бяхме се разбрали от предишният ден да посетим "Гримнина дупка". Въпреки прогнозите за времето, някак, не подозирахме, че времето от топло и сухо, така рязко ще се влоши. Мислихме си, че това с прогнозата ще се окаже някаква грешка. Обаче, когато се събудихме на сутринта снега беше натрупал до над коленете и продължаваше да вали. Все пак не се предадохме и след, като се чухме с Герасим, по телефона, метнахме багажа в колата и тръгнахме. По пътя се събрахме с Геро някъде преди село Черкаски и продължихме. Едвам успяхме да паркираме колите отстрани на пътя в дебелият сняг. От тази точка с координати: 43.2407972 23.2607422, бяхме решили, че достъпът ще е най-удобен. Преоблякохме се, и тъй като в картотеката пишеше, че дупката е пропастна, нарамихме по една прониквачка с инвентар и джаджи. Тръгнахме през дебелият сняг, който вече бе дълбок до кръста. А виелицата не стихваше. Към дупката ни водеха координатите. Рязко обаче стигнахме до река "Шугавица", която за наше нещастие, се оказа доста широка и дълбока. Ами сега? Тръгнахме по поречието и на едно местенце намерихме удобен брод. Там реката бе по плитка, а и ние все пак бяхме с гумени ботуши. Форсирахме я, както казват военните и се озовахме от другата и страна. Обаче пред нас се изправи ново нещастие. Трябваше да преодолеем доста стръмен, гъсто обрасъл с храсталаци и за капак посипан с дебел сняг участък. Той представляваше широка около 50тина метра просека под далекопровод. Настана една истинска епопея....газихме, сякохме, хлъзгахме се, падахме, ставахме, но със зъби и нокти се докопахме до гората от другата му страна. В резултат на борбата, се оказа, че вече пещеризоните и якетата са доста мокри. Това обаче не ни отказа. Продължихме да газим из снега и катерейки се се придвижвахме по диагонал, към входа на дупката. Превзехме височината и започнахме да спускаме от другата и страна. Изведнъж входа се оказа пред нас. Координатите се оказаха верни. Входът се оказа хоризонтален и ние бързо хлътнахме в него. Хапнахме набързо за да възстановим силите си след епопеята и решихме да оставим прониквачките за сега тук и да разгледаме, какво ще излезне. Пещерата се оказа с дължина от 351 метра, с два хоризонтални и един вертикален вход, който няма смисъл да се ползва, а и е доста тесен в началото си. Вътрешно успяхме да минем навсякъде пешеходно, като между етажите има връзка и ако човек има желание, може да ги екипира и спусне за спорта. Дупката се оказа доста раздвижена и интересна. Има си образувания и в една от залите зимуваха доста прилепи. Разбира се минахме покрай тях тихомълком. След, като я разгледахме, направихме снимки на хоризонталните входове, тъй като такива липсваха в картотеката. Нарамихме прониквачките, пълни с нахалост носеният тежък инвентар и хукнахме по обратният път към колите. Той не бе по малко "забавен" и в обратна посока. След, като се прибрахме, изпратих снимките на двата входа в картотеката, за попълване на тази липса.
Ето и два линка, към кратки клипчета от преминаването на два тесняка, намиращи се близо до дъното на пещерата, публикувани в "YouTube" от Стефани Карлова:
https://www.youtube.com/shorts/fojNkxkVp6w
https://www.youtube.com/shorts/yvWGOQAcTC4