Експедиционен дневник на ПК "Искър" за 2024 г.

Експедиционен дневник за 2024 г.

дата брой дни проява, район, обекти

участници от П.К. "Искър" и други.

 организатор   бележки  
04.02. 1 Пропастна пещера БФСп № 0356 "Свърдело" в землището на с. Бов. Стефан, Юли и Дани. П.К. "Искър"- София

Разказ за посещението ни в пропастна пещера"Свърдело" с БФСп № 0356 и установяване на точното местоположение на пропаст „Трескавец“ с БФСп № 4085, намиращи се в землището на Свогенското село Бов.

 

          В настоящият разказ, ще ви разкажа за двете ни посещения в пропастната пещера „Свърдело“, намираща се край Свогенското село Бов. Първото бе на 14-ти декември 2023-та година, когато бяхме Аз, Дани и баща му Александър, като тогава, освен това на „Свърдело“, установихме точното местоположение и на пропастта „Трескавец“, а второто бе на 4-ти февруари 2024-та година. Тогава отново бяхме аз и Дани, но с нас бе и Юлката.

          От доста отдавна знам, че някъде в скалните венци на Старопланинският връх „Свърдело“, висок 1266 метра, намиращ се над Бовската махала „Ключ“, се крие пропастна пещера носеща същото име. Безброй пъти съм слушал и легендите за скритите несметни богатства в нея, които местните разказват, както и за това, че същата била дълбока и завъртяна като свредел пропаст. За жалост, до този момент никой от тях не знаеше къде е точното местоположение на входът и. Всичко това събуди моето любопитство и аз започнах да търся информация за тази тайнствена пещера. Разгледах подробно картата на “OruxMaps”, на която бе инсталирана тази на “BGMountains”, а също и тази на „MAPS.ME“, на които съм инсталирал файла на БФСп с координатите на пещерите, а после проверих и в картотеката на БФСп, както и в сайтовете „hinko  и „caves4at“. С разочарование установих, че в тях няма публикувани координати и снимка на входа на дупката, но пък в публикуваното описание прочетох, че същата се нарича още и „Дрезгата“, има образувания, и е с обща дължина 52 метра, а пък  дълбочината и е 35 метра. Поразрових се и като цяло в интернет пространството, и там попаднах на един интересен материал от Алексей Жалов, озаглавен „Непубликувани форклористични материали“  от  Научно- изследователската пещерна бригада „Тодор Павлов” – 1948 г. Там прочетох следната интересна информация: „… „Свърдело” е понор отстоящ на два и половина километра от с.Лакатник и съответно на девет и половина километра от гара Лакатник. Намира се в местността Яворец. Тази височина е наричана така, защото някога е имало много явори по нея. Днес те са напълно изчезнали. Пътят за „Свредело” води най-напред по шосето от гарата до селото, а след това със стръмна и мъчнопроходима пътека, която на места почти изчезва. Самия понор може да се раздели на  три етажа, като граници на тях са площадките, които го пресичат и му дават свределообразен вид. Един старец, който орал под скалата над която се намира понора е извикал на изследвачите, че ако влезат вътре ще се похарчат и че вътре има три кола имане. …“. Обадих се на Иво Тачев по телефона и той ми разказа, че много отдавна е ходил в „Свърдело“ и, че има спомен, че входът му се намира някъде в горната част на средният улей на скалните венци. Тогава, е бил заедно с няколко други пещерняци, като са спуснали първият отвес и са достигнали до стеснението в дъното му, което обаче е било запушено с пръст, камъни, клони и шума, но за съжаление не са имали под ръка нужните инструменти, за да го отпушат. Споделих всичката тази информация и с останалите членове на клуба, но за жалост, никой не знаеше нищо за тази интересна дупка.

        Времето си течеше и в една декемврийска вечер, по-точно на 13-ти декември 2023г., моят приятел, комшия  и член на клуба Даниел Колев, ми се обади по телефона и ми съобщи една радостна вест, а именно, че баща му Александър Колев, като дете често  е ходил до „Свърдело“ и все още си спомня точното местоположение на вертикалният му вход. А най-хубавото бе, че утре е свободен и може да ни заведе до него. За щастие ние с Дани също бяхме свободни и така с баща му се разбрахме на другата сутрин около 10:30ч., да реализираме заплануваното.

          На 14-ти сутринта, се събудих по-рано, приготвих в една прониквачна торба едно 20-метрово въже, няколко лентови примки, карабинери за тях и един комплект „джаджи“, метнах вътре още чифт ръкавици и каската с осветлението, и зачаках да настъпи уреченият час. Той дойде някак неусетно и колата на чичо Сашо и Дани спря пред нас. Метнах се при тях, заедно с багажа и потеглихме от Гара Бов, към махала „Ключ“. За жалост времето бе облачно и стоманено сивите облаци заплашваха с обилни дъждове, което се потвърждаваше и от метеорологичната прогноза. Пътят към дупката, се изкачва към билото на Старопланинският дял Голема планина, като до село Бов е асфалтов, а нагоре продължава каменист и насипан с „трошляк“ черен път. Така след 12 километра и около 35 минути достигнахме до махалата, където оставихме колата на големият кръстопът с GPS координати: 43.0280543 23.4310863. Метнах прониквачката на рамо и чичо Сашо ни поведе към намиращият се в близост връх „Свърдело“. Прекосихме косо ливадата и след около 300-та метра завихме надясно, навлязохме в гората и започнахме да се изкачваме по стръмният склон. След около 150-60 метра се добрахме до една равна полянка в близост до връхната точка. Бащата на Дани каза, че сме на нужната ни височина, точно над горният ръб на скалните венци, след което се мушнахме в гората в края на полянката. След около 30, до 40 метра се озовахме точно пред внушителният пропастен вход на дупката. Веднага снех GPS координатите му, които бяха: 43.0306510 23.4268511 и му щракнах няколко снимки от различни посоки. Сложих си „джаджите“ и вързах едно основно и едно дублиращо прехвърляне на дърветата над входа и тръгнах да се спускам надолу. Тъй, като имаше доста нападали сухи клони, Дани и баща му ми помогнаха да ги изчистим. За да не трие въжето, с една лентова примка, направих и едно междинно прехвърляне през здраво зацепилите се скали и се озовах в наклонената зала под входният отвес. Слязох до дъното и, където установих същото, което и Иво Тачев бе открил преди години, а именно, че теснякът водещ към продължението на пещерата е запушен. До тук бях спуснал около 15-тина метра и тъй, като според картата, след стеснението следваше силно наклонен отвес и голяма зала, се огледах за да намеря къде да направя друго междинно прехвърляне и по този начин, така да се каже „ да разделя отвеса“ и да се опитам да отпуша стеснението. Уви обаче, нямаше къде да направя такова. Стените бяха гладки, с тук-там малко изсъхнали натечни образувания. Все пак реших да се опитам да го отпуша. Разчистих сухите клони и шумата и изгребах с ръце част от рохката почва. След това, с един по здрав клон започнах да разривам и хоп, пръста започна да поддава и да пропада надолу. Така относително бързо отпуших теснякът, които имаше триъгълна форма, правеше ляв завой и се спускаше стръмно надолу. В този момент Дани, с който имахме слухова връзка ми извика, че по-добре бързо да излизам, защото времето рязко се е влошило, излязъл е студен и силен вятър и очаква всеки момент да завали много силно. Прецених, че наистина е по-добре да се спасяваме и да оставим цялостното проникване за следващият път. Разекипирах и бързичко се заспускахме към колата. По пътя надолу, споделих с чичо Сашо, че някъде в близост до разклона, където бяхме паркирали, трябва да се намира и една пропаст, носеща името „Трескавец“, която според публикуваната карта в картотеката на БФСп, е с дълбочина минус 17 метра. Той каза, че се сеща и за нея и, че същата се намира до оброчния кръст и навеса, в близост до колата. Тъй, като все още не бе заваляло, той ни заведе и до нея и ни разказа, как преди години при провеждането на един курбан, един местен жител, явно в следствие на употребеният алкохол, паднал вътре и за съжаление е загинал. Жалко наистина. Погледнахме в пропастта, разбира се от сигурна позиция и установихме, че от 7-8мия метър надолу, същата е запълнена с боклуци, най вероятно от местното население. Този факт, ще оставя без коментар… Входът и изглеждаше доста странно, все едно бе зидан, а и скалите, на пръв поглед, не бяха типичните в които се образуват пещери и пропасти. Снех набързо и нейните координати, които бяха: 43.0284151 23.4319530 и заснех няколко снимки на входът и. Тъй, като започна да вали, бързо се метнахме в колата и отидохме да хапнем на сухо и топло в намиращата се в близост хижа „Тръстеная“, където ни посрещнаха нашите приятели, прекрасните и хижари чичо Славчо и леля Мара. Нагостиха ни, поприказвахме и след, като дъжда спря, чичо Сашо ни заведе до едно скалисто въртопче в подножието на връх „Свърдело“, но от към землището на село Лакатник. Когато е бил дете, заедно с приятели, са хвърляли камъни в отворът му, но в момента същият се бе затрупал. С Дани запомнихме местоположението му, след което се прибрахме вкъщи, а аз изпратих добитата информация на Иво Тачев, който да я добави в картотеката.

          Покрай раждането на дъщеричката ни Симона, заедно с моята скъпа съпруга Стефани, улисани в грижите за нея, все не оставаше време за любимото ми пещерно дело. Така дните се изнизваха неусетно, докато един ден, с Дани и Юли се заговорихме за „Свръдело“ и решихме, че е назрял момента да го посетим отново и насрочихме за целта датата 4-ти февруари 2024-та година, тъй като тогава и тримата бяхме свободни, а и прогнозата обещаваше хубаво време.

       Неделната сутрин на 4-ти февруари обаче ни посрещна с гъста мъгла, но пък не валеше, а и според прогнозата нямаше такива изгледи. Около 10:30ч., с Дани и Юли се събрахме при помещението, където съхраняваме инвентара в Гара Бов, приготвихме   необходимият ни такъв, като този път взехме 40-метровото въже, един 15-метров прусек и акумулаторният перфоратор с малко анкерни болтове 8-мица и тръгнахме към дупката. Стигнахме бързо по добре познатият ни от миналото посещение път, а пред входа ни посрещна тънка снежна покривка. Сложихме си „джаджи“-те и започнах да екипирам. След основното и дублиращото прехвърляния на близките дървета, направих и едно междинно, но този път на два анкера, които поставих с помощта на перфоратора, и един по един се спуснахме в наклонената зала преди стеснението. Точно преди него, ковнах още един анкер и направих едно междинно прехвърляне. Преминах през стеснението и се озовах в доста голяма зала. Поставих още един анкер, с прехвърляне след стеснението и след десетина метра спускане по наклона, се озовах на относително равното дъно на залата. Викнах „свободно“ и другите бързо се присъединиха към мен. Заедно разгледахме залата, която ни се стори доста внушителна, а част от стените и бяха украсени с хубави натечни  образувания. Тук-там се забелязваха и десетина зимуващи прилепа, като повечето бяха от вида „подковонос“, а само три от тях, от рода „нощник“. По пода, осеян със скални късове се забелязваха и доста интересни фосили на амонити. Според картата, в дъното на залата ни очакваше още един къс отвес, с дълбочина около 5 метра. Огледахме се и лесно го открихме. Посредством перфоратора поставихме два анкера и направихме едно У-образно прехвърляне. Бързичко се спуснахме на дъното на отвесчето, като в малката заличка 40- метровото въже приключи. В дъното и продължаваше вертикален и много неприятен тесняк, с дълбочина около 2.5 до 3 метра, след който се виждаше, че галерията прави завой в посока, точно под залата в която се намирахме. Според картата обаче, около два метра след завоя, галерията задънваше в непреодолимо стеснение. Опитах се да се спусна „на камина“ в тесняка, но освен, че бе неприятно тясно, липсваше и удобна стъпка за да стъпя на дъното му, като може би ми оставаха около 50-тина сантиметра до него. Заедно обмислихме положението и преценихме, че щом така или иначе след завоя дупката бързо приключва, то мъките да се завираме до там определено не си заслужат. Така един по един се изкачвахме до повърхността, като аз бях последен и разекипирах системата. Събрахме багажа и доволни се прибрахме вкъщи.

          В заключение мога да кажа, че от легендите за несметните съкровища, за които местните жители разказват, че са скрити в тази пропастна пещера, няма и следа. Дали някога е имало такива или не, никой не може да каже…  За пропастта „Трескавец“, след проведени разговори с Иво Тачев и с Константин Стоичков от   П.К.“Хеликтит“-София, стана ясно, че се намира във трудно, но все пак водоразтворими скали, обаче е твърде вероятно тя да е изкуствено прокопана преди много години, при усилената миньорска дейност в района, още от Римско време.

         Накрая искам да изкажа огромната ни благодарност към бащата на Дани Александър Колев от село Гара Бов, който ни показа точното местоположение на входа на пропастната пещера „Свърдело“, а също и на пропаст „Трескавец“, които до този момент бяха, така да се каже изпаднали в неизвестност. В следствие на тази ценна информация, местоположението им вече е известно и координатите им заедно със снимките на входовете им са публикувани, както в картотеката на БФСп, така и във файла с координати на пещерите и пропастите в България и в приложението „BGCaves“, и в момента са достъпни за всеки пещерняк, който желае да ги посети.

Автор: Стефан Карлов

04.02. 1 Пещера БФСп № 1310 "Църквето", в землището на с. Брезе. Цецо, Крис, Иво Тачев, Таната и Мария Златкова. П.К. "Искър" - София и СС "МОЕРПА" Цялостно проникване.
16-18.02 3 Духлата - тренировъчна спасителна акция Цецо, Мушморок, Митко Кожухаров, Ду Пещерно спасяване  
18.02. 1 Пропастна пещера БФСп № 5795 "Тарапаната", в землището на с.Оселна. Стефан и Дани. П.К. "Искър" - София Цялостно проникване.
10.03. 1 Пещера БФСп № 0511 "Темната дупка" в землището на с.Гара Лакатник. Юли, Дани и Иван. П.К. "Искър" - София Проникване срещу течението на реката, до сифона.
15.03. 1 Пещерите с БФСп № 4011 "Бодурова дупка", 5101 "Прашната бърлога", 5102 "Глинестата пещера" и 5232 "Стъпалата" в землището на с.Оплетня. Стефан П.К. "Искър"-София Проникване в пещерите. Снемане на координати на пещера "Стъпалата" и заснемане на снимки на входовете на всички изброени, които изпратих в картотеката на БФСп, за попълване на липсите.
16.03. 1 Пещера БФСп№ 0511 "Темната дупка" в землището на с.Гара Лакатник. Юли и Дани П.К. "Искър" - София Проникване, към "Трапезарии".
27.03. 1 Пещера БФСп № 2472 "Сухи печ (Козарника)" в землището на с.Гара Орешец. Стефан, Стефани, малката ни дъщеричка Симона и баба и Теменужка. 

П.К."Искър" ‐ София 

(Семейна)

Проникване в пещерата и заснемане на видеоклип, който ще бъде качен в YouTube. 
29.03. 1 Пещера БФСп № 1381 "Зиданка" в землището на село Гара Лакатник. 

Стефан ‐ П.К."Искър"‐София и Коста и Никола от П.К. "Хеликтит"‐София. 

П.К."Хеликтит"‐София и П.К. "Искър"‐София.  Съвместно проникване до новооткритите зала "Анастасия", "Стъпалата" и зала "Слава". Също така, установяване на точното местоположение на опасен камък, по сигнал отнпещерняци от П.К."Хеликти"‐София, вземане на размери и отстояния от стените на галерията и заснемане на снимков материал. Извършване на оглед и набелязване на мерки за обзопасяването му. Същият се намира в блокажа, малко след "Арматурите" и подпира "Капака на саркофага".
09.04. 1 Пещера БФСп № 0176 "Темната дупка", екопътека "Тектонски гребен‐Калето", водопад "Скока" и скално образувание "Купените" при село Реселец. Стефан и Стефани. 

П.К."Искър"‐София 

Заснемане на видеоклип от Стефани Карлова, които ще бъде публикуван в YouTube. 
12-14.04   Пролетен сбор "Орлова чука" Мушморок, Цецо, Ду, Крис (+Мая) ПК "Академик" и ПК"Приста" - Русе  
14.04. 1 Пещера БФСп № 0868 "Ръжишката пещера", при Гара Лакатник.  Стефан  П.К."Искър"-София  Проникване само в хоризонталната част, без спускане по отвесчето. При "Тавана" се забелязват значително количество прилепи, както и в страничната галерия при отвеса. Прилепите явно избягват другите части заради големия наплив на туристи в тях, тъй като са по лесно достъпни.
28.04. 1 Пропастна пещера БФСп № 0964 "Меча дупка" при м."Меча поляна" на село Искрец.  Стефан и Иво Тачев  П.К."Искър"-София и СС "МОЕРПА"

С Иво Тачев, отдавна се каним да се разходим до района на бившето село Меча поляна, което към момента е махала на село Искрец. И така лека-полека този ден дойде и с Иво се разбрахме да се чакаме около 09:00ч. в неделя- 28-ми април, пред гарата на гр. Своге и от там да поемем към Меча поляна, като си поставихме за задача да се спуснем в пропастната пещера „Меча дупка“ с БФСп№ 0964, където да разгледаме скритите в нея красоти, а след това да потърсим входа на наклонената пещера „Студеница“ с БФСп№ 1338, която от откриването си през 1976г., е така да се каже в не известност.

        Неделното утро ме посрещна с ясно синьо небе и обещаваше един прекрасен ден, което се потвърждаваше и от метеорологичната прогноза. Понеже бях стегнал и натоварил багажа от предишният ден, около 08:40ч., се метнах в колата и тръгнах от Гара Бов, към Своге. Влакът на Иво пристига в 09:05ч., взехме нещо за хапване, вода и кафе, и тръгнахме. Около 10:00 ч. вече бяхме в края на Меча поляна, където оставихме колата на една много приятна полянка с GPS координати: 43.0136071 23.2754169. Нарамихме багажа и водени от GPS-a, тръгнахме по едва забележимият и вече доста обрасъл път през гората. За около пет минути стигнахме до ясно изразено сухо и каменисто дере, което се изкачва стръмно нагоре. Координатите на началото му са: 43.0128920 23.2735330. Поехме, лека-полека нагоре по него и след около 180 метра достигнахме до една самотна и открояваща се скала. Същата бе висока около 7-8 и широка около 12-13 метра. Заобиколихме я от дясно и тръгнахме нагоре по стръмният сипей. След около 60 метра изморително катерене, изразяващо се в стъпка нагоре и свличане две надолу,се добрахме до основата на скалният венец. От там, тръгнахме в ляво под него, по стара и обрасла пътечка и след около 20-тина метра бяхме пред входът на „Меча дупка“, чиито координати са: 43.0141800 23.2710600. Хвърлихме тежкият багаж в преддверието му и седнахме да си починем след тежкото изкачване. След това пийнахме вода, хапнахме леко и почистихме с триончето храсталаците пред входа. Преоблякохме се в пещерните одежди, намъкнахме „джаджите“, обадихме се на Калоян за контрола и около 12:00ч. потънахме в пещерният мрак. Веднага след входът, слязохме “на класика“ през праг с дълбочина около 2.5 метра и поехме по тясна и висока галерия. При началото на красивите образувания, започна да става отвесно. Тук според описанието се спуска  „на камина“, но ние, понеже носехме 40 метрово въже, а и за по сигурно, решихме да го екипираме. Вързахме една лентова примка, малко по-високо през образуванията и една малко по-надолу, през един издаден скален ръб, приличащ на цепка и се спуснахме надолу, като се държахме по-вдясно, тъй като е по-широко. Долу бе една висока и широка около два метра малка зала. Тук имаше леко изкачване, от което започваше малко тясно спускане надолу, с дълбочина около два метра . Организирахме едно прехвърляне, с лентова примка, на камъка в най-високата му точка  и се спуснахме надолу, като тук нямаше нужда да използваме въжето. Достигнахме първото стеснение, точно до едно красиво синтрово езерце, заобиколено с образувания. Това стеснение бе обозначено на картата като първият, от общо три сифона. Точно преди него имаше забит един, силно ръждясал и амортизиран самоделен клин с халка. Явно останал още от откриването на пещерата. Преминахме стеснението и от другата му страна, се озовахме в една постепенно разширяваща се, леко наклонена и обкичена с красиви образувания зала. В дъното и се забелязваше началото на отвес. Организирахме две прехвърляния, отново с лентови примки, на солидните и удобни за целта образувания и се спуснахме надолу. Оказа се, че в самото начало е леко отвесно, а надолу е просто силно наклонено, но тъй като е доста хлъзгаво, определено си трябва въженце. На дъното на този отвес, преминахме през едно вертикално стеснение, което се спусна още около два метра надолу. Тук използвахме въжето само за придържане. Оказахме се в равна, висока и широчка заличка. Тук 40-метровото въже свърши, но според картата следваше хоризонтален участък. В дъното на залата бе и второто стеснение, обозначено също като сифон на картата. Преминахме през него без проблем и продължихме нататък. Галерията бе висока около 4 и широка около 2 метра. По стените висяха малко, но красиви образувания. В края на тази галерия се прецедихме и през третото и последно стеснение. Едвам преминахме с „джаджите“ и продължихме по подобна на предишната галерия. Тук подът вече бе покрит с малко, но пък лепкава кал, по която личаха много следи от ботуши. В дъно и се озовахме в красива и обсипана с образувания зала. Пред нас зееше отвора, на обозначената на картата пропаст. По стените бе пълно с красиви коралити, дендрити и млечно бели кристали, които Иво определи по-скоро, като калцитни, отколкото арагонитни.  Направих им доста снимки, след което организирахме две закрепвания, през три удобни за целта образувания, вързахме едно 14 метрово прусече и се спуснахме надолу. Стените продължаваха да са обсипани с красивите бели кристали и коралити. За съжаление бяха доста опипани с кални ръце, но все пак си бяха готини. В края на въжето, галерията стана доста по-полегата, но подът бе в дълбока до глезените и много лепкава кал. Въпреки, че според картата, тук трябваше да е края на дупката, галерията продължаваше да се спуска надолу. За наше щастие, въже не бе необходимо. Спуснахме се още поне 25-30 метра надолу, като по стените и висяха красиви образувания. На едно място, в дясно долу, имаше много изкаляна бяла част. След нея достигнахме дъното. Тук имаше изключително красиви финни арагонитни кристали, израснали върху бяла основа. Дето им викат „стъкларийки“. Те, разбира се, също бяха подложени на усилена фото сесия от моя страна.  Според описанието дупката бе с дължина 142 и дълбочина 55 метра, но на мен ми се стори по-дълга. Иво каза, че нищо чудно и да е така, тъй като на времето са ги мерили по прогресия, а не по реалната им дължина. В крайна сметка, до дъното, бяхме използвали 7 лентови примки, с карабинери за тях, едно 40 метрово въже и един 14-метров прусек. Поехме нагоре и след като разекипирахме, около 15:00ч. бяхме отново пред входа. Преоблякохме се и прибрахме инвентара.  След, като малко си починахме и пийнахме водица , тръгнахме да потърсим и следващата цел за деня,  а именно наклонената пещера „Студеница“. Разбира се,  без инвентар, за да не я уплашим. Според картата и, тя трябваше да се намира на площадка в горния край на  скалният венец, в дясно от входа на „Меча дупка“. Тръгнахме по една стара и едва забележима пътечка, която се движеше точно в желаната от нас посока. При първите скали „ударихме на камък“, след това преминахме един широк и стръмен улей и от другата му страна забелязахме площадка, точно каквато търсим. Сред  храстите тъмнееше отвор в скалите. Слязохме при него и го разчистихме с триончето, същият бе с леко триъгълна форма и с височина около 70 и широчина около 60 сантиметра. Иво светна с челника в него и определи, че това  е търсената от нас дупка. Според описанието, същата бе с дължина 34 и дълбочина 12 метра и уж няма нужда от инвентар. Обаче определено наклона бе доста голям и решихме, че въже си трябва. Тъй, като времето бе напреднало, а и не ни се обличаше отново в калните пещерни дрешки, решихме да оставим проникването в нея за друг ден. Иво сне координатите на входа, които бяха: 43.0144680 23.2720289, а аз му направих няколко снимки за картотеката. Направихме една импровизирана пирамидка от камъни над отвора и се върнахме при входа на „Меча дупка“. Нарамихме багажа и около 16:30ч. се запътихме към колата, като минахме по същият път. Слизането по стръмният сипей, а след това и дере, се оказаха също толкова неприятни, както и изкачването по тях. Така, лека-полека, за около половин час, около 17:00ч. бяхме при колата. Натоварихме се, заедно с багажа, и тръгнахме към Своге. Около 18:00ч. оставих Иво на гарата и след около двадесетина минутки се прибрах на Гара Бов. Очакваше ме най-неприятната, но изключително важна задачка…прането на инвентара и на калният пещеризон…

10.05. 1

Проведен теренен обход в района на махалите "Бирова орница" и "Радеш" на село Гара Лакатник. Открити две неизвестни до момента малки пещери- едната пропастна, а другата хоризонтална.

/"Ментата" и "Зарковата дупка"/

Стефан П.К."Искър"-София.

Резултати от проведен успешен теренен обход, в района на махалите „Бирова орница“ и „Радеш“ на село Гара Лакатник, на  10.05.2024 година.

          Бяха открити две неизвестни до момента пещери за картотеката на БФСп, от които едната пропастна, а другата хоризонтална.

          Първата се намира в района на махала „Бирова орница“ на гара Лакатник, в нещо като цепка в скалите, на най-високата част на възвишението, намиращо се от към къщата с огледалото, която е на пътя от гарата, към село Лакатник. Тя е с GPS координати: 43.0787631 23,3909691 и пред нея е удобно да се остави колата. Също така, до възвишението преминава и пътеката за хижа „Тръстеная“, която е маркирана с червено-бяла маркировка. Дупката представлява малка пропастна пещера, с обща дължина около 20-22 метра и отрицателна денивелация от входа около 10-тина метра. Инвентар не е нужен, тъй като отвесът се заобикаля, чрез преминаване през малко по-тясна и низходяща част, намираща се от лявата му страна. Широчината на галерията и е такава, че човек се движи свободно, а в дъното и преминава в непреодолима за преминаване цепка и задънва. Наблюдават се малко на брой и малки, като размер дендрити. Надморската височина при входа е около 665 метра. Входът и се намира в смесена широколистна гора. Получих информация за нея от местният жител и спасител от отряд „Лакатник“ на ПСС Емил Ангелов – Ментата и поради тази причина, реших да я кръстя на него, а именно „Ментата“. GPS координатите на входът и са: 43.0781391 23.3920300.

         Втората се намира в района на махала „Радеш“ на Гара Лакатник, в по-горната част на висок около 8 до 10- метров леко наклонен скален венец, намиращ се в смесена широколистна гора. Най-удобният подход за достигането му е през една дълга около 20 и широка около 3 метра скална ниша. Самата пещера е хоризонтална и леко възходяща, като общата и дължина е около 15-тина метра. Височината на галерията и варира от около метър, до около 3 метра, а широчината и е около 1.5 до 2 метра. В нея се наблюдават малко натечни образувания. Получих информация за нея от местният жител Иван Зарков, който живее в махала „Радеш“ и поради тази причина реших да я кръстя „Зарковата дупка“. GPS координатите на входа и са: 43.0763680 23.3831649.

          Събраната информация е изпратена в картотеката на БФСп. Добре е в бъдеще тези две пещери да бъдат картирани от клуба. 

12.05. 1

Проведен обход в района на местност "Кошина падина", при Драгоманското село Мало малово.

/"Белушката"

Стефан П.К."Искър"-София.

Резултати от проведен успешен теренен обход в района на местност „Кошина падина“, намираща се в землището на Драгоманското село Мало Малово, при който бе открита неизвестна към момента пещера за БФСп.

Разказ за това, как в търсене на една уж известна пещера, открих  друга неизвестна такава.

 

          На 12.05.2024г., реших да се разходя в района на Драгоманското село Мало Малово и да направя един теренен обход, с цел откриването на единствената известна и картотекирана пещера в землището на селото, а именно „Пещерица“ с БФСп № 4769. Информация  за нея ми бе споделил Константин Стоичков от П.К.“Хеликтит“-София, във връзка с разходката ми на 31-ви март, тази година, до връх Големи връх, висок 1179 метра в Чепън планина и до Маломаловският манастир. Та, тогава Коцето ми сподели, че през далечната 2001 година, техният клуб са я открили и картирали. Дори ми изпрати описанието и картата и, публикувани в клубният им годишник от това време. За съжаление обаче няма известни GPS координати и към момента пещерата е така да се каже в не известност. Тогава направих бегъл опит за откриването и, който уви не бе успешен. Та днес реших, че е настъпил момента отново да я потърся. Сутринта бе слънчева, но прогнозата за времето вещаеше гръмотевична буря около 14:00ч. За това станах по рано и около 08:30ч. натоварих багажа в колата, взех с мен куче Тара и потеглихме към Мало Малово. Взехме разстоянието от Гара Бов до там за около 50тина минутки. Времето тук, за сега, бе слънчево, но с леки облачета. Оставих колата на една поляна до гробището на селото и с Тара тръгнахме в посока големият оброк, намиращ се в близост до манастира. Според описанието на Хеликтитци, от тук трябваше да се изкача по възвишението, намиращо се в дясно от манастира и да се спусна право надолу към следващото, по-ниско възвишение. Около 30тина метра, преди нивото на отсрещното възвишение, на надморска височина 950 метра, на сред обезлесена местност, в голям склонов въртоп, трябваше да се намира търсената от мен пещера. Погледнах картата на “OruxMaps” и “bgmountains”, и след като стигнах нужната надморска височина, започнах да претърсвам района. Според нея местността се наричаше “Кошина падина”. Въпросният район се оказа доста обширен и определено не се връзваше с описанието. Обезлесеното и голото пространство, след  23 години отдавана се бе превърнало в гора и гъсти храсталаци.  Само тук-там беше останала по някоя малка полянка. Голямо завиране из храстите падна, но следа от дупката нямаше… Забелязах, че в далечината, от към североизток се задават доста черни облаци, но все още бяха доста далеч, за да се притеснявам. Изведнъж, излизайки от млада горичка на една полянка, в доста голяма близост до въпросното второ възвишение, се натъкнах на тесен и вертикален отвор в земята. Обаче, това определено не бе “Пещерица”. Оставих раницата, сложих си каската с осветлението и чифт ръкавици  и супер лесно слязох “на камина”. А Тара остана да ме чака до раницата. Дълбочината му бе около 2.5 метра, а в дъното му имаше хоризонтално стеснение, от което ясно се забелязваше, че галерията след него се разширява и тръгва в западна посока. Промуших се лесно през него и галерията постепенно се разшири, както в хоризонтално, така и във вертикално отношение. От клекнало, преминах в изправено положение, а от стените и тавана висяха и образувания. По пода се забелязваха и дендрити.Тук се забелязваха и следи от изкопна дейност, която обаче може и да бе от иманярски подбуди. Продължих по галерията и същата се оказа с обща дължина около 40тина метра, като в краят и имаше заличка с бял таван и образувания, която за съжаление обаче, задънваше в непреодолимо и кално стеснение. Там, леко в страни се бе скатал един прилеп, които висеше от един тънък като въженце корен. Изглеждаше като гимнастик… Явно се мислеше за Данчо Йовчев. Снимах го, а след това направих стабилна фото сесия на цялата дупка, а след като излязох снех и GPS координатите на входа. Същите са 42.6928850 23.0597961. Тара си ме чакаше чинно, където я бях оставил и радостно замаха с опашка. Проверих отново в картотеката на БФСп, в сайтовете “hinko” и “caves4at”, но единствената известна и картотекирана пещера в района бе “Пещерица”. Значи тази бе нова и не бе известна. Реших условно да я кръстя “Белушката”, заради белият цвят на тавана и част от образуванията. Тъй, като все още грееше слънце и заплашителните облаци бяха все още далеч, реших да продължа с търсенето на “Пещерица”. Започнахме с куче Тара отново да се провираме из храсталаците и в по-младите части на гората в 950-метровата надморска височина. Обаче дупката не се появяваше… Не знам колко време сме се лутали, но залисани в търсенето, докато бяхме в една горичка, прозвуча силна гръмотевица. Сепнах се и бързо изскочихме на една близка полянка. Гъстите тъмни облаци бяха вече доста близо и се приближаваха с голяма скорост. От тях проблесна светкавица и последва силен гръм… Време беше да изчезваме бързо от тук и да се евакуираме към селото, където в колата, щяхме да сме в безопасност. На бегом, къде през гората, къде през поляни, а и от части по пътя с Тара за около няма и 15тина минути вече бяхме при колата и бързо се метнахме в нея. Облаците вече бяха затъмнили небето и в този момент започна да вали лекичко. Слава Богу успяхме да се измъкнем, дето се вика, сухи от ситуацията. Явно и този път не бе писано да видим тая ми ти “Пещерица”, но пък не бяхме капо, все пак открихме нова и красива дупка.  Доволни от разходката и откритието, поехме към дома, като по целият път валеше, като из ведро…

         По-късно, от уюта на дома, изпратих на Иво Тачев информацията за новооткритата пещера, която да въведе в картотеката на БФСп в графа “за картиране”. Ще бъде добре, ако в бъдеще тази дейност бъде извършена от нашият любим П.К.”Искър”-София.

          Извършил теренния обход и автор на текста и снимките Стефан Карлов.

17.05. 1 Пещера БФСп № 0154 "Параклиса", намираща се в землището на с. Заселе.  Стефан  П.К."Искър"-София.

          На 17-ти май 2024г., в късният следобед, около 18:00ч. ми се отвори малко свободно време и тъй като е супер близо до вкъщи, пък и до залез слънце имаше още два часа и  половина, реших да се разходя до пещера „Параклиса“. Тя е етажна пещера, с обща дължина 41 и положителна денивелация от входа 10 метра. С Юли бяхме ходили преди около пет години и тогава обстойно почистихме входът и, тъй като същият бе гъсто обрасъл в растителност. Най-вероятно отново бе станал за почистване и след като взех раницата, сложих в нея каската с осветлението, чифт ръкавици, триончето, мачетето, перфоратора и две степенки, които бях направил от винкел преди доста време. Поради това, че достъпът до вторият и етаж е по стара дървена и вече изметнала се и опасна стълба, предположих, че може да влязат в употреба. Метнах се в колата и се отправих към пещерата. Реших, че най-бързо и удобно ще стигна до дупката, като се отбих от пътя, изкачващ се към село Заселе и тръгнах по късото каменисто и спускащо се към горният ръб на известната в Гара Бов скала „Триъгълника“, от която по случай 3-ти март се спуска осемдесет метров трибагреник и чиито GPS координати са:  43.0202258 23.3451781. Оставих „Хонда“-та, нарамих раницата и тръгнах надолу по пътеката, тръгваща отляво на скалата. Тъй, като в началото има един скален и хлъзгав, в следствие обилните валежи тези дни праг, с височина около 1.2 метра, се спуснах  през него по оставеното за придържане прусече и продължих надолу. След около 200 метра, пътеката направи десен завой, спусна се по-стръмно надолу и след още 70-тина метра се свърза с тази идваща от Гара Бов и долният край на скала „Триъгълника“. Тук завих наляво и след около 60-тина метра се озовах пред входа на дупката, чиито GPS координати са: 43.021857 23.344576. Както и предполагах, същият бе така гъсто обрасъл в храсталаци, че изобщо нямаше и следа от това, че с Юли го бяхме окастрили стабилно преди време. На всичкото отгоре, скованата преди години дървена стълба, за която вече ви споменах и чрез която се осъществяваше качването на горният етаж на пещерата, бе паднала. Изкачих се по първият праг, висок около 2.5 до 3 метра и се проврях през храсталака до долният и  етаж, който е сух, прашен, без образувания и с дължина само 13 метра. Метнах раницата и извадих триончето и мачетето от нея. Запретнах ръкави и след около час бях готов с кастренето и почистването на входа. Огледах стълбата и видях, че има още хляб в нея, тъй като все още не бе изгнила. Пробвах да я изправя и да я поставя на предишното и място, но тя с времето така се бе изметнала, че стоеше на голямо разстояние от горният етаж, което водеше до нейната нестабилност и я правеше доста опасна. Може би и за това бе паднала. Реших да пробвам да я сваля и поставя на долният скален праг. За щастие там тя прилегна, както казват хората, като на свинче звънче и като на гъска вратовръзка… За по-сигурно укрепих краката и с камъни и я вързах с въженце, което намерих  в раницата, за два стърчащи отрязъка, които бяха останали от кастренето на храстите по-рано. Така стана доста стабилна и безопасна. Изпробвах я и отново се качих при първият етаж. Време бе да видя, как може да послужат двете степенки, които носех и чрез тях да стане по-лесно и сигурно изкачването до вторият етаж, който се намира на около четири метра височина от долния. Огледах подстъпа и естествените хватки и стъпки, и посредством перфоратора и четири анкера, ги поставих, там където липсваха такива. Изпробвах ги и воала, качих се с лекота на горният етаж. Обадих се на Юли по телефона и му обясних къде съм и какво съм направил за облагородяването на входа и подстъпа за проникване в дупката. Заедно решихме, в бъдеще, за по-голяма безопасност и удобство, да изградим постоянен парапет със стоманено въже. След разговора се вмъкнах да разгледам за пореден път вторият етаж, който е с дължина 29 метра и за разлика от долният е влажен и богат на образувания.. Още в самото му начало, същите са масивни, но за съжаление, може би заради близостта им до входа са сухи и започнали да изветряват, а за още по-голямо съжаление има и доста изпочупени от тях. Но въпреки това, все още са красиви и имат своят чар. На четиринадесетият метър от входа достигнах и до високият 7 метра и влажен вкаменен водопад. Изкачих се по него „на класика“, а в горният му край галерията рязко се стесни, а в началото и ме зарадва гледката на още образувания и три малки и красиви пълни с вода синтрови езерца. Преминах през тясната и дълга около три метра галерия, и в нейният край достигнах до стеснението, през което се достига до пет метровата пропаст и малката  крайна, красива, каньонообразна и влажна зала. За проникването в нея обаче си трябва въженце и „джаджи“, тъй като е гладко и много хлъзгаво. Казвам го от личен опит, тъй като при едно предишно посещение със Стефани, пробвах да сляза в нея „на класика“, ама се озовах в много неприятно положение…Добре, че Стефи бе отгоре и върза един прусек, та ми го подаде. С триста зора, като по някакъв чудодеен начин, както казва Мушмурока, бях успял да се задържа, запирайки се с все сила в срещуположните стени и смогнах да си организирам една импровизирана седалка, от за щастие висяща на коланът ми лентова примка и карабинер. С една ръка щракнах прусека през карабинера и чрез протриващ възел  се спуснах до дъното на заличката. После бе лесно, тъй като Стефи ми метна едни „джаджи“ и излязох безпроблемно. Както и да е. Понеже сега не бях подготвен за тая работа реших, че е време да излизам. Навън бе започнало прогресивно да се смрачава и бе време да се прибирам. Събрах нещата в раницата и по обратният път, за около няма и десет минути, бях при колата, а от там се прибрах в дома.

18.05. 1 Пещера БФСп № 3608 "Барутарницата", намираща се в землището на село Разбоище.  Стефан и Стефани  П.К."Искър"-София.

Кратък разказ за посещението ни в малката пещера "Барутарницата" с  БФСп № 3608, намираща се в землището на Годечкото село Разбоище.

 

             Бяхме Стефан и Стефани Карлови , денят бе събота 18-ти май 2024-та година.

          В този слънчев и топъл съботен ден, заедно със Стефи, бяхме тръгнали на разходка из Годечкия и Драгоманския край, където си бяхме набелязали да посетим няколко интересни места и да заснемем видеоклип за тях. Първо посетихме интересната средновековна църква „Св.Никола“, намираща се в село Калотина, която е построена по времето на Цар Иван Александър, през далечната 1331 година. Останахме доста впечатлени от нея и след това продължихме към следващата цел- Чепърлинския манастир „Св.Петка“. В манастира ни посрещна Богдан, който се грижи за него и ни разказа за историята на обителта. Беше много интересна и му благодарим от все сърце. От там продължихме и към крайната ни цел за деня, а имено Разбоишкия манастир „Свето Въведение Богородично“, който отстоеше на около 1.3 км. от Чепърлинския. Да спомена, че пътят до двата манастира бе черен, но здрав, равен и каменист. Е, в отсечката между двата манастира имаше участъци с по някоя локва, но те не се оказаха никакъв проблем. Тук в Разбоишката обител, си бяхме поставили още една задача и тя бе да посетим малката пещера носеща интересното име „Барутарницата“, която се намираше под скалната църква на манастира, точно до пътеката. Тъй, като  преди няколко години, при едно наше друго посещение, я бяхме разгледали набързо, сега щяхме да я включим в клипа, а и тъй като в картотеката на БФСп, липсваха снети координати и снимки на входа, да ги снемем и да и направим няколко кадъра. Речено сторено. След, като разгледахме манастира и хапнахме на тиферич на масичките в двора му, дойде време и за дупката. Тя е хоризонтална, без вторични образувания и с обща дължина от едва 13 метра. Интересна легенда гласи, че някога Васил Левски, който бил чест гост на обителта, заедно с Матей Преображенски, приготвяли барутът за опълчението от 1876-та година пред нея, а останалите съставки и готовата продукция складирали вътре. Не щеш ли, веднъж се случила авария и барутът гръмнал, в следствие на което пострадали няколко монаси. От там явно идва и името и. Като човек се загледа, ще забележи, че тук-там все още около входът и личат черни следи от взрива. Разбира се това може да е само легенда, а черните следи да са от паленето на огън пред входът и, при използването и за обиталище от монасите в древността. Знае ли човек… Все пак първите сведения за възникването на манастира са от IV-ти век. Та разгледахме малката пещеричката набързо, след което направихме снимки, както на входа, така и на вътрешността и, а накрая снехме и GPS координатите на входът и, които бяха: 43.0154180 22.9413760. След, като се прибрахме вкъщи, ги изпратих на Иво Тачев, който да ги добави в картотеката на БФСп.                      

         За този интересен ден, бе заснет видеоклип от  Стефани Карлова, разбира се с моето съдействие и който в най-скоро време, ще бъде публикуван в „YouTube“, където  ще можете да видите кадри от пещерата, а и от средновековната църква в с.Калотина и двата манастира.

       Автор на текста: Стефан Карлов

26.05. 1 Пропастна пещера БФСп№ 5355 "Ямата" в землището на село Осеновлаг. 

Стефан, Цецо, Вихрен, Пав и Ферди.

Извън пещерата Виви, Лили и Божил.

П.К."Искър"-София.

Разказ за посещението ни в пропастната пещера "Ямата" с  БФСп № 5355, намираща се в землището на Свогенското село Осеновлаг.

                                                                                                   

         Бяхме Аз /Стефан/, Цецо, Вихрен, Пав , Ферди, Виви, Лили и Божил, а денят бе  26-ти май 2024-та година.

          Този разказ има интересна предистория и ако не я споделя с вас, то определено ще му се изгуби чара. За това, ще започна разказа си от самото начало.

           Преди около три месеца, ровейки се из картотеката на БФСп, забелязах, че в близост до махала “Загадня“, на Свогенското село Осеновлаг, има известна само една единствена  пещера и която носи името „Ямата“. Стана ми интересно и се зачетох по-подробно, но за съжаление информацията за нея бе твърде оскъдна. Записано бе, че същата е пропастна, има нужда от инвентар , а образуванията в нея, са твърде много и разнообразни … и това бе всичко. Липсваха карта и GPS координати на входа, а също и информация за дължината и дълбочината и. Интересна работа... Любопитството ми се обостри и започнах да търся информация за тази, така да се каже „тайна дупка“. Отворих картата на “OruxMaps”, на която бе инсталирана тази на “BGMountains” и файла на БФСп с координатите на пещерите, но след дълго и усърдно търсене освен, че открих махала носеща името „Заградия“, което бе доста близко до публикуваното в картотеката „Заградня“, не открих никаква друга информация. Проверих и в сайтовете „Caves4at” и “hinko”, а също и в приложението „BGCaves“ но уви, и от там не научих нищо ново. Чух се по телефона с Константин Стоичков от П.К.“Хеликтит“- София и с Иво Тачев, които ми разказаха, че не знаят къде точно се намира и не са я посещавали, но са чували, че през 90-те години е открита от иманяри, които са започнали да чупят и изнасят за спомен образувания от нея и да ги показват на приятели. Така слуха за нея стигнал до Здравко Илиев- Здравеца и заедно с още няколко човека пещерняци, водени от един от иманярите я посетили. Спуснали се във входният отвес, който бил с дълбочина около 15 метра, а след него имало хоризонтална и богата на образувания част. След нея обаче следвал друг отвес, за който обаче те не носели въже. Излезли, нанесли и номера „5355“ пред входа и си тръгнали. С това се изчерпваше цялата информация, която знаеха. Не щеш ли, при един случаен разговор с моят колега Цветомир Георгиев, същият ми сподели, че е отраснал в село Осеновлаг и има роднини и много познати в него. Очите ми блеснаха и веднага го разпитах за „Ямата“. За жалост не я знаеше, но пък ми обеща да разпита. След около седмица ме зарадва с новината, че е намерил човек, който знае къде се намира въпросната дупка и ме свърза с него. Веднага се чухме по телефона и се запознахме. Представи се като Иван Стоянов от с.Осеновлаг и се разбрахме, при първа възможност и благоприятни метеорологични условия, да ме заведе до входът и. И така, лека-полека, този ден дойде. Беше сряда 3-ти април 2024-та година и най-после, след дълго чакане и отлагане, времето бе слънчево и относително топло. Снегът по високите части на планината се бе стопил и за деня не се очакваха никакви валежи. Обадих се на Иван и се разбрахме да се чакаме около 14:00ч. на центъра на село Елисейна, тъй като той ще дойде от към село Зверино. Речено-сторено. Срещнахме се на уреченото място, качих се в неговата джипка Лада „Нива“, тъй като Иван ми каза, че пътят до дупката не е подходящ за моята кола и тръгнахме. Подминахме центъра на Осеновлаг и продължихме по черният път, движещ се срещу течението на река „Габровница“. След около 2.2 км., при място с GPS координати: 42.9621457 23.5583809, се отклонихме от основният път и завихме надясно по стръмно изкачващ се черен и доста по-лош от досегашният път. Тук Иван ми каза, че вече се намираме в махала „Заградия“ и ми разказа, че името и идва от факта, че се намира зад  близкият връх „Мелнишки камък", висок 1174 метра, гледано спрямо селото,  на който има руини на градище. Демек зад градището, та за по лесно „Заградия“. Тоест „Заградня“ е грешно наименование. Разказа ми още, че насред това градище има друга пещера, която е около 6-7 метра дълбока и още толкова дълга, а на дъното и има много стари човешки кости…Интересно. В бъдеще тази информация трябва да се провери. След още около 200 метра, при разклон с GPS координати: 42.9635396 23.5588154, тръгнахме по дясното разклонение и след малко започнаха да се забелязват и първите къщи на махалата. След около 460-70 метра, след един десен завой, намиращ се в близост до една от къщите, на място с GPS координати: 42.9641471 23.5633162, Иван спря и ми показа едно скалисто място,намиращо се от дясно, точно до пътя. Каза ми, че си спомня, че когато е бил дете, тук е имало пропаст, в която е хвърлял камъни и те са падали дълго, докато срещнат дъното и. В последствие местните са и заринали входа от съображения за сигурност, за да не падне в нея някой човек или животно. Отбелязах си координатите на мястото и продължихме. След още 120 метра и един ляв завой, точно в края на една приятна полянка „Нивата“, спря и Иван ми каза, че сме пристигнали, след което ми показа входа на дупката. Той се намираше в малък и плитък скалист въртоп. На най-голямата скала се четеше избледнелият вече номер „5355“. Веднага снех GPS координатите му, които бяха: 42.9638350 23.5643840 и му направих няколко снимки. Иван ми показа, че на скалите, намиращи се под отсрещният връх, носещ името „Тричков рът“, един под друг зеят отворите на две хоризонтални и къси пещери. Каза ми, че и двете са с дължина по около 15-20 метра. Докато си говорехме, от близката къща излезе един мъж и дойде при нас. Оказа се познат на Иван, а на всичкото отгоре и негов адаш. Запознахме се и същият се представи като Иван Иванов. В течение на разговора, същият ми разказа това, което Коста и Иво вече ми бяха разказали, а и другият Иван също го потвърди. Каза ми и, че до преди месец и нещо голям камък е бил затиснал входът и, та заедно с негов комшия са го разбили и са го отпушили. Така в сладки приказки времето напредна и трябваше да си тръгваме. Пожелахме приятна вечер на Иван и си тръгнахме. По обратният път, малко след „Осеновлашкият манастир“, по-известен като „7-те престола“, моят водач Иван, ми показа още две много интересни места. Първото бе от ляво на пътя. Точно до реката, на един голям камък, където бе издълбана дълга около 1.2 метра поредица от овални ямки, наподобяващи синджир. А второто бе малко по-надолу, но този път в дясно от пътя. На края на къс черен път, отделящ се от асфалтовия , с дължина около 90-100 метра. Точно до реката се намираше перфектното място за палатков лагер и къпмпингуване. Веднага му снех GPS координатите, които бяха: 43.0040079 23.4745159, за да можем в бъдеще да се възползваме от него. След това продължихме към Елисейна, където благодарих на Ванката, пожелахме си в близко бъдеще отново да се видим, разделихме се и аз се прибрах вкъщи. От спокойствието на дома, изпратих събраната информация на Иво Тачев, който да я добави в картотеката на БФСп, след което му се обадих и му разказах и подробностите. Споделих за тази интересна и неизвестна за сега пещера, както и за всичко, което съм разбрал за нея и с хора от клуба. Така, започнаха кроежи на планове, кога и с кого да я посетим. За нещастие, или хората бяха все заети, или аз. А, ако случайно бяхме свободни, то пък времето не позволяваше…

         И така, след дълго чакане, както се казва, слънцето най-после изгря и на нашата улица. Около 20-ти май се чухме по телефона с Вихрен и Цецо, които, както и аз, се оказаха свободни за неделя- 26-ти май 2024-та година. Проверихме прогнозата за времето и за наше учудване, тя вещаеше слънчево време и без валежи. Явно моментът бе настъпил и започнахме да планираме експедицията, така да се каже, като аз поех ангажимента да взема необходимият ни инвентар за екипиране. В петък Вихрен ми се обади и ми каза, че заедно с него ще дойдат дъщеря му Виви, Пав, Ферди, една негова позната на име Лили и синът и Божил. Обаче искат да отидат от събота следобед и да преспят на палатки. Веднага му изпратих координатите на перфектното място за целта, за което вече ви разказах. Чухме се и с Цецо и се разбрахме, да се срещнем там в неделя сутрин, около 10:00ч.

        Неделната утрин дойде и времето бе топло и слънчево. Закусих, качих се в колата, в която още от предната вечер бях натоварил необходимият багаж и тръгнах от Гара Бов, към лагера. Стигнах навреме, а Рен и останалите бяха станали, закусили и вече събираха багажа. За сега Цецко, който пътуваше от друго спелео събитие в Етрополе, още го нямаше. Докато си бъбрихме, забелязах, че Цецан „прелетя“ покрай отбивката и отпраши към манастира. Явно не я бе забелязал, но това не бе страшно, тъй като резервното място за среща, бе именно пред „7-те престола“. Казах на другите, че тръгвам след него и, че ще ги изчакаме там, след като са готови. Настигнах го и докато чакаме останалите, го заведох до онова местенце, което Иван ми бе показал и за което също ви разказах по-рано. Докато го разглеждахме, Цецан ми сподели, че снощи се е видял и разговарял с Мария Златкова, която му разказала, че тя е била един от онези пещерняци, които са посетили пещерата заедно със Здравеца, веднага след откриването и, и че всъщност тогава са проникнали до нейното дъно. По нейните спомени, същата е бела красива и с два отвеса. Входният е бил около 20 метра, а вторият около 12-14 метра. Е, тази информация, макар и да разпръскваше мистерията около дълбочината и дължината на пещерата, то определено улесняваше задачата ни. След, като Цецко се наснима, влезнахме да запалим по свещичка и да разгледаме манастира. Там се заприказвахме с един от свещениците, на който обяснихме, че сме пещерняци. От дума на дума, същият ни разказа, че в свещените текстове се споменава за хората скитащи се по пещери и земни пропасти, но не като нас за удоволствие, а понасяйки огромни лишения в името на вярата и в опит за спасение от гоненията срещу тях. Ето например в глава 11, стих 38 от Послание на Св.Апостол Павел до евреите гласи: „(тия, за които светът не беше достоен), скитаха се по пустини и планини, по пещери и земни пропасти“. А пък в тайната молитва на Св.Василий, е записано: „Помени, Господи, ония, които са в пустините и планините, в пещерите и земните пропасти.“. Така, докато този свещеник благо ни разказваше тези така интересни неща, неусетно останалите се присъединиха към нас в манастира. Благодарихме му за това, че сподели всичко това с нас и след като разгледахме манастира, тръгнахме към дупката. Цецко си остави колата пред манастира и заедно с багажа, се качи при мен. На центъра на Осеновлаг отново се прегрупирахме. Рен остави микробуса, с който бяха дошли и заедно с Виви, Лили, Божил и багажа се качиха в джипката на Пав, а пък Ферди дойде при нас с Цецо. След, като най-после бяхме готови ги поведох по вече познатият ми път, за който подробно ви разказах. Тъй, като бе доста кално, а и по небето взеха да се появяват заплашителни облаци, решихме да не се и опитваме да се изкачим с колите до входа на дупката и за това ги оставихме на поляната, намираща се малко след първият разклон. Разпределихме багажа и таман да тръгнем, Цецко се сети, че пещерата не е картирана и би било добре да съберем нужните данни и да и изготвим карта. Пав измъкна една лазерна ролетка от неговата джипка, а аз един компас от раницата. Разрових се из колата и намерих и бели листа и химикалка. Готово, набавихме нужните ни за картирането неща. Нарамихме багажа и тръгнахме. Докато вървяхме към дупката, им показах и разказах всичко, което ми бяха споделили двамата Ивановци. Така неусетно за около 15-тина минути се озовахме пред входа. Разпределихме задачите. Рен и аз щяхме да сме екипираща група, а Цецко, Пав и Ферди да картират след нас. Накрая Пав пое задачата да разекипира. Лили, Божидар и Виви, щяха да се наслаждават на природата, докато ние се забавляваме в дупката. По думите на Мария Златкова, приготвихме две въжета. Едно 30-метрово за първият отвес и едно 20 за вторият. Сложихме в прониквачката и два прусека по 15 метра, ей така, за всеки случай. Знае ли човек… Облякохме пещерните одежди и докато Рен се приготвяше и връзваше 30 метровото въже за близкото дърво, аз окастрих надвисналите над входа клони, а Цецко се зае да го чертае за бъдещата карта. Тъй, като пропастната пещера не бе екипирана за ТЕВ, бях подготвил перфоратора и анкери 8-мица, а пък Рен бе закупил два от новите анкерни болтове PETZL COEUR PULSE, струващи по около 100-тина лева парчето и нямаше търпение да ги изпробва. След основното и дублиращо закрепвания на дебелото и разклонено дърво до входа, точно на голямата скала с номера, организирахме междинно прехвърляне на единият „Пулс“, за да избегнем триенето на въжето в един голям и неприятен камък. Рен продължи надолу, като старателно обрушваше насъбралите се с годините опасни скални късове, земя, шума и клони. След, като премина през входа, започна силно наклонен отвес, разделен от малка чупка. Точно на нея, организирахме и второто междинно прехвърляне, отново на „Пулс“. От тук, се спуснахме и се озовахме в леко наклонена, висока около, да речем 5-6 и широка в началото си около 2 метра зала, в чиито край, таванът рязко спадаше до около 1.80 м, а и стените се събираха конусовидно. Дъното и бе осеяно със всевъзможни отпадъци от бита. Грозна гледка ви казвам…След стеснението, 30-ката свърши, а пред нас следваше вертикален праг с височина около 2 метра, който преодоляхме „на класика“ и се озовахме в друга зала. Подът и бе огромен блокаж, а тя бе доста по-ниска, но пък по-широка от предходната. За разлика от предишната, тази бе богата на красиви вторични образувания. Сталактити, малки сталагмити и прекрасни дълги драперии. Точно пред нас, при най-богатата на образувания част, бе и вторият отвес. Организирахме основно и дублиращо прехвърляне с лентови примки на образуванията, и се спуснахме по отново силно наклоненият отвес. След около 6 метра бяхме на дъното му. Намирахме се във висока около 5-6 и широка около 4 метра зала. Наоколо всичко бе в блокажи а образувания липсваха, като изключим малкото натечни образувания в левият и горен край. Продължихме по едно низходящо стеснение, следващо посоката на развитие на дупката, но след 10-тина метра същото задъни и пещерата приключи. Върнахме се в залата и огледахме всички възможности. Пробвахме едно стеснение, което се развиваше в посока, точно под залата с образуванията, но и то бързо задъни. После Рен чу, че останалите идват и реши да не прави калабалък и се насочи към изхода. Аз, през това време прекосих залата и се изкачих до натечните образувания. Галерията сред блокажът продължаваше и се свърза с горната зала. Обаче, понеже бе неприятно тясна за преминаване с „джаджи“, се върнах по обратният път и се качих по въжето до красивата зала, където останалите точно пристигаха. Докато те картираха, аз забелязах един силно наклонен комин, намиращ се в другият край на входният отвес и развиващ се към повърхността. Реших да го изкача и да го разгледам. Таман стигах до тавана му, където вече се забелязваха корени и изведнъж нещо се размърда доста усилено…Светнах веднага по мощния режим на челника и видях, че това са цяло семейство съсели, които изплашени от неканеният гост, бързо се изпокриха. Върнах се при другите и им разказах на какво се бях натъкнал. Помогнах им да докартират, което не мина без премеждия, тъй като батериите на ролетката свършиха на средата на красивата зала. Добре, че Пав се сети, че е дал един челник за резерва на Рен, който е със същите. Изстрелях се до повърхността и бързо се върнах с уж новите батерии. Уви и те не изкараха много… И така, топлейки единият комплект в пазвата си и подменяйки го поетапно с другия, на няколко цикъла, успяхме да съберем нужните ни данни. Разбира се, докато картирахме, Цецко не забравяше и да снима. В следствие на което, нещата се проточиха и времето доста напредна. Вече минаваше 17:00ч. и взехме да му даваме зор да излизаме. Така първо към изхода тръгна Ферди, след него аз, а на Пав се падна трудната задача да успее да накара Цецо да спре да снима и да се насочи към изхода, а след това да разекипира. Около 18:00ч., всички бяхме на повърхността и, след като си направихме обща снимка със знамето на клуба, се преоблякохме, събрахме багажа и тръгнахме към колите, а те послушно ни чакаха, там където ги бяхме оставили. Натоварихме се и около 19:00ч. бяхме на центъра на Осеновлаг. Сбогувахме се с останалите и заедно с Цецко продължихме към манастира, където бе оставил колата си. Понеже му предстоеше скорошна експедиция в чужбина идните дни, Цецан ме придружи до Гара Бов, където ме помоли да си изпере с водоструйката личната си прониквачна екипировка. Тъй като, както всички добре знаете, не трябва да се прониква с неизпрана екипировка в пещери, намиращи се в различни райони, камо ли в различни държави, защото съществува риск от пренасяне на чужда за другият район флора, фауна, а и зарази. Е, той си изпра нещата, а за мен остана неприятната, но необходима и отговорна задача по прането, както на личната ми екипировка, така и на използваният инвентар. Тъй, като минаваше 22:30ч., то го оставих за другият ден. Разчитаме на Цецко, в най-скоро време, да сглоби събраните данни в карта, която да предадем в картотеката на БФСп. Така ще се нанесат и данните за крайните дължина и дълбочина на „Ямата“. В бъдеще би било добре членовете на, П.К.“Искър“- София, отново да посетим района и да проучим получената от Иван Стоянов информация, за която сърдечно му благодарим.

Автор: Стефан Карлов

03.06. 1 Пещера БФСп № 1829 "Султаница", в землището на село Паволче.  Стефан и куче Тара.  П.К."Искър"-София. Проведен теренен обход и установено местоположението на входовете на пещерата, която представлява комплекс от три малки пещери, намиращи се по поречието на река "Моравка". Общата им дължина е 83 метра, с положителна денивелация 2, а отрицателна 6 метра. Снети координати и заснети снимки на входовете, които изпратих на Иво Тачев за да ги добави в картотеката на БФСп.
07.06. 1 Проведен теренен обход в местност "Рогачица" за установяване на точното местоположение на входа на пропастната пещера БФСп № 0694 "Ямата" в землището на село Горна Бела речка.  Стефан и куче Тара  П.К."Искър"-София. Открит вход отговарящ на публикуваното в картотеката описание. Снети координати 43.1754990 23.3921601 и заснети снимки на същият, които бяха изпратени на Иво Тачев за да ги добави в картотеката на БФСп.
08.06. 1 Обект "Мътната локва" в землището на село Брезе. Вихрен, Док, Йоана и Коко Ланджев. П.К."Искър"-София. Работа по обекта в местност "Мътната локва" с GPS координати 43,0705190 23,2027207.
18.06. 1 Прибойна пещера "Нептун" с БФСп № 6120, в землището на кв."Крайморие" на град Бургас. Стефан  П.К."Искър"- София. Снети координати:  42,4443039, 27,4983525, същите изпратени на Иво Тачев, за да ги добави в картотеката на БФСп.